Тео ван Рейселберге

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Тео ван Рейселберге
Роден
Починал
Тео ван Рейселберге в Общомедия
„Седнала“
„Разхождащи се“

Тео ван Рейселберге, (нид. Théo van Rysselberghe, род. 23 ноември 1862 г. Гент – ум. 13 декември 1926 г. Сен Клер, Франция) е белгийски художник – поантилист.Освен с живопис, Тео ван Рейселберге се занимава така и със скулптура и графично изкуство.

Живот и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Тео ван Рейселберге е по-млад брат на архитекта Октав ван Рейселберге. Бъдещият художник се учи заедно с Джеймс Енсор в Академия за художествени изкуства, Брюксел. Ранните творби на Тео ван Реселберге, изложени в брюкселския салон през 1881 година, указват на влияние от Едуард Мане и Едгар Дега[1].

Тео пътува до Мароко три пъти, и е очарован от цветовете и живота в Северна Африка.

Връща се в Белгия с 30 нарисувани картини, с които прави бум. Сприятелява се с Пол Синяк, който е френски художник неоимпресионист.

Поантилизъм[редактиране | редактиране на кода]

Неговият известен „Портрет на Алиса Сеше“ (1888) в синьо и злато, се превръща в повратна точка в живота му. Този път той се стреми да изобрази единствено модела. По-късно Алиса се омъжва за скулптора Павел Дюбоа. Сестрата и, Мария Сеше, също е модел на Тео ван Рейселберге, и се омъжва за известния архитект Хенри Ван де Велде. През този период той прави много неоимпресионистични портрети, като портретът на съпругата си Мария и дъщеря им Елизабет. Художникът се жени за Mари Моном през 1889 г. Те отиват на меден месец в южната част на Англия, а след това в Бретан. Това пътешествие също води до редица неоимпресионистични картини. В Париж той се срещна с Тео Ван Гог и с него решават да поканят Винсент ван Гог за следващото изложение в Брюксел. Това е мястото, където Ван Гог продава „Червени лозя в Арл“ на Ана Розалия Бош, единствената картина, която той някога продава през живота си.

Отделно от портретите, Тео ван Рейселберге също рисува в този период много пейзажи и морски пейзажи: „Дюни“ (1893), „Дъгата“ (1894).

През 1895 той прави дълги пътувания до Атина и Константинопол, Унгария, Румъния, Москва и Санкт Петербург, за да направи плакати. Една известна негова творба е плакатът „Royal Palace Hotel, Ostende“ (1899).

През 1882 художникът извършва дълго пътешествие до Испания и Мароко, където рисува екзотични платна. През 1883 година пътува из Франция и Белгия. По време на едно от пътешествията в Париж ван Рейселберге се запознава със Жорж Сьора и неговата поантилизтична техника на живопис, оказва на творчеството на белгиеца огромно влияние. Ван Рейселберге рисува като поантилист от 1890 до 1910. През 1897 той пристига в Париж. Едва след смъртта на своя учител и приятел Ж. Сьора той постепенно напуска поантилизма.

Последни години[2][редактиране | редактиране на кода]

След 1903 г. поантилистичната техника, която той използва в продължение на толкова много години, стана по-ограничена и след 1910 г. я изоставя напълно. Неговите мазки стават по-дълги и той използва по-често по-ярки цветове и по-интензивни контрасти, или омекотени нюанси. Става майстор в прилагането на светлина и топлина в картините си. Неговите „Маслинови дървета в близост до Ница“ (1905) ни напомнят за техниката, използвана от Винсент ван Гог. Тези дълги мазки в червено и лилаво стават забележими и в неговите „Къпещи се жени“ (1905).

След 1905 г. женските актови картини стават видни и в неговата монументална живопис: „След баня“ (1910).

Той продължава да живописва, предимно пейзажи от брега на Средиземно море, прави портрети (на съпругата, дъщеря си, и на брат си). През 1910 г. той получава поръчки за някои по-големи декоративни стенописи и цветни композиции за резиденция на богато семейство от Франция[3].

През същата година, художникът се преселва на средиземноморското крайбрежие на Франция и в своите последни години рисува основно женски актови – картини.

Картината „Лозя през октомври“ (1912) е рисувана в живи цветове като червено, зелено и синьо. Една от последните му творби е „Момиче във вана“ (1925).

Галерия[4][редактиране | редактиране на кода]

Препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Ronald Feltkamp. Théo Van Rysselberghe : 1862 – 1926. Éditions de l'Amateur, Paris 2003, ISBN 2-85917-389-7.
  2. Catalogue of the exhibition „Théo van Rysselberghe“ at the „Palais des Beaux Arts“, Brussels 'February–May 2006) and the „Gemeentemuseum“, The Hague (June–September 2006)
  3. Monography 237 pages R.Feltkamp,Editions Racine 2003 Brussels
  4. Catalogue of the exhibition „Théo van Rysselberghe : neo-impressionist“ at the „Museum of Fine Arts“, Ghent 1993