Петър Денчев

Петър Денчев
Петър Денчев
Роден	8 август 1986 г. Варна, Народна република България
Професия	режисьор, писател,
Националност	България
Жанр	театрален спектакъл, хепънинг, роман, разказ
Тема	памет, травма, власт, самота, смърт, любов, отчуждение, съвременни технологии, политическа отговорност
Дебютни творби	„Тъй, както мъж целува жена, която обича“
Известни творби	„Превъртане“, „Малкият бог на земетръса“, „Тихото слънце“, „Истории в минало време“
Награди	Екстаз (2006) Развитие (2007) Най-добър студент по режисура НАТФИЗ (2010) Светлоструй (2012) Икар (2024)
Уебсайт	peterdentchev.com

Петър Денчев е български театрален режисьор, писател, театрален изследовател и публицист.

Биография и творчество

Петър Бориславов Денчев е роден на 8 август 1986 г. във Варна. Завършва Четвърта езикова гимназия „Фредерик Жолио-Кюри“ във Варна. През 2010 г. завършва режисура за драматичен театър в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“. След това през 2017 г. магистърска програма „Театрално изкуство“ в Националната академия „Кръстьо Сарафов“. Доктор по театрознание и театрално изкуство от 2021 година. Хоноруван преподавател по режисура в НХА – София (2020), както и по основи на режисурата в НАТФИЗ – София (2024). Главен асистент в сектор „Театър“ на Института за изследване на изкуствата към Българската академия на науките (2022).

По времето на следването си (2007 г.) печели конкурса „Развитие“ за нов български роман с ръкописа „Тъй, както мъж целува жена, която обича“. Още в студентските му години на сцената на Младежкия театър „Николай Бинев“ се играе спектакълът „Смъртта и Дяволът“ от Франк Ведекинд (2009/2010). Дипломира се със „Слугините“ от Жан Жьоне в Учебния театър в НАТФИЗ. После работи последователно в театрите в Пазарджик, Стара Загора, Русе, Народния театър (София), Сатиричния театър (София), театъра във Варна, Театър „Възраждане“ (София), Сливенския театър и т.н, където поставя различни спектакли, номинирани за националните награди ИКАР и АСКЕЕР.

През 2018 е номиниран за голямата награда на фондация „Стоян Камбарев“ за за постановките му „Телефонът на мъртвеца“ и „Едноокият цар“ в ДТ „Стоян Бъчваров“ Варна, заради изострената му философска и екзистенциална чувствителност, за откривателския подход към драматургията, която ангажира с важни обществени теми, за синтетичния подход и неочаквани перспективи в режисурата и за изграждането на нестандартни релефи на сценичния разказ и пространство. Други негови представления като „Дездемона“, „Портокалова кожа“, „Хаос“, „Паническа опера“ се вглеждат в темите за идентичността, феминизма, търсенето на нов израз на страха и политическите ограничения.

Публикува сборника с разкази „Истории в минало време“ (2011), както и романите „Тихото слънце“ (2012), „Малкият бог на земетръса“ (2019), „Превъртане“ (2021). Гост е на голям брой литературни фестивали в региона (Сърбия, Македония и др.). Посещава множество литературни резиденции в Сърбия, Македония, Словения и Албания. За периода 2017 – 2018 г. е драматург на ДТ „Стоян Бъчваров“ Варна. Щатен режисьор в ДТ „Стефан Киров“ Сливен от 2020 година.

Има публикации в списанията Vagabond (София), „Алтера“ (София), „Капитал Light“ (София) и „Простори“ (Варна), Granta България, ЛИК, Страница (Пловдив), както и във вестниците „Компас“ (Бургас) и „Култура“ (София), „Повеля“ (Сърбия), „Зенит“ (Северна Македония), Rast (Словения), „Современост“ (Македония), а също и в електронните издания „Литературен клуб“, Литернет, toest.bg. Публикуван е и в американския сайт The Litterbox magazine, както и в македонския okno.mk и сръбското списание Beton: kulturno propagandni komplet. Негови текстове са превеждани на английски, персийски, македонски, словенски, немски и сръбски език.

