Баня (област Пазарджик)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Баня.

Баня
Центърът на Баня с паметника на Поп Грую Бански и читалището „Пробуда“
Центърът на Баня с паметника на Поп Грую Бански и читалището „Пробуда“
Общи данни
Население 630 души[1] (15 юни 2020 г.)
18,7 души/km²
Землище 34,017 km²
Надм. височина 520 m
Пощ. код 4523
Тел. код 03536
МПС код РА
ЕКАТТЕ 2717
Администрация
Държава България
Област Пазарджик
Община
   кмет
Панагюрище
Никола Белишки
(ГЕРБ)
Кметство
   кмет
Баня
Димитър Арбалиев
(СДС, БЗНС)
Баня в Общомедия

Баня е село в Южна България. То се намира в община Панагюрище, област Пазарджик.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Баня е построено в планински район. То е разположено в Същинска Средна гора, в Бъта-Банската котловина. През селото тече Банска Луда Яна, която се влива в река Панагюрска Луда Яна. Съседни населени места са: гр. Панагюрище (общински център) на 11 км и село Бъта на 4 км (по течението на Банска Луда Яна). На югозапад от селото се намира връх Букова могила (974 м надм. вис.).

Панорамен изглед от читалището към село Баня с главния площад


История[редактиране | редактиране на кода]

Село Баня (Панагюрско) е с богата история. То съществува от времето на траките. Открита е гробница на тракийски владетел, изложба от която може да се види в кметството. Родно място е на вдъхновителя на въстаниците от Априлското въстание Поп Груйо Бански и неговите съратници Атанас Калоянов и Стоян Каролеев.

При избухването на Балканската война в 1912 година двама души от Баня са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[2]

Инфраструктура[редактиране | редактиране на кода]

В селото има читалище, библиотека, детска градина и основно училище. С изключителната си природа, минералните извори, закрит и открит минерални басейни, хотел, ресторант и механа, село Баня предлага отлични условия за отдих и развлечения. Температурата на минералната вода е 38 - 42 °C, а дебитът ѝ – 20 л/сек.

Аязмото на Баня с минерална вода
Балнеолечебницата

Население[редактиране | редактиране на кода]

Численост на населението според преброяванията през годините:[3][4]

Година на
преброяване
Численост
19341842
19461710
19561668
19651448
19751402
19851245
19921171
20011005
2011705
Манастирската църква Света Троица

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

Преброяване на населението през 2011 г.[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[5]

Численост Дял (в %)
Общо 705 100.00
Българи 687 97.44
Турци
Цигани
Други
Не се самоопределят
Не отговорили 18 2.55

Религия[редактиране | редактиране на кода]

Населението е християнско – има две църкви и малък параклис със стари и красиви стенописи.

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

В центъра е издигнат паметник на поп Груйо Бански. Отворена за посещения е неговата къща музей. По живописна пътека може да се посети местността Калето, където има останки от древноримска крепост. Там по време на османското владичество населението е намирало убежище. Сьщо така има и римски път по който все още се виждат павета. Характерни за землището на селото са стари дъбови и букови гори, рядко срещаният червен камък и стотиците декари с трайни овощни насаждения – вишна и синя слива.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

  • Възстановка „Заклятието на Оборищенци“ – РК „Традиция“ с. Баня – представя Ангел Вранчев
  • Тодоровден
  • Киноложка изложба с представяне на ловни породи кучета - съдия Митю Точев
  • Света троица
  • Плувно лято
  • Екопътека Дуродан

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Баня

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „География“         Портал „География          Портал „България“         Портал „България