Поибрене

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Поибрене
Общи данни
Население 812 (ГРАО, 2015-03-15)*
Понижение 776 (НСИ)
Землище 107,793 km²
Надм. височина 511 m
Пощ. код 4524
Тел. код 03530
МПС код РА
ЕКАТТЕ 57128
Администрация
Държава България
Област Пазарджик
Община
   - кмет
Панагюрище
Никола Белишки
(ГЕРБ)
Кметство
   - кмет
Поибрене
Иван Пандуров
(независим)
Поибрене в Общомедия

Поибрене е село в Южна България, отстоящо на 75 km от София. То се намира в община Панагюрище, област Пазарджик.

География[редактиране | редактиране на кода]

Входа към Поибрене откъм моста над река Тополница (строен 1935 г.)

Село Поибрене се намира в северозападната част на Пазарджишка област, на левия бряг на река Тополница. Землището на селото обхваща 115 000 декара, разположени в Същинска и Ихтиманска Средна гора, разделени от Поибренския пролом. Съседни населени места са: село Оборище (8 km на изток), село Белица (13 km на запад) и село Петрич (14 km на север). Общинският център Панагюрище отстои 18 km на изток.

Името на селото идва от Поибрие – „място по(край) реката“ (Ибър), което е старото име на Марица. От името Иречек допуска, че основателите на сегашното Поибрене са живели първоначално край Марица. Днешната река Ибър, за която се предполага, че е запазила стария хидроним на Марица и река Марица се сливат при днешното с. Радуил. Дотам Ибър е по-дългата река и има по-голям целогодишен отток, като това кара някои автори да твърдят, че древната Хеброс е всъщност днешната р. Ибър, а не реката, която извира от Маричините езера. Въз основа на предание от с. Радуил, Павел Делирадев предполага, че от изоставено село по поречието на р. Ибър са дошли преселниците, основали Поибрене.[1]

През 1948 г. започва строителството на язовир „Тополница“, който се намира непосредствено до селото. Тъй като част от махалите, намиращи се до реката, попадат на неговото дъно, те са изселени.

През 1972 г. непосредствено до селото е открит извор на минерална вода на дълбочина 610 m с температура 42 °C. През 1979 г. в селото е построена минерална баня.

История[редактиране | редактиране на кода]

Данни за човешка дейност около село Поибрене има от дълбока древност. Тук е открит женски долмен с погребални дарове. За защита на прохода през Поибренския пролом от вражески нашествия през средновековието са строени „Асеново кале“ и „Шишманово кале“, които и днес местните жители наричат „Градищата“.

Селото вероятно е създадено по време на Османското владичество от жители на околните села и преселници. Османски регистър от 1576 г. не ни дава сведение за съществуването на селото, като са посочени имената на околните села: Белица, Мечка (Оборище), Петрич и Панагюрище. За първи път с. Поибрене се съобщава в турски документ от 1635 год. Данните показват за наличие на чисто българско население. Допуска се, че основателите на Поибрене са живели първоначално по поречието на Марица, като това вероятно са преселници от района на днешното с. Радуил. Краеведи твърдят, че в Поибрене се заселват и преселници от Западна Македония - Дебър, Струга, Прилеп и Костур. Друго сведение твърди, че някои от заселниците са дошли от Пиротско. Около селото възникват 18 махали, като Алачовец, Балчовци, Кайрака, Косевица, Курил, Нивицата, Павел, Поленето, Слатина, Сребриново (Сърбиново), Тропев рът, Шишман и др. По време на османската власт селото е с войнугански статут – не плаща данъци към хазната, но в замяна на това има задължението да охранява прохода. В султанска заповед от времето на голямото раздвижване на балканските християни в годините на войната между Османската империя и т. нар. Свещена лига от 1689 г., се нарежда арестуването на неколцина войнуци от селата Панагюрище, Мечка и Поибрене, които покровителствали и укривали от властта хайдутина Балчо. Левски създава революциовнен комитет в селото. Четници от селото заемат главна роля в Априлското въстание. През войните след освобождението Поибрене дава 176 убити и 18 безследно изчезнали. През 1934 г. жителите на селото са били 4 499.

През 1942 г. е построено начално училище. В него дълги години е преподавал даскал Георги Бакърджиев, патриот и просветител.

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

  • Кметство с телефон и интернет-връэка
  • Читалище „Ванчо Пашов“. Първото читалище в селото е построено през 1885 г. и носи името „Здравец“. Сега читалището се намира в съвременна функционална сграда и носи името „Ванчо Пашов“, от големия поибренски род на Пашовите, герой от Съпротивата. В читалището има библиотека, група за автентичен фолклор и народни танци, кино и театрален салон, интернет.
  • Църква, строена през 1830 г. Със сребърния кръст от тази черква свещ. Недельо Иванов освещава знамето, ушито от Райна Княгиня. Кръстът придружава Хвърковатата чета на Георги Бенковски. Поибренсият кръст се съхранява в Историческия музей в Панагюрище.
  • Пощенски клон, клон на Банка ДСК
  • В училището се обучават 135 деца. В селото има полудневна детска градина с 20 деца.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Други[редактиране | редактиране на кода]

В селото има 3 магазина за хранителни стоки, ресторант с външна тераса, модерен кафе-аперитив, хотел с 20 легла, къщи за гости, минерална баня. Възможност за развиване на селски, балнеологичен и екотуризъм, гъбарство, билкарство, лов и риболов. Ежедневно има 3 автобуса за и от София и 5 пъти за и от Панагюрище.

Снимки от Поибрене[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Prinos kŭm istoricheskata geografia na Trakia, Volume 2, Prinos kŭm istoricheskata geografia na Trakia, Pavel Deliradev, Izdanie na bŭlgarskata akademia na naukite, 1953, str. 239.