Негови спектакли многократно са номинирани и награждавани с национални театрални награди. Има реализирани спектакли в театрите във Варна, Пазарджик, Стара Загора, Сливен, Ямбол, Русе, Сатиричен театър „А. Константинов“ София, Народен театър „Иван Вазов“ София, Театър Възраждане, Младежки театър „Н. Бинев“ София, Фабрика 126 София. Представления на Петър Денчев са гостували на различни театрални фестивали и форуми в Сърбия, Черна гора, Румъния, Молдова и Косово.

Също така Денчев реализира различни работни ателиета по режисура и творческо писане като уъркшоп за студенти по режисура по „Чайка“ на Чехов в UNATC (National university of Theatre and Film) I. L. Caragiale Букурещ, Румъния (2023), курса по творческо писание, съвместно с фондация „Елизабет Костова“ – вътрешният писателски глас, „Може би всички сме Мики Маус“ по пиесата на Мая Пелевич на фестивала „Нови отворени сцени +“(2025).

По време на своите пътувания Денчев пише политически, социални и културни статии и коментари за Капитал, Маргиналия, Тоест, ВИЖ! и други издания.

Библиография

• „Употреба и функция на театралното пространство“ (2023), изследване, изд. ИК „Жанет 45“.
• „Превъртане“ (2021), роман, изд. ИК „Жанет 45“.
• Малкият бог на земетръса“ (2019), роман, изд. ИК „Жанет 45“.
• „Тихото слънце“ (2012), роман, изд. ИК „Жанет 45“.
• „Истории в минало време“ (2011) – сборник с разкази, изд. ИК „Жанет 45“.
• „Тъй, както мъж целува жена, която обича“ (2007), роман, изд. Фонд. „Развитие XXI“, София.

Театрални представления

• „Синята стая“ от Дейвид Хеър (Театър НАТФИЗ, София, 2025)
• „Боряна“ от Йордан Йовков (Драматичен театър „Стефан Киров“, Сливен, 2025)
• „Хиляда и вторият“ от Борис Априлов (Драматичен театър „Стефан Киров“, Сливен, 2024)
• „Хаос“ от Мика Мюлюахо (Драматичен театър „Гео Милев“, Стара Загора, 2023)
• „Дездемона“ от Пола Вогъл (Драматичен театър „Стефан Киров“, Сливен, 2022) (Номинация Икар – за актьорски дебют)
• „Емилия Галоти“ от Готхолд Ефраим Лесинг (Театър НАТФИЗ, София, 2021)
• „Паническа опера“ от Алехандро Ходоровски (Драматичен театър „Стефан Киров“, Сливен, 2021)
• „Портокалова кожа“ от Мая Пелевич (Общински театър „Възраждане“ София, 2020) (Награда Икар – за музика, награда Аскеер – за сценография, награда Аскеер – за поддържаща мъжка роля, награда Аскеер – за актьорски дебют)
• „Хоро“ по Антон Страшимиров, (Драматичен театър „Сава Огнянов“ Русе, 2020)
• „Асансьорът“ от Георги Марков (Оренда Арт/Национален студенски дом – София/Общински театър – Казанлък, 2019)
• „Козметика на врага“ от Амели Нотомб (Драматичен театър „Стефан Киров“ Сливен, 2019)
• „Телефонът на мъртвеца“ от Сара Рул (Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ Варна, 2018) (Номинация Икар – за музика)
• „С любовта шега не бива“ от Алфред дьо Мюсе (Драматичен театър „К. Величков“ Пазарджик, 2018)
• „Следобедни игри“ от Рома Майо (Драматичен театър „Гео Милев“ Стара Загора, 2017)
• „Едноокият цар“ от Марк Креует (Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ Варна, 2016) (Номинация Икар – за музика)
• „Дванайсета нощ“ от Уилям Шекспир (Драматичен театър „Сава Огнянов“ Русе, 2015)
• „Убийство в експреса“ от Габор Гьоргей (Държавен сатиричен театър „Алеко Константинов“ София, 2015)
• „Различният“ по Алексей Слаповски (Драматичен театър „Невена Коканова“ Ямбол, 2014)
• „Мизантроп“ от Молиер (Сдружение „КЛАС“ / Фабрика 126 / Altronics light & suspacious, София, 2014)
• „Бурунданга“ от Жорди Галсеран (Държавен сатиричен театър „Алеко Константинов“ София, 2014)
• „Заминавам“ от Алексей Слаповски (Малък градски театър „Зад канала“ София, 2014)
• „Ромео и Жулиета“ по Уилям Шекспир (Драматичен театър „Гео Милев“ Стара Загора, 2013)
• „Морски пейзаж“ от Едуард Олби (Народен театър „Иван Вазов“ София, 2013) (Номинация Икар – главна женска роля)
• „Медея“ по Еврипид, Жан Ануи, Теодор Драйер и Йосиф Бродски (Драматичен театър „Сава Огнянов“, Русе, 2012) (Номинация Икар – главна женска роля)
• „Карнавал“ от Жорди Галсеран (Драматичен театър „Гео Милев“ Стара Загора, 2012) (Номинация Аскеер – главна женска роля)
• „Жената от миналото“ по Роланд Шимелпфениг (Драматично-куклен театър „Константин Величков“ Пазарджик, 2011)
• „Слугините“ от Жан Жоне (Учебен драматичен театър НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ София, 2010)
• „Схватки“ по Катрин Нейз (Учебен драматичен театър НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ София, 2010)
• „Смъртта и Дяволът“ по Франк Ведекинд (Младежки театър „Николай Бинев“/ УДТ НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ София, 2009)

