Козница (рид)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Козница.

Козница (рид)
Bulgaria Sofiyska Province relief location map.jpg
42.7057° с. ш. 24.3709° и. д.
Местоположение на картата на България Софийска област
Общи данни
Местоположение Флаг на България България
Част от Средногорско-Подбалканска област

Козница е напречен планински праг в Средногорско-Подбалканската област в Софийска област и Област Пловдив, между Златишко-Пирдопската котловина и Карловската котловина. Най-високият от всички планински прагове между Задбалканските котловини.

Планинският праг Козница се издига между Златишко-Пирдопската котловина на запад и Карловската котловина на изток, като свързва Златишко-Тетевенска планина на Стара планина със Същинска Средна гора. Простира се от север на юг на около 7-8 км, а ширината му е 4-5 км. Най-малката му надморска височина е 1092 м и е най-високият от всички планински прагове между Задбалканските котловини. Ридът е вододел между левите притоци на Марица реките Тополница и Стряма.

Ридът е образуван през неоген-кватернера и е изграден предимно от гранити и гранитогнайси. Западните му склонове, обърнати към Златишко-Пирдопската котловина са по-стръмни. Билото му е заравнено и е заето от пасища. Преоблазават кафявите горски почви. Голяма част от рида е изкуствено залесена с иглолистни насаждения.

По източния му склон е разположен град Клисура.

На протежение от 11,7 км ридът се пресича от първокласен път № 6 от Държавната пътна мрежа ГКПП "Гюешево" — СофияКарловоБургас.

Под рида, между гарите Копривщица и Стряма е прокопан най-дългият тунел в БългарияКозница“ (5901 m), през който минава част от трасето на Подбалканската жп линията СофияКарловоБургас.

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 6. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. ISBN 9789548104289. с. 2362.
  • Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 255.