Иван Стоянов Зографски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Иван Стоянов Зографски
български иконописец
Роден
1835 г.
Починал
28 април 1900 г. (65 г.)

Иван Стоянов Зографски или Иван Зографина (с истинско име Иван Стоянов Папазов) е български иконописец, живописец и революционер.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Негово дело са икони в панагюрските църкви „Свети Георги“ и „Въведение Богородично“, църквата в родното му село Мирково „Свети Димитрий“ (1850-1860), „Свети Николай“ в Карлово, църквите в Стрелча, Смолско, иконата на „Св. Георги“ в Брацигово (1873) и други. Изработва иконостаса и резбата в църквата „Свети Георги“ в село Водица, Търговищко, (1882).[1]

Работи и в сферата на монументалната живопис, като стенописи на Зографски са запазени в Копривщица, Панагюрище, Стрелча, Карлово, Калофер и други.

По време на престоя си в пазарджишкото село Баня се жени за Цвета Зографска, с която имат две дъщери. Преместват се да живеят в Панагюрище, където взимат активно участие в подготовката на Априлското въстание. В къщата им отсядат революционерите Георги Бенковски, Панайот Волов, Тодор Каблешков и други, провеждат се заседания на революционния комитет. По проект на Иван Зографски е изработено главното въстаническо знаме, като лъвът е нарисуван от Стоян Каралеев (Баненеца). Заедно със съпругата си изработва още 12 знамена с лъвчета, калъфи за пушки и други. Всяко знаме е за различно селище в района (№10 за Оборище, №11 за Поибрене, №12 за село Баня)[2][3]. След потушаването на Априлското въстание от 1876 г. двамата са арестувани за революционната си дейност и изпратени в Пловдивския затвор.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Енциклопедия България, том 2, Издателство на БАН, София, 1981 г.