Туризъм в Копривщица

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Туризъм в Копривщица
Град Копривщица 2016 - 4.jpg
Общи данни
МестоположениеКопривщица
Надм. височина1061 – 1604 m

Развитият Туризъм в Копривщица се дължи на привлекателността на града като носител на духовност, история, култура и фолклорни традиции, демонстрирани в тук.[1]Богатата възрожденска атмосфера на етнографските и исторически забележителности, с уникалния по своя характер архитектурен ансамбъл, с добре поддържани музеи, мемориали, туристически маршрути, и не на последно место Свети места.[2]Тук се провеждат редовните културни изяви Национален събор на българското народно творчество, Летни фолклорни празници „С Копривщица в сърцето“ и се връчва Националната литературна награда „Димчо Дебелянов“. Ежегодно на площад „20-ти Април“ на 1 и 2 май е организирано честване на Априлското въстание, проведено за първи път през 1926 г.[3]От 2018 година може да бъде посещаван и набиращият популярност фестивал „Празник на копришкия брабой“.[4]Дрги културни мероприятия, подходящи за наблюдение и участие в тях са провежданите „Каравелова седянка“, пред родния дом на Любен Каравелов, а всяка събота през лятото на Мегданското хоро на площад „20-ти Април“.

В ресора на създадената в началото на модерното музейно дело в Копривщица Дирекцията на музеите през 1956 г. с цел запазване, съхраняване и популяризиране на културно-историческото наследство на града се намират: Къща музей Любен Каравелов, Къща музей „Димчо Дебелянов“, битов музей Лютова къща, къща музей „Тодор Каблешков“, къща музей „Георги Бенковски“, музей на Просветно дело, галерия Палавееви къщи и етнографски музей „Тепавица и валявица“.[5][6]В града могат да бъдат посетени популярните Ослекова къща и класното училище „Св. Св. Кирил и Методий“.

В град Копривщица, намиращ се на 21-во място в световната класация на Японската асоциация на травъл агенциите[7] е създаден Туристически посетителски център „Богдан“ за информация на желаещите.[8]

Града освен за познавателен и културен туризъм е добър и с многобройните си туристически маршрути, с продължителния си сезон и разнообразени терени е подходящо место за пешеходен, вело, мото, приключенски, селски и ловен туризъм.[9][10]

На 2 юни в Софийска градска художествена галерия в столицата Кметът на община Копривщица, подписва Национална харта на градовете с исторически зони в България за учредяване на „Национална асоциация за развитие на историческите зони в България“. Пръв подпис на Хартата полага Министърът на културата, като документът е подписан и от кметовете на градовете – учредители: София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Велико Търново, Габрово, Несебър и Копривщица. Предвидена е възможност за присъединяване в бъдеще и на други градове, приемащи нейните принципи и отговарящи на условията за членство в устава.[11]

Основни параметри на екотуризма в Копривщица[редактиране | редактиране на кода]

Община Копривщица е една от 27-те общини, които в края на 2004 г. печелят проект за развитие на екологичен туризъм. Това стана възможно благодарение на уникалните природни, културно-исторически забележителности и природни дадености на Копривщица, както и на инициативата на общинското ръководството и местните граждански организации. В това отношение Копривщица взима мерки за:[12]

  • Съхраняване на биоразнообразието;
  • Повишаване благополучието на местните хора;
  • Опазване на околната среда;
  • Опознаване и съхраняване на природата, традиционния бит и култура;
  • Отговорно поведение на туристите и туристическия бизнес към природното и културно богатство;
  • Предоставяне на туристически услуги от малкия бизнес на малки туристически групи;
  • Минимално използване на природни ресурси, които не могат да се самовъзстановяват.

Туристически хижи в близост до Копривщица[редактиране | редактиране на кода]

  • Хижа „Чивира“ – (не функционира) – намира се в околностите на върховете Голям и Малък Богдан. Хижата е на височина 1370 м.[15]Изходен пункт село Старосел.[13]

Туристически маршрути „С раница на гръб по пътеките на красивото Средногорие“[редактиране | редактиране на кода]

