Йожен Дьолакроа

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Йожен Дьолакроа
Eugène Delacroix
френски художник
Портрет на Дьолакроа от Надар, 1858 г.
Портрет на Дьолакроа от Надар, 1858 г.

Роден
Починал
13 август 1863 г. (65 г.)
Кариера в изкуството
Стил Романтизъм
Учители Пиер Нарцис Герен
Направление живопис
Повлиян Теодор Жерико, Петер Паул Рубенс, Франсиско Гоя
Йожен Дьолакроа в Общомедия

Фердинан Виктор Йожен Дьолакроа (на френски: Ferdinand Victor Eugène Delacroix) е френски художник, един от най-значителните представители на романтизма.

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Дьолакроа е роден в Сен Морис ан Шаланкон, Югоизточна Франция. Има предположения, че истинският му баща е политикът и дипломат Шарл Морис дьо Талейран, който е приятел на семейството и на когото той прилича по външност и характер.

Дьолакроа се обучава при Пиер Нарцис Герен в неокласическия стил на Жак-Луи Давид, но е силно повлиян от по-яркия и богат стил на фламандския художник Петер Паул Рубенс (1577 – 1640), както и на своя съвременник, французина Теодор Жерико, чиито работи поставят началото на романтизма в живописта.

Пътува до Великобритания (1825), Алжир (1831 – 32), Мароко, Испания, Белгия.

През 1822 представя картината „Данте и Вергилий“, която е пълна с емоционално напрежение и мрачни и трагични чувства.

Картината „Клане В Хиос“ изобразява страданието на гърците под османска власт. Тя е пропита с драматизъм, вътрешно напрежение и съчувствие към страдащия народ, като повечето му картини.

Платната му са вдъхновени предимно от исторически и литературни сюжети (от произведенията на Уилям Шекспир, Йохан фон Гьоте, Джордж Гордън Байрон, Уолтър Скот).

„Свободата води народа“, 1830 г.

През 1830 г. под влияние на Юлската революция във Франция, Дьолакроа рисува прочутата картина „Свободата води народа“ („Свобода на барикадите“). Тя изобразява алегоричната фигура на свободата близо до реалните участници във въстанието.

След пътуванията си до Алжир и Мароко, Дьолакроа рисува поредица от картини, белязани с екзотичен и романтичен блясък, с чувство за национална идентичност, морал и символи („Алжирски жени“, 1833 – 34, „Еврейска сватба в Мароко“, 1839,).

Делакроа прави и портрети („Ф. Шопен“, 1838, Лувр) и многобройни произведения в областта стенописа (Bourbon дворец в Париж, 1833 – 47).

Живописната система на Дьолакроа представлява нова стъпка в развитието на френската живопис. Художникът използва цветът като емоционален израз. Той е един от първите които използват: принцип за разлагане на цветовете, система от допълнителни тонове, цветни сенки и отражения. Той оказва силно влияние върху художниците импресионисти и постимпресионисти, както и върху стила на модерното изкуство на ХХ в.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Открийте още информация за Йожен Дьолакроа в нашите сродни проекти:

Commons-logo.svg Общомедия (изображения и звук)
Wikiquote-logo.png Уикицитат (цитати)
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Eugène Delacroix“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.