Поибрене

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Поибрене
Общи данни
Население 812 (ГРАО, 2015-03-15)*
Понижение 776 (НСИ)
Землище 107,793 km²
Надм. височина 511 m
Пощ. код 4524
Тел. код 03530
МПС код РА
ЕКАТТЕ 57128
Администрация
Държава България
Област Пазарджик
Община
   - кмет
Панагюрище
Никола Белишки
(ГЕРБ)
Кметство
   - кмет
Поибрене
Иван Пандуров
(независим)
Поибрене в Общомедия

Поибрене е село в Южна България, отстоящо на 63 km от София. То се намира в община Панагюрище, област Пазарджик.

География[редактиране | редактиране на кода]

Входа към Поибрене откъм моста над река Тополница (строен 1935 г.)

Село Поибрене се намира в северозападната част на Пазарджишка област, на левия бряг на река Тополница. Землището на селото обхваща 115 000 декара, разположени в Същинска и Ихтиманска Средна гора, разделени от Поибренския пролом. Съседни населени места са: село Оборище (8 km на изток), село Белица (13 km на запад) и село Петрич (14 km на север). Общинският център Панагюрище отстои 18 km на изток.

Името на селото идва от местоположението му – „по(край) реката“ (Ибър), което е старото име на Тополница. Интересна е и етимологията на самото название Ибър. Река с такова име днес има в Рила, както до Елисейна. Също така има такива реки в Румъния и Сърбия, както и край Киев. Според Иван Дуриданов името е свързано с хипотетичното тракийско ibr, ebros, залегнало в основата на Hebros, античното име на р. Марица. Владимир Георгиев също го свързва с тракийската дума ebros – широк.

През 1948 г. започва строителството на язовир „Тополница“, който се намира непосредствено до селото. Тъй като част от махалите, намиращи се до реката, попадат на неговото дъно, те са изселени.

През 1972 г. непосредствено до селото е открит извор на минерална вода на дълбочина 610 m с температура 42 °C. През 1979 г. в селото е построена минерална баня.

История[редактиране | редактиране на кода]

Данни за село Поибрене има от дълбока древност. Тук е открит женски долмен с погребални дарове.

За защита на прохода през Поибренския пролом от вражески нашествия са строени „Асеново кале“ и „Шишманово кале“, които и днес местните жители наричат „Градищата“. По време на османската власт селото е с войнугански статут – не плаща данъци към хазната, но в замяна на това има задължението да охранява прохода.

Около селото възникват 18 махали. Четници от селото заемат главна роля в Априлското въстание. През войните след освобождението Поибрене дава 176 убити и 18 безследно изчезнали. През 1934 г. жителите на селото са били 4 499.

През 1942 г. е построено начално училище. В него дълги години е преподавал даскал Георги Бакърджиев, патриот и просветител.

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

  • Кметство с телефон и интернет-връэка
  • Читалище „Ванчо Пашов“. Първото читалище в селото е построено през 1885 г. и носи името „Здравец“. Сега читалището се намира в съвременна функционална сграда и носи името „Ванчо Пашов“, от големия поибренски род на Пашовите, герой от Съпротивата. В читалището има библиотека, група за автентичен фолклор и народни танци, кино и театрален салон, интернет.
  • Църква, строена през 1830 г. Със сребърния кръст от тази черква свещ. Недельо Иванов освещава знамето, ушито от Райна Княгиня. Кръстът придружава Хвърковатата чета на Георги Бенковски. Поибренсият кръст се съхранява в Историческия музей в Панагюрище.
  • Пощенски клон, клон на Банка ДСК
  • В училището се обучават 135 деца. В селото има полудневна детска градина с 20 деца.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Други[редактиране | редактиране на кода]

В селото има 3 магазина за хранителни стоки, ресторант с външна тераса, модерен кафе-аперитив, хотел с 20 легла, къщи за гости, минерална баня. Възможност за развиване на селски, балнеологичен и екотуризъм, гъбарство, билкарство, лов и риболов. Ежедневно има 3 автобуса за и от София и 5 пъти за и от Панагюрище.

Снимки от Поибрене[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]