  • „По пътя на Кървавото писмо“ – Копривщица – местност „Равна поляна“ – връх Бич (1449 m) – местност „Каравелова поляна“ – Копривщица[17]
  • „Хубава си, моя горо“ – Копривщица – река Райново дере – връх Поп (1400 m) – местност „Каравелова поляна“ – Копривщица[18]
  • „Изпроводяк на копривщенските гурбетчии“ – Копривщица – местност „Сополивите камъни“ – Кривото дърво – Копривщица[19]
  • „По хайдушките пътеки“ – Копривщица – връх Св. Димитър – връх Св. Лука – Хайдушки кладенец – местност Равна поляна – Бяла река – Копривщица[20]
  • „Пътека на здравето“ – Копривщица – връх Св. Димитър – Копривщица[21]
  • „По следите на най-старата история на Копривщица“ – Копривщица – параклис „Св. Спас“ – връх Св. Петка – Тракийски могили – връх Св. Никола – Копривщица[22]
  • „Чакащата майка“ – Копривщица – местност Рейница – Копривщица[23]
  • „В сърцето на Средна гора“ – Копривщица – местност Сополивите камъни – Копривщица[24]
  • „С благословията на християнските светци“ – Копривщица – параклис „Св. Спас“ – връх Св. Илия – местност „Чумина“ – местност „Билото“ – връх Св. Атанас – Копривщица[25]
  • „По стария път за Пловдив“ – Копривщица – местност „Кемера“ – местност „Късо бърдо“ – река Меде дере – Копривщица[26]
  • „Покорете средногорския първенец“ връх Богдан – Копривщица – връх Богдан – Копривщица[27]

Други туристически маршрути[редактиране | редактиране на кода]

  • Гара Копривщица – крепост „Калето“ – рид „Калето“ – местност „Портите“[29]
  • Град Хисаря – хижа „Фенера“ – 6 ч., хижа „Фенера“ – хижа „Чивира“ – 3 ч., хижа Чивира – хижа „Богдан“ – 2 ч., хижа „Богдан“ – гр. Копривщица – 2 ч.[31]
  • Екопътека „Тракийски могили“ – мандрата „Дядо Либен“ – параклис „Свети Спас“ – тракийска могила – гроб на Иван Джартазанов[32]

Туристически заслони и беседки в околностите на Копривщица[редактиране | редактиране на кода]

  • Заслони: Маршрути „По пътя на Кървавото писмо“ и „Хубава си, моя горо“ а) по трасето между върховете Поп и Бич, б) в местността „Каравелова поляна“, Маршрут „По хайдушките пътеки“ в местността „Хайдушки кладенец“, Маршрут „В сърцето на Средна гора – м. Сополиви камъни“ при скалната фигура, наподобяваща слон, Маршрут „С благословията на християнските светци“ при Чуминска река, Маршрут „По стария път за Пловдив“ а) при паметника на „Шестнайсетте“, б) при Бобева чешма, Маршрут „Покорете средногорския първенец връх Богдан“ при а) Гацова чешма, б) Плачков кладенец.[33]
  • Беседки: Маршрут „Изпроводяк на копривщенските гурбетчии“ след отклонението към местността „Сополивите камъни“ при гроба на Аврелиан, Маршрут „По хайдушките пътеки“ на „Вододела“ (билото, на запад от града) между Копривщица и с. Душанци, Маршрут „Чакащата майка“ в местността „Рейница“, Маршрут „С благословията на християнските светци“ в местността „Водопоя“.[33]

Свети места, подходящи за поклонение[редактиране | редактиране на кода]

  • Църква Свето Успение Богородично[2]
  • Храм на Светителя отца нашего Николая[2]
  • Връх Св. Атанас – намира се северно от града[2]
  • Оброчище „Св. Николай“ – намира се североизточно от града[34]
  • Връх Св. Петка – намира се на изток[2]
  • Оброчище Св. Илия – намира се източно от града, вляво от пътя за Клисура[35]
  • Параклис „Св. Спас“ – намира се югоизточно от града[36]
  • Връх Петровден – намира се южно от града[2]
  • Върховете Поп и Попадия – намират се на запад от града[2]
  • Оброчище „Св. Дух“ – намира се западно от града[37]
  • Оброчище „Св. Георги“ – намира се западно от града, над оброчището „Св. Дух“[38]
  • Оброчище „Св. Св. Козма и Дамян“ – намира се северозападно от града, над Средна махала[39]
  • Гробищен параклис „Св. архангел Михаил“ – намира се в северния край на града, в гробищния парк в местността „Длъга Рада“[40]
  • Оброчище „Св. Димитър“ – намира се северно от града, на едноименния връх[41]
  • Връх Св. Лука – северозападно от града[2]
  • Параклис „Св. Мина“ в местността Кулата. Намира се на около 7 км. от града по пътя за гр. Стрелча[42]

