Одилон Редон

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Одилон Редон
Odilon Redon
френски художник
Odilon Redon vers 1880.jpg
Роден
Бертран Редом
Починал
6 юли 1916 г. (76 г.)
Погребан Франция

Националност  Франция
Кариера в изкуството
Стил символизъм, набизъм
Жанр историческа живопис,[1] пейзажна живопис,[1] Портрет,[1] Натюрморт[1]
Учители Жан-Леон Жером
Направление живопис, графика, декорация
Семейство
Съпруга Камий Редон
Деца Ари Редон

Уебсайт odilonredon.net
Одилон Редон в Общомедия

Одилон Редон (на френски: Odilon Redon) е френски художник-символист, живописец, график и декоратор. Считан е за един от основателите на символизма и „обществото на независимите художници“. Роден е в Бордо.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Автопортрет, 1880

На 15 години Редон започва да учи рисуване под ръководството на професионални преподаватели, но по настояване на баща си се преориентира към архитектура, което го обърква.

В 1864 г. взима уроци по рисуване в школата за изящни изкуства в Париж от Жан-Леон Жером. Литография учи при Анри Фантен-Латур. Благодарение на новите си приятели Редон се запознава с поезията на Шарл Бодлер и е силно впечатлен. По-късно малкият му брат Гастон успява да постигне успех в архитектурата и става известен архитект, а Одилон в 1870 г. за известно време изоставя изкуството и се записва в армията, за да участва във Френско-пруската война. Военните действия, колкото и да е странно, се отразяват на художника по най-положителен начин.

След войната Редон отново се премества в Париж. През този период се занимава почти изключително с литография и рисуване на графики. Одилон издава сборник с литографии, „Dans le Rêve“.

Първият интерес към Редон не се оказва силен. Напомнят за него само през 1884 г., когато картина на Редон попада в колекцията на аристократа декадент Жорис-Карл Юисманс.

През 90-те години на 19 век рисуването с пастел и маслени бои е на мода. Редон за дълго забравя „черните“ рисунки, както сам ги нарича, и започва да рисува с цвят. Той рисувайки с новите техники открива в себе си неочаквана способност за изразяване.

Признание[редактиране | редактиране на кода]

В 1899 г. Одилон успява да организира съвместна изложба с групата на набистите („Nabis“) под закрилата на Пол Дюран-Руел.

През 1903 г. Одилон Редон получава Ордена на почетния легион.

През 1913 г. Андре Мелерио (André Mellerio) издава сборник с литографии и гравюри на Одилон Редон. Публиката го класира високо. В същата година художникът организира най-голямата изложба в кариерата си – в Ню Йорк, изложба „New York Armory Show“.

Одилон Редон умира на 6 юли 1916 г. в Париж.

Памет[редактиране | редактиране на кода]

През 2005 г. в Музея на модерното изкуство (Museum of Modern Art) се организира голяма изложба с творби на Одилон Редон. Показани са над 100 картини на художника.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Autobiographie, dans Van onzen Tijd, De Katholieke Illustratie, 's-Hertogenbosch, 1909.
  • À soi-même, autobiographie, introduction de Jacques Morland, Paris, éditions Henri Floury, 1922 ; réédition chez José Corti, [1961-1989].
  • Lettres d'Odilon Redon, 1878-1916, publiées par sa famille, préface de Marius-Ary Leblond, Paris et Bruxelles, G. Van Oest, 1923.
  • Lettres inédites d'Odilon Redon à Bonger, Jourdain, Viñes…, établie et présentée par Suzy Lévy, Paris, José Corti, 1987.
  • Écrits, édition critique établie et présentée par Claire Moran, collection MHRA Critical Texts, Londres, Modern Humanities Research Association, 2005.
  • Il rêve et autres contes, présentation par Alexandra Strauss, Paris, Libretto, 2016, ISBN 9782369142652

За него[редактиране | редактиране на кода]

  • Julien Teyssandier, L'Oeil pâle d'Odilon Redon, Paris, Pierre-Guillaume de Roux, 2018, 197 p. (ISBN 978-2-36371-249-3)
  • Sophie Barthélémy, Sandra Buratti-Hasan, Guillaume Ambroise et Sophie Kervran, Nature silencieuse. Paysages d'Odilon Redon, Snoeck, coll. „Catalogue de musée“, 2016, 264 p. (ISBN 978-94-6161-344-8).

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г rkd.nl.