Акции, хепънинги, пърформанси

• Reality (re)produced съвместно със Славена Петкова, Rebonkers, (2022)
• „Пристанища и стаи“ от Яна Монева, поетичен хепънинг (Общински театър „Л. Кабакчиев“ Казанлък) и Шипкова къща (2015)

Участия в сборници, антологии и други

• „Българският театър 1945 – 1989“ (2024) сборник студии. Съвместно с Румяна Николова, Ани Топалджикова, Ромео Попилиев, Камелия Николова, Николай Йорданов, Албена Тагарева, Зорница Каменова, Хомо луденс. София, България.
• Ein fremder freund (2017), Eta Verlag. Berlin, Germany
• Jedna kratka? Šesta Kikinda (2012) Udruženje „Kikinda short“ Kikinda, Srbija
• „Знойни хоризонти“ (2006), поредица „Нова българска фантастика“, № 35, ИК „Аргус“

Награди

• 2006 Награда на конкурс „Екстаз“ на сп. Алтера, София (за разказа „Малакоф, искам да остарея“).
• 2007 Награда „Развитие“ за нов български роман за „Тъй, както мъж целува жена, която обича“, София.
• 2009 Почетен знак от фестивала „Славия“ в Белград, Сърбия за представлението „Смъртта и Дяволът“, Белград, Сърбия.
• 2010 II Награда за поезия на младежкия поетичен конкурс „Веселин Ханчев“, Стара Загора (за стихотворението „Писмо от Средиземно море“).
• 2010 Най-добър студент по режисура в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“, София.
• 2012 Награда „Светлоструй“ за романа „Тихото слънце“, Русе.
• 2012 II Награда за поезия на младежкия поетичен конкурс „Веселин Ханчев“, Стара Загора (за стихотворението „Чен кой е?“)
• 2019 Награда на Столична община за изкуство, съвместно с фондация „Стоян Камбарев“ за млад режисьор.
• 2024 Награда за критически текст – награди „Икар“, заедно с Румяна Николова, Ани Топалджикова, Ромео Попилиев, Камелия Николова, Николай Йорданов, Албена Тагарева, Зорница Каменова за „Българският театър 1945 – 1989“ сборник студии.

Източници

• Биография и библиография в Литернет
• Contemporary Bulgarian Writers
• Биография и библиография в „Театър & проза“
• Биография в Granta Архив на оригинала от 2015-04-02 в Wayback Machine.
• Биография и драматургия в Theatre.art.bg