Алфред дьо Мюсе

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Алфред дьо Мюсе
Alfred de Musset
Alfred de musset.jpg
Роден 11 декември 1810 г.
Починал 2 май 1857 г. (46 г.)
Професия драматург, поет, писател
Националност Флаг на Франция Франция
Жанр роман, разказ, пиеса, стихотворение
Направление Романтизъм
Известни творби „Лоренцачо“ (1834)
„Изповедта на едно дете на века“ (1836)
Съпруга Едме-Клодет-Кристин Гюйо-Дезербиер
Деца Пол-Едме
Луиз-Жени
Алфред
Шарлот-Амели-Ермин
Уебсайт Страница в IMDb
Алфред дьо Мюсе в Общомедия

Алфред дьо Мюсе (на френски: Alfred Louis Charles de Musset-Pathay) е френски драматург, поет, романтик и новелист, член на Френската академия (1852).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 11 декември 1810 година в Париж, Франция, в аристократично семейство, от което наследява вкуса към изящната словесност и към изкуствата. Предполага се, че негова прапралеля е Жана д’Арк и е в роднински връзки с поета Жоашен дю Беле. Баща му, Виктор-Данатиен дьо Мюсе-Пате (роден на 5 юни 1768), е висш държавен чиновник, завеждащ кабинета на министъра на войната и литератор, аристократ либерал. На 2 юли 1801 сключва брак с Едме-Клодет-Кристин Гюйо-Дезербиер (родена на 14 април 1780), дъщеря на политика и литератора Клод-Антоан Гюйо-Дезербиер (1745 – 1828). Двамата имат четири деца: Пол-Едме (роден на 7 ноември 1804), Луиз-Жени (родена и починала през 1805), Алфред (роден на 11 декември 1810) и Шарлот-Амели-Ермин (родена на 1 ноември 1815).

Дядо му е поет, а баща му е специалист по Жан-Жак Русо, чиито творби издава. Фигурата на Русо има основополагаща роля в съзнанието на поета. Той многократно му отдава почит и атакува неговия противник Волтер. Негов роднина, при когото прекарва ваканциите си в замъка „Коне“, е писателят Луис Александър Мари дьо Мюсе, маркиз Дьо Коне (1753 – 1839), командир на гренадирите и смел воин, носител на много кралски отличия. Гледката от замъка към камбанарията на църквата в „Коне“ го вдъхновява за прочутата „Лунна балада“. Неповторимата атмосфера на красивата провинция е отразена и в комедията „С любовта шега не бива“, както и в новелатаМарго“.

През октомври 1819 г., още ненавършил девет години, е записан в прочутия колеж „Анри ІV“, където и до днес има негова статуя. Там най-близък приятел му е Фердинанд Филип Луи Шарл Ерик Розалино д’Орлеан, херцог на Орлеан (1810 – 1842), най-големият син на крал Луи-Филип І.

През 1827 г. Мюсе получава втора награда на конкурса по латински. По-късно започва да следва медицина, право и живопис, но бързо се отказва, защото е силно привлечен от литературата. На 31 август 1818 г. в дижонски вестник се появява баладата му „Сън“. През същата година публикува свободен превод на „Изповед на един английски пушач на опиум“ от Томас де Куинси.

Умира от усложнения на сифилис на 2 май 1857 година в Париж на 46-годишна възраст. Погребан е в гробището „Пер-Лашез“.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

В творчеството му се преплитат искрени чувства, жизнерадостност и любов към живота с песимистично разочарование и отчаяние.

Сборник пиеси в стихове:

  • „Зрелище в едно кресло“ (1832).

Цикъл поеми:

Пиеси:

  • „Андреа дел Сарто“ (1833);
  • „Лоренцачо“ (1834).

Освен поезията си, той е написва романа „La Confession d'un enfant du siècle“ („Изповедта на едно дете на века“, автобиографична) през 1836 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за