Постимпресионизъм

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Постимпресионизмът (Post-Impressionism - след Импресионизма) е движение в западноевропейското изкуство, възникнало във Франция през 80-те години на 19 век. Терминът е използван за пръв път от английския критик Роджър Фрай за обозначаване на различни течения в изобразителното изкуство от края на 19 век.

Докато импресионизмът е все още тясно свързан с натурата, съвременният му постимпресионизъм я ползва доста условно, без да къса напълно с нея. При него цветът, формата и мазката на четката добиват самостойно значение, а боите си използват често направо от тубите, без смесване. Вътрешният свят на художника деформира и подчинява реалността на субективното му виждане.

Постимпресионизмът не е стройно движение на единомишленици. Всеки от неговите представители има свои търсения, често противостоящи на другите:

  • Пол Сезан - изгражда платната си с мазки, нанесени една до друга с нож или шпатула. В творбите му личи стремеж към опростяване и схематизиране на предметите. В писмо до приятеля си Емил Бернар, Сезан заявява, че всеки обект от природата може да бъде сведен до просто геометрично тяло.
  • Винсент Ван Гог - гъстата, пастозна мазка на Ван Гог, често живее собствен живот.
  • Пол Гоген - използва декоративен подход: контур и цветно петно. Светлосянката липсва или е подсказана чрез най-общо набелязване на обемите.
  • Анри дьо Тулуз-Лотрек - водещи при него са експресивната линия и гротескното преувеличение на натурата.
  • Жорж Сьора - неговите табла са покрити от безброй малки точки от несмесени помежду си бои, изграждащи изображението. Фигурите и предметите са силно опростени. В изкуството си Сьора търси закономерности, с чисто научен характер.

Отношението на импресионистите към постимпресионизма е противоречиво. Камил Писаро, един от създателите на импресионизма, е силно повлиян от поантилизма на Сьора. Той дори заявява на приятеля си Едгар Дега, че това е новото изкуство. От своя страна Дега е скептичен: "По трудно е да се направи това, отколкото живопис!" - заявява той.

Постимпресионизмът изиграва важна роля за възникването на модерното изкуство. Особено голямо е влиянието на Сезан върху следващото поколение художници. Соченият за създател на кубизма, Жорж Брак, рисува същите пейзажи като майстора от Екс ан Прованс, следвайки идеята му за опростяване на натурата до геометрични фигури, и довеждайки я до крайност. Художниците експресионисти от своя страна следват пътя на Ван Гог и Толуз-Лотрек.


Източници[редактиране | edit source]

  • "Животът на Сезан", Анри Перюшо, издателство "Български художник", София, 1980 г.
  • "Спомените на един търговец на картини", Амброаз Волар, издателство "Български художник", София, 1981 г.
  • "Трима самотници", Богомил Райнов, издателство "Народна младеж", София, 1983 г.