Оноре дьо Балзак
| Оноре дьо Балзак | |
|---|---|
 Портрет на Балзак от 1842 г. | |
| Роден | 20 май 1799 г. |
| Починал | 18 август 1850 г. Париж, Франция |
| Професия | писател |
| Националност |  Франция |
| Активен период | 1829 – 1850 |
| Жанр | роман, разказ, пиеса |
| Направление | Литературен реализъм |
| Известни творби | поредицата романи „Човешка комедия“ |
| Съпруга | Евелина Ханска |
| Подпис |  |
| Уебсайт | |
| Оноре дьо Балзак в Общомедия | |
Оноре дьо Балзак (на френски: Honoré de Balzac) е френски писател.
Той е сред създателите на класическата форма на романа. Автор е на дълга поредица романи и разкази (La Comédie humaine, Човешка комедия ), описващи тогавашното френско общество.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Оноре Балзак е най-голямото дете в семейството на Бернар Балзак, работил като секретар на министъра на флота, а по-късно и висш чиновник в правителството след Юлската революция, и Анн-Шарлот Саламбие, парижанка от буржоазно семейство. Първите години от живота си Балзак прекарва извън семейството, под грижите на дойка, което е било разпространена практика във Франция по онова време. Той е имал право да посещава родителите си само 2 – 3 пъти месечно; въпреки това, майка му се е отнасяла към него с голяма студенина. На 8 години Балзак е изпратен във Вандомския интернат на ораторианците – тогава се ражда брат му Анри-Франсоа[1][2]. За Оноре пребиваването в интерната е било трудно, тъй като не е бил ученолюбив, което му е докарвало големи наказания от страна на учителите. Случвало се е да го заключват в тъмни малки стаи за наказания, където той е прекарвал по цели дни. На 13 години не успява да премине в следващия клас на интерната, поради ниския си успех, и се премества в лицея Шарлеман в Париж. Като цяло детството на Балзак е било по-скоро нерадостно и той най-вероятно е развил чувство на ненавист към майка си.
След реставрацията на Бурбоните през 1814 г. цялото семейство на Балзак се премества в Париж. Майка му е твърдо решена детето ѝ да завърши образованието си и затова лично се заема с обучението му за кратко. През 1816 г.[3] Оноре завършва училище и записва право в Сорбоната. Освен това посещава и лекциите на философско-психологическия факултет. След като завършва образованието си, започва да работи в кантората на нотариус Виктор Пасе – не толкова заради уменията си на юрист, колкото поради факта, че Пасе е бил близък приятел на семейството на Балзак.
През 1819 г., когато семейството му поради финансови причини се премества в малкия град Вилпаризис, Балзак обявява, че иска да стане писател и наема една мансарда, където да осъществи намерението си.
Първото му произведение, трагедията „Кромуел“, отчайва цялото му семейство. До 1822 г. Балзак публикува няколко романа под различни псевдоними, но не е оценен като писател. Въпреки тези неуспехи той продължава да се занимава с литература, като пробва уменията си и в бизнеса. Балзак основава издателска компания, която няма успех. Тези дейности му донасят големи дългове, като до края на живота си Балзак остава длъжник на майка си, която финансира начинанието.
Творчество[редактиране | редактиране на кода]
След период на провали, на 29 години усилията на Балзак се увенчават с успех. През 1829 г. той публикува историческия роман „Шуани“, повлиян от стила на Уолтър Скот[4] Постепенно Балзак започва да си създава репутация на значим писател.
Друго важно произведение от този период е романът „Шагренова кожа“ (1831 г.), повлиян от идеите на Якоб Бьоме. В „Шагренова кожа“ главният герой си служи с магия, за да постигне успех. Този „философски“ роман донася на Балзак 5000 франка.
През 1833 г. у Балзак се заражда идеята да обедини по-старите си романи, така че те да представят облика на френското общество от Великата френска революция до края на Юлската монархия в поредица от книги. Този план довежда до създаването на незавършения цикъл „Човешка комедия“, като това заглавие е съотнесено към „Божествена комедия“ на Данте.
През 1835 г., пишейки един от най-добрите си романи, „Дядо Горио“, Балзак решава да включи в нови произведения, част от Човешката комедия, герои, участвали преди това в други романи. Така с течение на времето, той създава свят от около 2000 герои, които представят френската действителност след Революцията. Най-значителните му романи са „Сезар Бирото“, „Възход и падение на куртизанките“, „Йожени Гранде“, „Братовчедката Бет“ и др.
За да осъществи проекта си, Балзак създава книга след книга. Работохолизмът му (често от 15 до 17 часа на ден) и безконтролната консумация на кафе стават легендарни.
Докато изпълнява творческите си планове, Балзак натрупва още дългове, извършвайки безнадеждни финансови операции. Веднъж той разработва план за отглеждане на ананаси в дома си, но след две години на неуспех е принуден да бяга от кредиторите си, скривайки самоличността си под името на икономката си.
Извънредната му жизненост и творческа сила не се ограничават с литературните му дейности. Балзак обича живота и удоволствията и въпреки големите дългове, поддържа луксозен начин на съществуване. До 1843 г. има постоянно различни любовници, като в повечето случаи успява да привлече в своя кръг жертвоготовни и щедри дами.
През 1832 година Балзак започва кореспонденция с украинската графиня Евелина Ханска, с която има дълга връзка, помрачавана от пречките, които Руската империя поставя пред брака им. Едва на 14 март 1850 г. те успяват да се оженят.[5]
Към 1844 г. постоянното напрежение и огромните количества кафе си казват думата и Балзак започва да страда от сериозни здравословни проблеми. Малко след сватбата си, той умира. Погребан е в гробището Пер Лашез, като надгробното слово държи Виктор Юго.[6][7]
Балзак не е приет във Френската академия. Стилът му, в който лесно се долавя бързината, с която е писал, е считан по негово време за несериозен и лишен от форма. Въпреки това през 1845 г. е награден с ордена на Почетния легион.
Произведения[редактиране | редактиране на кода]
Сред най-известните романи на Балзак са:
- La peau de chagrin (Шагренова кожа, 1831)
- Eugènie Grandet (Йожени Гранде, 1833)
- Le père Goriot (Дядо Горио, 1835)
- Les illusions perdues („Изгубени илюзии“ 1837 – 1843; в три тома)
- La Cousine Bette (Братовчедката Бет, 1846)
- Splendeurs et misères des courtisanes (Величие и падение на куртизанките, 1847)
Източници[редактиране | редактиране на кода]
Мисли[редактиране | редактиране на кода]
- „Зад всяко голямо богатство има голямо престъпление.“
- „Наглото лицемерие внушава уважение на хората, привикнали да угодничат.“
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Произведения на Оноре дьо Балзак в
Моята библиотека - Произведения на Honoré de Balzac в
проекта Гутенберг - Оноре дьо Балзак в
Internet Movie Database - Венцеслав Константинов: „Балзак през погледа на Дьорд Лукач“, В: „Писатели за творчеството“, изд. ЛИК, София, 2007 (LiterNet)
- ((en)) Petri Liukkonen, Подробна биобиблиография на Балзак, Books and Writers (kirjasto.sci.fi). Архивирано
| |||||||||||||||||||||||||
|
