Драматичен театър „Стоян Бъчваров“

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Драматичен театър
„Стоян Бъчваров“
Театри в България
Bulgaria-Varna-01.JPG
Сградата на театъра
Информация
Населено място Варна
Тематика драматичен
Основаване 12 март 1921 г.
Допълнителна информация
Директор Даниела Димова
Адрес 9000 Варна
пл. „Независимост ” №1
Телефон 052/669 652 (каса)
Сайт Официален сайт
Драматичен театър
„Стоян Бъчваров“
в Общомедия

Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ е държавен театър, културен символ на Варна.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

Създаден е през 1921 г. с решение на Варненския общински съвет като Общински професионален театър. Има една от най-красивите театрални сгради в България, която е проектирана от архитект Никола Лазаров и е окончателно завършена през 1932 г. благодарение на доброволната помощ на варненската общественост, набрала средствата чрез фондови марки.

Първото представление на театъра е „Инстинктът“ от А. Кестмекер на 12 март 1921 г. До 29 октомври 1932 г. представленията се играят в ремонтираната зала „Съединение“.[1]

Съгласно Закона за театрите от 1942 г. театърът е одържавен. През 1957 г. по случай 35-годишнината си театъра получава името Стоян Бъчваров. От 1976 до 1990 г. към театъра функционира Детско театрално студио с художествен ръководител режисьорът Руслан Райков и художник Д. Райков. От 1992 г. Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ е домакин на театралния фестивал „Варненско лято“.[1]

Сграда[редактиране | редактиране на кода]

Театърът през 1935 г.

Сградата на Варненския театър е построена по конкурсен проект на архитект Никола Лазаров, участвал и в построяването на Софийския народен театър. На 26 март 1912 г. е положен основния камък. Кметът Иван Церов произнася реч, с която очертава високото културно значение на театъра и насъщната необходимост от градски театър във Варна.

Строежът започва с дарителството на хората от цяла Варна. След ентусиазираното начало и няколко години затишие през 1927 година строителните работи са възстановени. Фондовите марки за доизграждане на театъра се прибавят към всеки хляб, всеки билет за кино, за градско увеселение, за баня, за плаж. За по-малко от месец се събират 1 милион лева. И управителното тяло на Народната театрална кооперация отпуска заем от 2 милиона лева.

При довършването на строежа се правят известни промени: сцената е разширена от двете страни и в дълбочина от арх. Дабко Дабков. Строежът е завършен от градския архитект Желязко Богданов. Сградата е открита на 5 юни 1932[1]

Режисьори[редактиране | редактиране на кода]

Н. Фол, Ат. К. Георгиев, Хрисан Цанков, Ю. Яковлев, Георги Костов, Г. Громов, Из. Хершкович, Стефан Кортенски, Ян. Стоилов, В. Василева, Ст. Гъдуларов, Ив. Иванов, К. Илиев, Б. Тафков, В. Цанков, Л. Кирков, Б. Тафков[1]

Сценографи[редактиране | редактиране на кода]

М. Каролев, Вл. Лингорски, Вл. Мисин, Пр. Кършовски, М. Михайлов[1]

Драматурзи[редактиране | редактиране на кода]

Г. Гочев, М. Матеев, Г. Парушев[1]

Актьори[редактиране | редактиране на кода]

Общинското управление в града ангажира известния столичен български артист Стоян Бъчваров да устрои общинска трупа, поддържана и субсидирана изключително от общината. Той привлича актьорите Н. Гандев, П. Димитров, А. Темелков, Щ. Попов, Н. Бъчварова, Ив. Гюндеров, М. Димитрова, Ст. Гандева, Ем. Попова, М. Атанасова-Ерато, М. Николова, а след това и Вл. Трендафилов, Ив. Янев, В. Ушева, Хр. Динев. През 1921 – 1941 г. в театъра работят актьорите Е. Хранова, Н. Икономов, П. Икономова, Пр. Петров, Н. Станиславска, Идеал Петров, Ж. Мандаджиев, Я. Михов. След 1941 г. към театъра се присъединяват Ив. Янев, Хр. Динев, Н. Станиславска, А. Феликсова, Ц. Кандов, Л. Шиварова, К. Чукова, П. Слабаков, К. Динева, Д. Ганева.[1]

Спектакли[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж з ((bg))  Енциклопедия на българския театър. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2008. ISBN 9545287713. с. 157 – 159.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Георги Смиленов. Светлини от сцената. Варна, Барс-Агенция, 2009, 136 с. 1921 – 1944 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]