Пловдивска мъжка гимназия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Свидетелство издадено от Пловдивска мъжка гимназия „Александър I“ за завършен пети клас на Петър Христов Юруков през учебната 1897/1898 г.

Пловдивската мъжка гимназия е старото име на гимназиално училище в Пловдив, носещо името на славянските просветители Кирил и Методий. Неговият продължител днес е Гимназията с хуманитарен профил „Св.св. Кирил и Методий“.

История[редактиране | редактиране на кода]

Найден Геров основава Пловдивското училище на 1 септември 1850 г.

Пощенска картичка от 1900 година със сградата на гимназията и църквата „Св. св. Кирил и Методий и Свети Александър Невски
Сградата на гимназията в началото на ХХ век

"За друго място аз не бих Ви рекъл да оставите Копривщенското училище, но за Пловдивското аз имам твърде големи надежди и уверен съм, че в него Вие ще бъдете по-полезен за просвещението на народа" — така възрожденецът Найден Геров убеждава своя ученик Йоаким Груев, по това време главен учител в Копривщенското класно училище, да оглави Епархийското училище. Пловдивските първенци начело със Стоян Чалъков успяват да привлекат отлично образования Йоаким Груев в Града на седемте хълма.

Училището започва първия учебен ден през октомври със 7 ученици. Впоследствие се събират 30, а в крайна сметка завършват 70 души — предимно мъже от различни краища на българските земи.

Гимназията първа в света носи името "Св.Св. Кирил и Методий" и дава през 1851 г. на цялата славянска общност най-вдъхновения, най-българския празник — 24 май, Деня на славянските първоучители.

През 1868 г. на училището е признат статут на гимназия. За кратко време се превръща в солидно училище от европейски тип, каквото е и до днес. В голям период от историята училището е известно като Пловдивската мъжка гимназия.

Възрожденската история на страната се преплита с тази на пловдивската гимназия "Св.Св. Кирил и Методий". От класните стаи на училището тръгват към науката, историята, културата и обществения живот много видни българи. Сред тях са Васил Иванов Кунчев (Левски), Иван Вазов, Пенчо Славейков, Константин Стоилов, Иван Евстратиев Гешов, Богдан Филов, Пейо Яворов, Любен Каравелов, Тодор Каблешков, Димчо Дебелянов, проф. Асен Златаров, Панайот Пипков, Борис Дякович. Сред учителите се отличават Йоаким Груев, Христо Г. Данов, Димитър Благоев, Петър Зографски, Златю Бояджиев, Светослав Обретенов, Иван Мърквичка и много други.

Спомоществовател и дарител на училището преди Освобождението от 1878 г. е възрожденецът Душо Хаджидеков.

Директори[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  • Груев, Й.. Моите спомени. Пловдив, Печатница на Х. Г. Данов, 1906. с. 12-16. Посетен на 11 октомври 2017.