Свети Николай (Копривщица)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Никола.

„Свети Николай“
Храм Свети Николай.jpg
Вид на храма православна църква
Страна България България
Населено място Копривщица
Вероизповедание Православие – БПЦ
Епархия Пловдивска епархия
Архиерейско наместничество Панагюрище
Време на изграждане 1839-1842 г.
Съвременен статут действащ храм

„Свети Никола” или „Свети Николай” е посветена на свети Николай Мирликийски голяма възрожденска

православна църква в град Копривщица, Панагюрска духовна околия в Пловдивска епархия на Българската православна църква.[1] Обявена е за паметник на културата от местно значение с решение ДВ № 53/11.07.1975 г. под № 187.[2] Известна е като "Новата църква" защото е вдигната след първия храм на селището "Света Богородица".[3] Църквата Св. Никола с размери 28 х 21 м е построена на площадчето образувано в началото на днешната ул. "Найден Попстоянов" при пресичането й с ул. "Нешо Шабанов" на левия бряг на рекичката "Кьосево дере" в южния край на "Средна махала" на града. Свещеник на храма находящ се на ул. "Нешо Шабанов" №1 е отец Румен Стоименов.[4]

История[редактиране | редактиране на кода]

Решението за издигане на втори храм в Копривщица е взето от местните църковни настоятели на 29 юни 1839 г. и записано от тогавашния градски учител Неофит Рилски: „Мы жители села Копривщенскаго, понеже милостию Божиею умножихом ся и распространихом ся в това богодарованно нам село, щото едва можеме да се вмещаваме во светая наша церковь, която имаме само една от старо време... согласихме се сички селене мали и велики единомисленно и общебратственно да направиме и еще една церква в селото..., с такова обаче намерение и согласие да буде тая новата церква подчинена под вехтата“.[5] Строежът започва след набавяне на султанско мурафле с позволение за издигането на нова църква (1839) и приключва през 1842 г.[6] Според Константин Иречек сградата е произведение на „гръцки майстори от Пловдив",[7] а според Никола Мавродинов – на одринския майстор Гавриил, който „извиква за тоя строеж майстори, калфи и чираци от Мирково, от Брацигово и от Одрин".[8] Средствата за нея са дарени от многобройни копривщенци. През 1864 г. Христо П. Енчев изписва на западната ѝ вътрешна стена портрет на Тодор Димов, „един от първите и най-деятелните... създатели, пожертвователи, ктитори и приложници".[9]

Архитектура[редактиране | редактиране на кода]

Общ вид на храма от североизток

Сградата представлява безкуполна трикорабна базилика с три абсиди от източната страна. Стените са с неизмазана каменна зидария, в която процепите между отделните блокове са покрити със светлорозова смес от ситно счукани керемиди и утаен зехтин. Правоъгълните полета над по-големите прозорци са запълнени с релефна орнаментална украса. Високо на южната стена с тухли е изписано „Храм с(ве)тителя о(т)ца нашего Николая". От запад е прибавено паянтово преддверие (нартика). Над него се намира вътрешен балкон (емпория), предназначен за жените по време на богослужение и отделен с красиви решетки. Подът е настлан с бели мраморни плочи.[10]

До източния вход в църковния двор се намира голямата Моравенова чешма (1843), дарена от Вълко и Рашко Моравенови.[11] Каменната камбанария е строена през 1927 г. със средства на хаджи Ненчо Палавеев.

Владишкият трон

Украса[редактиране | редактиране на кода]

Иконостасът на църквата се състои от дървени рамки, в които са поставени иконите. Тези рамки, както и таванът, са боядисани в бледосиня боя. С дърворезба са украсени само архиерейският трон и царските двери.

Главната иконостасна икона, тази на Иисус Христос, носи подписа на Йоан Попович („Рука п. Йоан Еленоразградски 1843 година”), чието дело сигурно са и съседните образи на Света Богородица, св. Никола и св. Спиридон (1844).[12] Едно донесено от Йерусалим изображение на Рождество Христово (1858) е подписано на славянски от Иван Димитров и Константин, а одринчанинът Александър Димитров (Алексос Димитриу) е рисувал иконата на св. Мина (1859).[13]

Стенната живопис включва изображения на Страшния съд (1858), Успение Богородично (1861), св. Димитър (1861) и ктитора Тодор Димов (1864) върху западната стена в храма и на св. Спиридон с десет сцени от житието му (1861) върху фронтона на разположения срещу главния църковен вход навес. Всички те са рисувани от копривщенския зограф Христо Панчев Енчев. От него са също царските двери на иконостаса (1859).[14]

Храм Свети Никола – балкона


Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Възрожденска църква "Св. Николай" - гр. Копривщица
  2. Църква „Св. Николай”
  3. Храм "Св. Никола" в Копривщица
  4. Св. синод на БПЦ - сведение за храмовете и енориите по духовни околии в Пловдивска епархия.
  5. Неофит-Рилскиевият протокол от 1839 г. за постройване на нова църква („Св. Николай"). – В: Юбилеен сборник по миналото на Копривщица (ред. архим. Евтимий). С., 1926, 556-557.
  6. Иречек, К. Пътувания по България (прев. Стоян Аргиров). 2-ро изд. С., 1974, 415; Юбилеен сборник по миналото на Копривщица. С., 1926, 578.
  7. Иречек, К. Пътувания по България. 2-ро изд. С., 1974, 415.
  8. Мавродинов, Н. Изкуството на Българското възраждане. С., 1957, 146.
  9. Говедаров, Ив. Дядо Тодор Мирчов. – В: Юбилеен сборник по миналото на Копривщица (ред. Е. Сапунджиев). С., 1926, 52, обр. 6; Василиев, А. Ктиторски портрети. С., 1960, 125, 190-192.
  10. Коева, М. Паметници на културата през Българското възраждане: архитектура и изкуство на българските църкви. С., 1977, 135-136.
  11. Райнов, Н. Копривщенски надгробни кръстове, плочи и зидани извори. – Годишник на Народната библиотека в Пловдив, 9, 1923, 263, 273-274.
  12. Стефанов, П., архим. Разградският зограф Иван Попрайков: живот и дейност. – В: Култова архитектура и изкуство в Североизточна България, ХV-ХХ век (съст. Л. Миков). С., 2006, 144-150.
  13. Василиев, А. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. С., 1965, 570, 572, 649.
  14. Василиев, А. Български възрожденски майстори. С., 1965, 611-613.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Възпоменателен лист по случай 100 год. храм „Св. Никола“, 1844-1944. Копривщица, 12 юли 1944.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]