Ар деко
Ар деко̀ (на френски: art déco, букв. „декоративно изкуство“, от името на парижката изложба „Exposition Internationale des Arts Décoratifs et Industriels Modernes“ през 1925 г.) е влиятелно течение в изобразителното и декоративно изкуство от първата половина на XX век.[1]
Появява се за пръв път във Франция през 1920-те години, а през следващите две десетилетия става много популярно и в международен мащаб. Проявява се основно в архитектурата, модата, живописта, бижутерията, вътрешния дизайн. Оказва силно влияние до края на 1930-те години, като обхваща периода на Голямата депресия. Престава да е актуално в периода след Втората световна война.[2]
Характеристика[редактиране | редактиране на кода]
Това е еклектичен стил, представляващ синтез от модернизъм и неокласицизъм. Стилът ар деко също има значително влияние върху такива художествени направления, като кубизъм, конструктивизъм и футуризъм.[3]
Стилът е елегантен, напомня ар нуво, но е с по-съвременни идеи и визия. Отразява хедонистичния начин на живот и презадоволеното консуматорско общество. Отличителни черти – строга закономерност, смели геометрични форми, етнически геометрични елементи, богатство на цветовете, щедри орнаменти, разкош, шик, скъпи, съвременни материали (слонова кост, крокодилска кожа, алуминий, редки видове дървен материал, сребро). В САЩ, Нидерландия, Франция и някои други страни ар деко постепенно еволюира към функционализма.[4]
Терминът ар деко получава широко разпространение след 1968 г., когато британският историк Бевис Хилиър (Bevis Hillier) публикува първата книга на тази тема: „Ар деко от 20-те и 30-те години (Art Deco of the 20s and 30s)“.[5]
Творби[редактиране | редактиране на кода]
Декоративни предмети и коли[редактиране | редактиране на кода]
Пакард, модел 1941, Super 180, седан
Радиоприемник Филипс, 1931, модел 930A
Камера „Бо Брауни“, Уолтър Тийг, 1930, проектирана за Кодак
Архитектура[редактиране | редактиране на кода]
Някогашният хотел „Театро Еден“, днес „Апартхотел Вип Еден“ в Лисабон, Португалия, архитекти Казиано Бранко и Карло Флоренсио Диас, 1931
Фасадите на хотели „Делано“, 1947 (Робърт Суортбърг) и „National“, 1940 (Рой Франс), Колинс Авеню, Маями Бийч
Шпилът на Крайслер Билдинг в Ню Йорк сити; худ. Уилям ван Алън, построен през 1928 – 30 г
Музеен център „Cincinnati Union Terminal“ в Синсинати, Охайо; Пол Филип Крет, Алфред Фелхаймер, Стюарт Уогнър, Роланд Уонк, 1933 г.
.jpg)
.png)
Скулптура и релефи[редактиране | редактиране на кода]
Стенно пано пред Никс Федеръл Билдинг, Филаделфия, худ. Едмон Аматей, 1937
Част от Wisdom, with Light and Sound (Мъдростта, окъпана в светлина и звук), Рокфелер Сентър 30 (GE Building), худ. Ли Лоури, 1933
„Rytm“ (Ритъм), худ. Хенрих Куна, парк „Скаришевски“, Варшава, Полша, 1925
Лоби, Емпайър Стейт Билдинг, Ню Йорк сити. Уилям Лам. Открито през 1931 г.
Скулптура в „Рокфелер център“ от Пол Меншип
![Статуята на Христос Спасителя, Рио де Жанейро, Бразилия, издигната между 1922 и 1931 г., е най-голямата статуя в стил ар деко до построяването през 2010 г. на статуята Христос Властител (Pomnik Chrystusa Króla) в Швебоджин, Полша.[6]](//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/0/0b/Cristo_redentor.jpg/133px-Cristo_redentor.jpg)
Статуята на Христос Спасителя, Рио де Жанейро, Бразилия, издигната между 1922 и 1931 г., е най-голямата статуя в стил ар деко до построяването през 2010 г. на статуята Христос Властител (Pomnik Chrystusa Króla) в Швебоджин, Полша.[6]
![Статуята на Христос Спасителя, Рио де Жанейро, Бразилия, издигната между 1922 и 1931 г., е най-голямата статуя в стил ар деко до построяването през 2010 г. на статуята Христос Властител (Pomnik Chrystusa Króla) в Швебоджин, Полша.[6]](/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Cristo_redentor.jpg)
Творби от стъкло[7][редактиране | редактиране на кода]
Жар птица от Рене Лалик (1922)
Папагали ваза от Рене Лалик (1922)
Победа 2 от Рене Лалик (1928)
Витраж от Луи Мажорел (1928)
_by_Ren%C3%A9_Jules_Lalique,_1922,_blown_four_mold_glass_-_Cincinnati_Art_Museum_-_DSC04355.JPG)
Творби от метал[редактиране | редактиране на кода]
Коктейлни чаши от хром – Норман Бел Гедес (1937)
![„Лов“ – Жан Дюнан (1935)[8]](/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:%27La_Chasse_(The_Hunt)%27_by_Jean_Dunand,_1935,_Wolfsonian-FIU_Museum.jpg)
Графично изкуство[редактиране | редактиране на кода]
Плакат за Руски балет „Дягилев“ от Леон Бакст (1912)
Илюстрация от Джордж Барбие за дом на модата Пакен (1914)
Интерпретации на Харлем джаз I by Унолд Рейс (c.1920)
Плакат от Хорас Тейлър (1924)
Мулен Руж Плакат от Чалз Гесмар (1925)
Плакат от „Chicago World's Fair“ (1933)
Ар деко в архитектурата по света[редактиране | редактиране на кода]
Aфрика[редактиране | редактиране на кода]
![Сградата на Фиат в Асмара, Еритрея от Джузепе Петази (1938)[9]](//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/4/45/Fiat_tagliero%2C_08.JPG/489px-Fiat_tagliero%2C_08.JPG)
Сградата на Фиат в Асмара, Еритрея от Джузепе Петази (1938)[9]
![Сградата на Фиат в Асмара, Еритрея от Джузепе Петази (1938)[9]](/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Fiat_tagliero,_08.JPG)
Повечето сгради Ар деко са построени по времето на европейската колонизация на континента, често дизайнери са италиански и френски архитекти.
Азия[редактиране | редактиране на кода]
Ню Индия Ашурънс Билдин в Мумбай, Индия (1936)
Бродуей Меншънс в Шанхай, Китай (1934)
Капитол Тиътър в Манила, Филипини от Juan Nakpil (1935)
Сграда в Индонезия (1920)
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Généalogie de l’art contemporain, CRDP LILE, 1999.
- ↑ Chronologie du design, Tout l’art Encyclopédie, Flammarion.
- ↑ Edward Lucie-Smith, Histoire du mobilier, l’univers de l’art, 1990.
- ↑ Raymond Guidot, Histoire du design, Hazan, 2000.
- ↑ Bernard Blistène, Une histoire de l'art du XXe siecle, BeauxArts magazine, 2002.
- ↑ Patricia Bayer, Intérieurs Art Déco, Thames & Hudson, 2000.
- ↑ Catalogue de l’exposition Design, Miroir du siècle, 1993.
- ↑ Félix Marcilhac, Jean Dunand, Thames & Hudson, Les éditions de l'amateur, 1991.
- ↑ Denison, Edward. Bradt Travel Guide: Eritrea. Bradt, 2007. ISBN 978-1-84162-171-5. с. 112.
|