Туристически маршрути по калдаръмените улици на града[редактиране | редактиране на кода]

Офроуд в Копривщица[редактиране | редактиране на кода]

Офроуд клуб „4Х4“ – Копривщица е редовен организатор на събития за любителите на високите скорости и екстремни изживявания от цялата страна. Съборът се провежда в околностите на града, след провеждане на инструктаж за безопасно придвижване по маршрутите – в местността „Хайдушки кладенец“.[43]

Туристически маршрути по списъка на Борис Пулеков[44][редактиране | редактиране на кода]

  • Връх Богдан – на 12 км. от . с хижа „Богдан“, От върха се открива великолепна гледка на централния масив от Стара планина, Карловската долина, Пловдивското поле с Родопите, Рила и други. Отива се по три различни пътеки: а) по течението на Крива река, която извира от него; б) по билото на вододела „Крецул“, в дясно от реката – по шосето за Пловдив, от „Щурньов мост“ на ляво по „Крецул“ и на върха; в) по билото на водопада в ляво от Крива река през връх Св. Никола, покрай връх Буленец и връх Св. Илия, покрай „Будакова чешма“ през „Бяло поле“, „Дебели дол“, „Еловица“ и на Богдан. За връщане най-удобно е по Крива река или през „Крецул“.
  • Връх Бялия камък, на 6 км. от града. Тръгва се по течението на река Петрешка – нагоре по „Кривулите“, покрай „Чатал чучур“, през Чуминска река и на изток – Бялият камък. За връщане – удобно е през „Будакова чешма“, покрай връх Свети Илия, връх Буленец, връх Свети Никола и в града.
  • Местност „Чумина“,[45] на 5 км. от града – по течението на река Петрешка, нагоре по „Кривулите“, покрай „Чатал чучур“, надолу по Чуминска река и в гората край нея. За връщане, удобно е през местността „Билото“ и Арнаут махала.
  • Местност „Магарешко бърдо“ и Чуминска река, на 10 км. от града. Отива се пеша през Арнаут махала, по местностите „Билото“ и „Магарешко бърдо“. За връщане по същия път или се слиза по Чуминска река, през река Тополница, изкачва се на Софийското шосе и по него към града – нагоре.[46]
  • Местност „Златенско“ – на 7 км. от града. Отиване – пеша, по шосето за София до „Гръми дол“, от там по старото шосе нагоре. Връщане по същия път, с отбиване в каменната пещера, намираща се под раздела на новото от старото шосе, към реката.[47]
  • Местност „Климаш“ – на 7 км. от града. От върха се открива великолепна гледка към Балкана, Златишката долина и разклоненията на Средногорието. Отива се пеша по пътеката зад връх Св. Димитрия, покрай местност „Пулека“, „Почекова чешма“, местност „Рошава могила“, „Груев гроб“, през „Безистена“ – на връх „Климаш“. Връщане по същия път.[48]
  • Местност „Куфорите“ – на 8 км. от града. Отива се пеша покрай Бяла река, местностите „Равна поляна“, „Бучовица“, Елови рът“, покрай „Атанасови колиби“, през „Чербул“, (почивка на „Мавродийски кладенец“) обратно нагоре по Куфоришката река, през дерето на „Рагаджовица“ нагоре, на извора „Бялата вода“. Връщане – надолу по горската пътека на „Равна поляна“ и по течението на Бяла река.
  • Местност „Бич“ – на 7 км. от града. Добро място за престой – на близкия извор „Бялата вода“. Отива се пеша през местността „Гергьовден“, между върховете Поп и Попадия, покрай върха Големи поп и нататък по хубавия път до „Бич“. Връщане по същия път или през гората „Андрейка“, на „Равна поляна“ и по Бяла река – в града.
  • Местност „Шириней“, на 7 км. от града. Има хубав изглед към склоновете на „Чалъкова рътлина“. През там минава Ширинейската река. Отива по шосето за Пловдив, на дясно от „Щурньов мост“ и през местността „Корията“. Връщане по същия път.
