Николай Хрелков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Николай Хрелков
български поет
Роден: 16 декември 1894 г.
Починал: 27 август 1950 г. (55 г.)

Николай Радев Хрелков е български поет, публицист. Роден на 16 декември 1894 г. в Бяла Слатина. По баща е родственик на Любен и Петко Каравелови.

Първоначално учи в родния си град, където учителката му Санда Йовчева забелязва литературните му способности и го свързва с артистичната среда на Т. Траянов, Д. Дебелянов, Н. Райнов, Ал. Балабанов и Л. Стоянов. През 1910 г. заминава за София, за да продължи образованието си, но не успява да постъпи в Държавното художествено-индустриално училище. От 1918 г. става член на БРСДП (т.с.), преименувана през 1919 на БКП.

Първите си стихове печати на страниците на списания "Червен смях" и "Социалистически преглед" (1919-1920). По времето, когато е силно повлиян от символизма, сътрудничи на списанията "Везни", "Хиперион" и др. През 1922 година се сближава с Антон Страшимиров, Гео Милев, Марко Марчевски, Христо Ясенов, Людмил Стоянов и др. Поезията му е свидетелство за страдания и борби на българския народ, за бунтовен порив между двете световни войни. През 1923 г. Николай Хрелков, Марко Марчевски и Стефан Мокрев издават седмичен литературен вестник "Възход", на който четвъртото издание е конфискувано и вестникът престава да съществува. Веднага след това Николай Хрелков, Марко Марчевски и Христо Ясенов подготвят издаването на списание "Пламък". Канят за главен редактор Гео Милев. След напечатването на поемата "Септември" и след арестуването на Гео Милев, Николай Хрелков се крие в провинцията и през юли 1925 г. емигрира с туристически кораб по река Дунав в Австрия, а от там във Франция. Тук се разболява от туберкулоза и през 1928 г. се завръща в България. През 1931 г. работи като библиотекар в Министерството на народното просвещение. Участва в сбирки и литературни четения, редактира издания, превежда и работи за общо обединение на творците, които стоят на общодемократични и антифашистки позиции. Към края на живота си се заселва в Горна Баня, където работи с Елин Пелин и Александър Балабанов.

През 1950 г. на Николай Хрелков е присъдена Димитровска награда. Умира в Горна баня през 1950 година от туберкулоза.

Източници[редактиране | редактиране на кода]