Мирково

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Мирково
Общи данни
Население 1 643 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 63,385 km²
Надм. височина 715 m
Пощ. код 2086
Тел. код 07182
МПС код СО
ЕКАТТЕ 48324
Администрация
Държава България
Област Софийска
Община
   - кмет
Мирково
Цветанка Йотина
(ДСБ, СДС, ВМРО-БНД, …)
Мирково в Общомедия

Мирково е село в Западна България. То е административен център на Община Мирково, Софийска област, включваща селата Бенковски, Брестака, Буново, Илинден, Каменица, Мирково, Плъзище, Преспа, Смолско, Хвърчил и Черковище.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Мирково е разположено в полите на Стара планина, в западната Златишко-Пирдопска котловина, 63 км източно от София по т.нар. Подбалкански път. Освен с автомобил е достъпно с железопътен транспорт и редовни автобусни линии от Централна автогара-София до село Антон. На север от селото се издига старопланинският връх Баба. Мирково е изходен пункт за хижа „Чавдар“ и хижа „Мургана“.

История[редактиране | редактиране на кода]

На територията на село Мирково съществуват следи от поселения от дълбока древност. В местността „Могила“, на 3,5 км южно от Мирково, са открити следи от неолитно селище. В местностите „Денината плоча“, „Ортова“, „Уста“, „Яламовото тепе“ и „Хрисковата плоча“ са намерени останки от тракийски селища. Местността „Арамудере“ в землището на селото крие гробница от римско време. Близо до селото, в местността „Таушаница,“ е разположено раннохристиянско светилище. Край Мирково са открити и ценни паметници от Средновековието - църквата „Св. Георги“ от XII - XIII век, както и останки от крепост, охранявала прохода за Етрополе в местността „Градище“.

Най-ранните споменавания на село Мирково (или Миркува) се съдържат в османските регистри от 1430 и 1751 г. През 1825 г. по време на българското Възраждане е открито килийно училище в селото. Жители на село Мирково участват в четите на Панайот Хитов, Христо Ботев и Георги Бенковски. Тридесет и осем мирковчани се включват в Руско-турската Освободителна война. През 1878 Иван Радов Маслев открива в селото първата пивоварна фабрика в България; през 1883 г. фабриката е преместена в София на „Солни пазар“. През 1884 г. е основано Мирковско научно дружество „Искра“, а през 1908 - читалище „Просвета“. През 1909 г. те се сливат в читалище „Христо Ботев“. През 1890 г. Тодор Влайков и Тодор Йончев основават в Мирково първата българска кооперация – “Мирковско взаимодавно спестовно земеделческо дружество “Орало”; през 1914 г. се създава кредитна кооперация „Пчела“ като приемник на „Орало“.

Поверия[редактиране | редактиране на кода]

Стари поверия гласят,че името на селото идва от жител на селото на име Мирко,който е бил болярин.Друго предание гласи,че името идва от сключен мирен договор между турци и българи,за съвместно съжителство в селото(Мирково=Мир се кове).

  • Лековито кладенче

Според стари предания,лековитото кладенче намиращо се в близост до река Мирковчица,след изплакване на очите,водата от кладенчето има свойствата да лекува проблеми с очите.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Църквата „Св. Великомъченик Димитрий“

Църквата „Св. Великомъченик Димитрий“ е построена през 1834 г. от майсторите Минко и Дело; иконите са дело на Давид Георгиев, преселник от Дебърско,[1] Иванчо Неделков и Иван Стоянов Зографски от 1850-1860 г. Днес църквата е една от малкото в България с позлатено кубе. Читалище „Христо Ботев“ в с. Мирково функционира до днес. В обновената му сграда се помещават библиотека и киносалон. Малък паметник с параклис към него в центъра на селото, в близост до площад Хармана, увековечава жертвите, дадени от мирковчани в Руско-турската Освободителна война. На площад Разкола е издигнат голям паметник в памет на жертвите, дадени от селото по време на антифашистката съпротива. През 2006 г. президентът на Република България Георги Първанов открива в селото Дом на миньора „Св. Иван Рилски“, построен с подкрепата на основния работодател в района, „Елаците-Мед“ АД.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Село Мирково

В село Мирково има няколко ежегодни събора. Най-известният от тях е Кукерският събор, който се провежда всяка година на Сирни заговезни. Жителите на селото и общинската администрация активно участват в подготовката и провеждането на събора. По традиция мъжете от селото се преобличат в кожи, украсени с чанове. В нощта на Сирни заговезни из селото се палят огньове. Жителите на селото прескачат пламъците и въртят над главите си своеобразни факли, т.нар. оратници, за здраве и за да прогонят злите духове.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

„80 години от първата българска кооперация село Мирково“, издателство „Отечествен фронт,“ 1970 г., гр. София

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]


  1. Гергова, Иванка. Зограф Данаил Щиплията. // Патримониум 7 - 8. 2010. с. 425.