  • Връх Буная (1566 м.) на 11 км. от града. Там е силния извор „Три кладенци“ – началото на река Тополница. Отива се през местностите „Корията“, „Шириней“, „Серйовица“, „Три кладенци“ и на Буная. От него се открива великолепна гледка: виждат се Пловдивското поле с Родопите, Рила, Ихтиманска Средна гора и Централния Балкан. Връщане по същия път или по „Ширинейския рът“ надоле по „Ширинейската река“ и Пловдивското шосе.[49]
  • Обиколна екскурзия с обща дължина около 25 км. Тръгване пеша през „Гергьовден“, между върховете Поп и Попадия, покрай връх Големи поп, през „Бич“, по „Равнака“ – на „Три кладенци“ и връх Буная. От там надолу по „Ширинейски рът“, през „Боюв шамак“, „Пухови могили“ и по Пловдивското шосе – в града.
  • Местност „Странето“ – на 9 км. от града. Отива се пеша по шосето за Пловдив, през местностите „Джофарица“, „Сополивите камъни“ при тях на ляво от шосето, през „Хаджи Яков трап“ – в „Странето“. Връщане по същия път.
  • Местност „Меде дере“ – на 9 км. от града. Там минава реката със същото име. Отива се по шосето за Пловдив, през местността „Раейнеца“, местността „Мръзян“, училищната дъбова кория и в дерето. Връщане през „Каменния мост“, покрай „Бобева чешма“, по стария пловдивски път през „Сивека“ – в града.
  • Местност „Катуна“, на 12 км. от града. Отива се пеша по шосето за Пловдив (стария път), през „Сивека“, и „Бобева чешма“, надолу през „Камения мост“ минаващ върху Меде дере и през „Късо бърдо“ – на „Катуна“. Връщане по същия път.
  • Местност „Три полени“ на 15 км. от града. Може да се направи отбиване по пътя в Пискюл дере, където гората е много интересна със своите лиани и в „Бабанакови колиби“. Отива се пеша по старото шосе за Пловдив, което се отбива наляво от сегашното при „Сивека“, покрай „Азански чучур“, през „Медедърския мост“, и през моста на Пискюл дере в местността „Три полени“. Връщане по същия път или с отбиване при дълбокия завой, между „Азански чучур“ и „Азански мост“, нагоре през местността „Черешата“ – към града.
  • Обиколна екскурзия, маршрут около 30 км. Отива се пеша по шосето за Пловдив, от „Щурньов мост“ на ляво по вододела „Крецул“, от там на „Банчови колиби“, намиращи се при извора на река „Меде дере“, през „Сечемека“ и „Бросуча дупка“, „Кръстьова поляна“, през „Банчова поляна“ надолу по „Лясковец“ до старото Пловдивско шосе. После по него на север през „Медедърския мост“, покрай „Азански чучури“, все по шосето през „Азански мост“, покрай „Бобева чешма“, по „Сивека“ – към града.
  • Местност „Св. Спас“, на югоизток от върха Богдан – на около 18 км. от града. Отива се пеша по шосето за Пловдив, в ляво по вододела „Крецул“ по полите на върх Богдан, от там на дясно в югоизточна посока по коларския път, през местността „Чифира“, местността „Чемериките“ – на „Св. Спас“. Връщане по същия път.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Btvnovinite.bg. Туризъм по време на пандемия: Как се справя браншът в Копривщица. Посетен на 5 януари 2020
  2. а б в г д е ж з Svetimesta.com. Копривщица. Посетен на 5 януари 2020
  3. Btvnovinite.bg. България отбелязва 136-годишнината от Априлското Въстание. Посетен на 8 декември 2021
  4. Bartbg.com. 10 октомври 2020 г. Екскурзия за празника на Копришкия Брабой (Картоф). Посетен на 2 януари 2022
  5. Тепавица и валявица представляват дървени конструкции, задвижвани с водна струя, предназначени за изпиране и плакнене на черги, килими и завивки.
  6. Direkciamuzei.com. Музеите на Копривщица. Посетен на 5 януари 2020
  7. Ladyzone.bg. Копривщица попадна сред 30-те най-красиви малки градове в Европа. Посетен на 5 януари 2020
  8. Planinite.info. Туристическите информационни центрове. Софийска област. Посетен на 5 януари 2020
  9. Koprivshtitsa-bg.com. План за интегрирано развитие на община Копривщица за периода 2021 – 2027 VI. Програма за развитие на туризма на община Копривщица за периода 2021 – 2027 г. стр. 135 – 142 Посетен на 9 март 2022
