Грюндерцайт

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Сграда в стил Грюндерцайт от Арвед Рошбах в Лайпциг (1892)

Грюндерцайт (буквално от немски „Епоха на основаване“) е икономическият период от 19 век в Германия и Австрия преди краха на борсата от 1873 г.. Това е времето на индустриализацията в Централна Европа, чието начало е през 40-те години на века. Не могат да бъдат дадени точни граници на Грюндерцайта, но Мартенската революция от 1848 година е приемана за начало на икономическите промени и политическите реформи. В Германия, като последица от натрупването на капитали вследствие от победата във Френско-пруската война и последващото обединение на Германия настъпва икономически растеж, който трае през следващите години и е описван като „години на основаване“. В тези години в Централна Европа гражданите започват все повече да участват в културното развитие. Това е и епохата на класическия либерализъм. Индустриализацията поставя нови естетически предизивкателства ней-вече пред архитектите и занаятчиите чрез развитието на съществуващите форми.

Грюндерцайтът често се бърка с Историцизма, който доминира след 1900 г. В исторически контекст следващите десетилетия често също се наричат Грюндерцайт. Поради тази причина периода Грюндерцайт е поставян в различни времеви граници, като например: 1850 – 1873, 1871 – 1890, понякога 1850 – 1914 или дори 1871 – 1873.

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Немският термин Грюндерцайт се отнася за икономическия растеж от средата на 19 век, където основателите на бизнес са могли да забогатеят за една нощ. Изключително важно за бързото икономическо развитие е развиването на железопътната мрежа. То е не само главен фактор за бизнеса, но и позволява подобряване на комуникацията и миграцията. Населението започва да се придвижва към големите градове, с което се развива пролетариатът, което увеличава социалните проблеми.

Крахът на борсата от 1873 г., съчетан с икономическо прегряване поради огромните френски репарации от войната слагат рязък край на икономическия растеж, който е последван от 20-годишен период на стагнация. Тази криза води до това, че теорията на икономическия леберализъм губи почва и се въвеждат контролни механизми в бизнеса, както и протекционни митнически тарифи.

Крахът на Виенската стоково борса води до краха на борсата от 1873 г. в САЩ, който е една от причините за Дългата депресия.

Фасади в Карлсруе

Дизайн и архитектура[редактиране | редактиране на кода]

Нуждата от жилища е последица от индустриализацията. Жилищното стройтелство заместило зелените поля и днес в големите градове в Централна Европа могат да се видят много сгради от този период, заели цяла улица или цели квартали. Сградите са между 4- и 6-етажни, често с богата декорация във формата на Историцизма, като например Неоготика, Неоренесанс, Немски ренесанс или Необарок. Така се създават не само невероятни палати за новобогаташите, но и гетата на градската ниска класа.

Тази фаза е важна заради въвеждането на нови технологии в архитектурата и дизайна. Определящ фактор е развитието на нови процеси в производство на стомана (Бесемеров процес), които правят възможно производството на метални фасади. Класически пример за тази нова форма е конструкцията на Кристалния дворец, която се състои от стомана и стъкло.

Грюндерцайт в Австрия[редактиране | редактиране на кода]

В Австрия Грюндерцайтът започва след 1840 с индустриализацията на Виена, както и на Бохемия и Моравия. Либерализмът достига своя връх в Австрия през 1867 по време на Австро-Унгарската монархия и остава доминиращ до средата на 1870-те.

Виена, столица и резиденция на император Франц Йосиф, след неуспешния бунт от 1850 г., става четвъртият най-голям град в света с включването на покрайнините и притока на нови жители. На мястото на старата градска стена е построен пръстеновиден път, а стройтелството процъфтява. За разлика от селскотопанските и градските работници, все по-богатата горна средна класа си построява паметници и имения.

Грюндерцайт в Германия[редактиране | редактиране на кода]

Неоготическото кметство във Виена

В немското съзнание епохата е неразривно свързана с кайзер Вилхелм I и канцлер Ото фон Бисмарк, но тя не приключва с тяхното управление (1888/1890), а продължава и по времето на Вилхелм II. Това е Златен век за Германия, през който са излекувани раните от Тридесетгодишната война и Наполеоновите войни. Немските учени развиват нови технологии по-бързо от всички останали, немските индустриалци развиват нови методи и продукти, с които никоя друга нация не може да се сравнява, а немските търговци превземат пазарите по цял свят. През този период немската средна класа бързо повишава стандарта си на живот като си купува модерни мебели, кухненски принадлежности и машини за домакинството от стандарт, който няма да бъде засенчен с поколения.

Социалните ефекти от индустриализацията са същите като в другите страни: повишава се селскостопанската ефективност и се въвеждат нови земеделски машини, което води до поларизация при разпределянето на приходите в селските райони. Земевладелците печелят във вреда на аграрния пролетариат. При тези условия емиграцията, най-вече към Америка и урбанизацията се оказват неизбежни.

В бързо разрастващите се индустриални градове се създават нови работнически жилища, които лекарите от това време определят като нездравословни: „без светлина, въздух и слънце“, напълно противоположни с преобладаващите тогава идеи за планиране на града. Тези постройки са част от причините довели до увеличаване на болните от туберкулоза, която започнала да се разпространява и в по-богатите квартали.

Въпреки това работническата класа също усетила подобренията в жизнения си стандарт, като например общественото осигуряване, здравното осигуряване и застраховките за трудова злополука, въведени чрез промени в трудовото законодателство при управлението на Бисмарк (1883/84), а в по-дългосрочен план и създаването на Социалдемокрацията, която става основен модел в Европейската партийна система до завземането на властта от Хитлер през 1933 г. Дори и днес създаденият от Бисмарк модел за социална сигурност е в основата на немското обществено и здравно осигуряване.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Baltzer, Markus (2007). Der Berliner Kapitalmarkt nach der Reichsgründung 1871: Gründerzeit, internationale Finanzmarktintegration und der Einfluss der Makroökonomie. Münster: LIT. ISBN 978-3-8258-9913-4. (in German)
  • Hermand, Jost (1977). "Grandeur, High Life und innerer Adel: 'Gründerzeit' im europäischen Kontext". *Monatshefte. 69 (2): 189–206. JSTOR 30156817. ((de))
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Gründerzeit в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​