Козница (рид)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Disambig.svg Вижте пояснителната страница за други значения на Козница.

Козница
Bulgaria Sofiyska Province relief location map.jpg
42.7057° с. ш. 24.3709° и. д.
Местоположение на картата на България Софийска област
Общи данни
Местоположение  България
Част от Средногорско-Подбалканска област
Подробна карта
Bulgaria geographic map SashtinskaSrednaGora bg.svg

Козница е напречен планински праг в Средногорско-Подбалканската област в Софийска област и Област Пловдив, между Златишко-Пирдопската котловина и Карловската котловина. Най-високият от всички планински прагове между Задбалканските котловини.

Планинският праг Козница се издига между Златишко-Пирдопската котловина на запад и Карловската котловина на изток, като свързва Златишко-Тетевенска планина на Стара планина със Същинска Средна гора. Простира се от север на юг на около 7 – 8 км, а ширината му е 4 – 5 км. Най-малката му надморска височина е 1092 м и е най-високият от всички планински прагове между Задбалканските котловини. Ридът е вододел между левите притоци на Марица реките Тополница и Стряма.

Ридът е образуван през неоген-кватернера и е изграден предимно от гранити и гранитогнайси. Западните му склонове, обърнати към Златишко-Пирдопската котловина са по-стръмни. Билото му е заравнено и е заето от пасища. Преобладават кафявите горски почви. Голяма част от рида е изкуствено залесена с иглолистни насаждения.

По източния му склон е разположен град Клисура.

На протежение от 11,7 км ридът се пресича от първокласен път № 6 от Държавната пътна мрежа ГКПП „Гюешево“ – София – Карлово – Бургас.

Под рида, между гарите Копривщица и Стряма е прокопан най-дългият тунел в БългарияКозница“ (5901 m), през който минава част от трасето на Подбалканската жп линията София – Карлово – Бургас.

По време на Руско-турската оавободителна война[редактиране | редактиране на кода]

Настъпателните операции на армията на генерал Гурко в края на 1877 г. са представяни в докладите на генерал Виктор Дандевил и полковник Дмитрий Комаровски. Военните отряди на двамата руски офицери имат за задача техните Етрополски формирования да се обединят с Троянския отряд на ген. Кацаров след преодоляването на турската съпротива при рида Козница.[1]

След зимно преминаване на Златишкият проход, техните войски, обединени с отрядите на ген. Николай Брок на 21 декември 1877 г. освобождават с. Лъжене. Аскера отстъпва до Козница в прохода в неголемия си лагер, въоръжен с артилерия. Особени усилия се полагат за да се прекрати настъплението на руснаците към Клисура. Поради опасения, че с настъпление към Карлово останалите турски войски в Копривщица могат да се върнат в гр. Златица на 29 декември е дадена заповед за атака рида. Притиснатите от изток от войските на ген. Кацаров и от запад от колоните на полковник Комаровски турските табори вече са избягали към Копривщица за да се присъединят към други техни части в гр. Стрелча.[1]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Светлана Мухова, Иван Шаеков. За първото зимно преминаване на Балкана по време на Руско-турската война 1877 – 1878 година. Освобождението на Копривщица и копривщенските опълченци. Ефект Адвъртайзинг. 2018 г. ISBN 978-619-90794-2-3