Добри Караджов

Добри Караджов
български генерал
Роден	29 януари 1925 г. Мирково, Царство България
Починал	26 септември 2004 г. София, Република България
Учил във	Военна академия на Генералния щаб на Русия Национален военен университет

Добри Александров Караджов e български партизанин и офицер, генерал-лейтенант, командващ ракетните войски и артилерията от 1978 г. до 1990 г.

Биография

Роден е на 29 януари 1925 г. в с. Мирково, Софийско. Член на РМС е, а от 1 януари 1944 г. От 20 октомври 1943 г. е партизанин в бригада „Чавдар”. Става заместник-командир на чета със звание „подпоручик“. Започва да учи в Механо-електротехническото училище в София, което дозавършва през 1945 г. На 15 септември 1944 г. е назначен за командир на свързочен взвод в първи пехотен софийски полк. От есента на 1945 г. до есента на 1946 г. завършва едногодишен курс на Военното училище. Между 28 септември и 26 декември 1946 г. е командир на взвод във втора дружина на 27-и пехотен полк в Девин. От 1 януари до 22 май 1947 г. е командир на взвод в артилерийския полк на първа бронирана бригада. Между 23 май 1947 и 5 август 1948 г. е командир на взвод в артилерийския полк на първа бронирана бригада. В периода 6 август 1948 – 8 юни 1949 г. е временно изпълняващ длъжността командир на батарея в артилерийски полк. След това от 9 август 1948 до 14 септември 1950 г. е временно изпълняващ длъжността командир на батарея в осми дивизионен артилерийски полк. На 15 септември 1950 г. е назначен за командир на дивизион в същия полк. Остава на този пост до 31 март 1951 г. От 1 април до 21 ноември 1951 г. е командир на 92 иптап-РГК. От 1951 г. до 1956 г. учи в Артилерийската академия „Дзержински“ в Москва, преместена в Ленинград (Санкт Петербург) през 1956 г. след завръщането си в България е началник на отдел „Бойна подготовка“ в Командването на артилерията на българската армия. Остава на този пост до 1961 г.

От 29 март до 23 декември 1961 г. е на 6-месечен курс в СССР за изучаване на ракетна техника. След завръщането си става първият командир на първата българска ракетна бригада в Самоков – 56-а ракетна бригада. Остава на тази позиция до 31 август 1965 г.

В периода 1 септември 1965 г.-25 юли 1967 г. учи в Академията на Генералния щаб „Ворошилов“ в Москва. От 26 юли до 13 октомври 1967 г. е на разпореждане на Министъра на отбраната. На 14 октомври 1967 г. става командващ на ракетните войски и артилерията на 2-ра армия в Пловдив. Освободен е на 14 септември 1973 г. От 15 септември до 5 октомври 1973 г. е в СССР, където изучава нова техника във Висшата артилерийска академия. След като се завръща на 6 октомври 1973 г. е назначен за заместник-командващ Ракетните войски и артилерията в Министерството на народната отбрана и е произведен в звание генерал-майор. На 11 ноември 1978 г. е командващ Ракетните войски и артилерията в Сухопътните войски на Българската народна армия. Същата година е повишен в звание генерал-лейтенант. По време на неговото командване се създава най-крупното артилерийско съединение в българската военна история – 84-та фронтова артилерийска дивизия в Шумен. До 23 октомври 1980 г. е началник на Управление „Ракетни войски и артилерия“ в МО. В периода 24 октомври 1980 – 24 октомври 1990 г. е командир на Ракетните войски и артилерията на Сухопътните войски. На 5 март 1991 г. излиза в запаса Умира 26 септември 2004 г. в София.

Образование

• Механо-електротехническото училище – до 1945
• Военно училище – 1945 – 1946
• Артилерийската академия „Дзержински“ – 1951 – 1956
• Военната академия на Генералния щаб на СССР – 1 септември 1965 г.-25 юли 1967 г.

Военни звания

• лейтенант (11 септември 1944)
• старши лейтенант (9 септември 1947)
• капитан (27 април 1950)
• майор (24 април 1951)
• подполковник (30 април 1955)
• полковник (28 април 1960)
• генерал-майор (7 септември 1974)
• генерал-лейтенант (8 септември 1981)

Награди

• Медал „За безупречна служба“ – II ст.
• Медал „25 години народна власт“
• Медал „30 години социалистическа революция“
• „9 септември 1944 г.“ – I ст. с мечове
• „Червено знаме“
• „Народна република България“ – II ст.

Източници

• Портал „Военна история на България“