Светослав Обретенов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Светослав Обретенов
Роден
Починал
16 май 1955 г. (45 г.)
Стил хорова музика
Професии композитор
Награди Димитровска награда (1950 и 1952)
Домът на Светослав Обретенов във Варна

Светослав Обретенов Обретенов е български композитор, хоров диригент и общественик.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Светослав Обретенов е роден на 25 ноември 1909 г. в Провадия в семейството на учители. Баща му е един от основателите на социалистическата партия в града. Възгледите на бащата определят класовата и политическа насоченост на бъдещия музикален деец. Основно образование получава в Провадия, а после учи във Варна и София. През 1929 година завършва гимназия и една година по-късно семейството се установява в София. През 1930 г. постъпва студент в Държавната музикална академия и я завършва през 1934 година. Като студент е секретар на БОНСС. След дипломирането си стажува една година и дирижира същевременно хора при читалище „Яворов“, Синдикалния хор и после хор „Кавал“. През 1936 година е композитор-пианист на Русенския театър. От 1937 г. учителствува в Бяла Слатина, Ямбол, Пловдив. През 1941 г. е назначен за началник на Радио Варна, но скоро го уволняват след „проучване“. От 1942 г. е член на Българската комунистическа партия (БКП). По това време във Варненския драматичен театър се открива място за композитор и Светослав Обретенов го заема, едновременно дирижира и хор „Морски звуци“. На този пост посреща Деветосептемврийския преврат през 1944 г.

Светослав Обретенов е по-малък брат на проф. Александър Обретенов (1903-1990), български изкуствовед, архитект и общественик, чл. кор. на БАН, член на ЦК на БКП.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Светослав Обретенов пише музика за антифашистките театри „Народна сцена“, „Т-35“, „Реалистичен театър“ и др. Автор е на песни с пролетарска тематика за театрални постановки.

Централно място в творчеството му заемат масовите (работнически, революционни) и детските песни. Композира хорови, вокално-инструментални и инструментални творби. През 1940-те години въвежда нови тенденции в българското хорово изпълнително изкуство. През 1934 г. заедно с Николай Хрелков съставя първия партиен сборник с работнически революционни песни - „20 трудови песни“, конфискуван от полицията. В този сборник има 9 негови песни. През 30-ти и 40-те години композира хорови произведения (баладата „Три сестри“, песента „Хайдушка песен“ и др).

След 9 септември 1944 Обретенов продължава да работи предимно в областта на масовата песен и кантатата. Сред най-значителните му произведения са неговите кантати и оратория. Създава песните „Бий врага“, „Борба за мир“, „Все напред с Димитров да вървим“, вокално-инструменталната сюита „Борба за мир“ (1951), първата българска оратория „Партизани“ (1952), кантатите „Димитровска родина“ (1950), „Запей, наш бащин край“ (само за смесен хор, 1954) и „Радост иде“ (1955). Обретенов има голям принос и областта на детската хорова песен („Гайдар“, „Хайдушко кладенче“ и др.).

През 1952-1953 г. специализира в Москва при съветския композитор Юрий Шапорин.

Основател и първи диригент е на Държавния радиохор, който след смъртта на Обретенов през 1955 г. е преименуван на Българска хорова капела „Светослав Обретенов“. Дирижира хор „Кавал“ (1949). Под негово ръководство българските смесени хорове извоюват челни места в на световните младежки фестивали в Прага, Будапеща, Берлин, Букурещ. На името на композитора е учреден национален конкурс „Светослав Обретенов“ за инструменталисти и певци.

Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]

На Светослав Обретенов два пъти е присъждана Димитровска награда (1950 и 1952).

Удостоен е със званието Народен артист (1970, посмъртно).

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Кратка българска енциклопедия в 5 тома, т. 3 (Квант-Опере), БАН, Българска енциклопедия, Издателство на Българската академия на науките, София, 1966
  • Енциклопедия А-Я, БАН, Българска енциклопедия, Издателство на Българската академия на науките, София, 1974
  • Енциклопедия България в 7 тома, т.4 (М-О), БАН, Българска енциклопедия, Издателство на Българската академия на науките, София, 1984

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]