  10. Iztreshteam.org. Проект за маунтинбайк парк в Средна гора, с център Копривщица. Посетен на 1 януари 2022
  11. Koprivshtitsa-bg.com. На 2 юни в Софийска градска художествена галерия в столицата... Посетен на 7 април 2022
  12. Koprivshtitsa-bg.com. За екотуризма Посетен на 7 април 2022
  13. а б в г д е ж з Хижи и заслони в Средна гора. Същинска Средна гора. // Посетен на Посетен на 3 януари 2022.
  14. Koprivshtitsa-bg.com. Дарителска кампания на БТС за възстановяването хижа „Богдан“. Посетен на 24 септември 2021
  15. Peika.bg. Изоставената хижа Чивира в Средна гора (фотогалерия). Посетен на 3 януари 2022
  16. Koprivshtitsa-bg.com. Списък НКН.
  17. Koprivshtitsa-bg.com. По пътя на „Кървавото писмо“. Посетен на 5 януари 2020
  18. Koprivshtitsa-bg.com. „Хубава си, моя горо“. Посетен на 5 януари 2020
  19. Koprivshtitsa-bg.com. Изпроводяк на копривщенските гурбетчии. Посетен на 5 януари 2020
  20. Koprivshtitsa-bg.com. По хайдушките пътеки. Посетен на 5 януари 2020
  21. Koprivshtitsa-bg.com. Пътека на здравето. Посетен на 5 януари 2020
  22. Koprivshtitsa-bg.com. По следите на най-старата история на Копривщица. Посетен на 5 януари 2020
  23. Koprivshtitsa-bg.com. Чакащата майка. Посетен на 5 януари 2020
  24. Koprivshtitsa-bg.com. В сърцето на Средна гора – м. Сополиви камъни. Посетен на 5 януари 2020
  25. Koprivshtitsa-bg.com. „С благословията на християнските светци“. Посетен на 5 януари 2020
  26. Koprivshtitsa-bg.com. По стария път за Пловдив. Посетен на 5 януари 2020
  27. Koprivshtitsa-bg.com. Покорете средногорския първенец вр. Богдан. Посетен на 6 януари 2020
  28. Vsichko-polezno.blogspot.com. Гара Копривщица – местността „Въртопа“ – „хижа Вежен“. Посетен на 22 януари 2022
  29. Pelitko.com. Гара Копривщица – крепост „Калето“ – рид „Калето“ – местност „Портите“. Посетен на 22 януари 2022
  30. Bgconv.com. Средна гора. Тодор Ненов, Георги Чорчопов, Веселин Ненов. Гара Копривщица. Посетен на 1 ноември 2021
  31. Bgglobe.net. Хисар – хижа Фенера – 6 часа, хижа Фенера – хижа Чивира – 3 часа, хижа Чивира – хижа Богдан – 2 часа, хижа Богдан – Копривщица – 2 часа. Посетен на 19 март 2022
  32. Opoznai.bg. Екопътека „Тракийски могили“. Посетен на 2 февруари 2022
  33. а б Koprivshtitsa-bg.com. Маршрути. Посетен на 8 януари 2020
  34. Svetimesta.com. Оброчище „Св. Николай“ – гр. Копривщица. Посетен на 6 януари 2020
  35. Svetimesta.com. Копривщица. Посетен на 6 януари 2020
  36. Svetimesta.com. „Св. Спас“ – гр. Копривщица. Посетен на 6 януари 2020
  37. Svetimesta.com. Оброчище „Св. Дух“ – гр. Копривщица. Посетен на 6 януари 2020
  38. Svetimesta.com. Оброчище „Св. Георги“ – гр. Копривщица. Посетен на 6 януари 2020
  39. Svetimesta.com. Оброчището „Св. Св. безсребреници Козма и Дамян“ – гр. Копривщица. Посетен на 6 януари 2020
  40. Svetimesta.com. „Св. Архангел Михаил“ – гр. Копривщица. Посетен на 6 януари 2020
  41. Svetimesta.com. Оброчище „Св. Димитър“ – гр. Копривщица. Посетен на 6 януари 2020
  42. Facebook.com. Параклис „Свети Мина“ Копривщица, местност Кулата. Посетен на 4 август 2022
  43. Vestnikregion.com. В землището на Копривщица отново офроуд изпитания и екстремни изживявания. Посетен на 8 януари 2020
  44. Пулеков, Борис. Туристико-исторически водач за град Копривщица. II. Далечни околности – добри за екскурзии. Копривщица, Народно читалище „Х. Ненчо Палавеев“, 2011.
  45. В тази местност за били изолирани болните по време на чумните епидемнии.
  46. Описаният път за връщане през Чуминска река е самозалесен и е трудно проходим.
  47. Описаните шосета са самозалесени и са трудно проходими.
  48. Вече има красива гледка към язовир „Душанци“.
  49. Самият връх е охраняема зона.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

периода 2021 – 2027 г. стр. 135 – 142