Лука Нейчов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Вълко Нейчов)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Лука Нейчов
български просветен деец
Роден
1843 г.
Починал
1912 г. (69 г.)
Договор между учителя Лука Нейчов и Битолската българска община, 15/27 юли 1871 г.

Вълко (Лука) Нейчов или Нейчев е български общественик и просветен деец от Възраждането и след Освобождението.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в панагюрското село Поибрене, тогава в Османската империя, в семейството на богат джелепин. Отначало за кратко учи при Сава Филаретов в София, после продължава и завършва пловдивското класно училище „Св. св. Кирил и Методий“ при Йоаким Груев. През 1863 - 1868 учи в Париж, където завършва право.[1] След завръщането си Нейчов учителства в Русе, но скоро се въвлича в различни дребни обществени скандали, води съдебен процес и е принуден да напусне града. С препоръка от Тодор Пеев, той е назначен за учител във Велес. Тук Нейчов преподава през учебната 1870 - 1871 година, но се конфронтира с велешани и е принуден да потърси работа като учител на друго място.[2] Овакантено място в Битоля му предоставя тази възможност и той е назначен за учител в града. Между 1871-1872 година е главен учител в българското училище в Битоля. Учителстването му тук също не е спокойно. На два пъти той се спречква с представители па властта. Това му създава репутацията на кавгаджия и на човек с дръзко поведение. Без да се съветва с общинарите, той харчи доста пари при обзавеждането на училището - купува нови чинове, прави ремонт на сградата и т.н. Влиза в съдебни спорове с общината, които губи в съда. Заминава от Битоля и се установява се в Цариград, където помага на Никола Генович при редактирането на вестник „Турция“.[1]

След Освобождението е съдия в Източна Румелия, депутат е в областното народно събрание и живее в Пловдив. След Съединението през 1885 г. Нейчов става депутат в Народното събрание и е на парламентарния си пост чак до кончината си през 1912 г.[3]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Българска възрожденска интелигенция: Учители, свещеници, монаси, висши духовници, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни. София, Държавно издателство „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 455.
  2. Чочков, Хр. Град Велес: учебното дело до революционните борби, София, 1929, стр. 28 - 29.
  3. Галчев, Илия. Българското самосъзнание на населението в Македония през Възраждането, Университетско издателство "Св. Климент Охридски", 2005 г.
     Портал „Македония“         Портал „Македония