Ар деко

Стилът Ар деко в изкуството навлиза през 20-те години на XX век. Оказва силно влияние до края на 30-те, като обхваща периода на Голямата депресия.

Стилът е елегантен, напомня Ар нуво, но с по-съвременни идеи и визия.

Движението слага отпечатък в архитектурата, модата, бижутерията, вътрешния дизайн, и обхваща хедонистичния начин на живот и презадоволеното консуматорско общество.

Британският историк и критик Бевис Хилиър въвежда термина Ар деко.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Пакард, модел 1941, Super 180, седан
Радио Филипс, 1931, модел 930A
Камера „Бо Брауни“, Уолтър Тийг, 1930, проектирана за Кодак
Някогашния театър „Рай“, днес Хотел „VIP Рай“ в Лисабон, Португалия, архитекти Казиано Бранко и Карло Флоренсио Диас, 1931
Хотел „Делано“, 1947 (Робърт Суортбърг) и „Нешънъл хотел“, 1940 (Рой Франс), Колинс Авеню, Маями Бийч
Ниагара Мохоук билдинг, Сиракюз, щат Ню Йорк. Архитект Мелвин Кинг. Завършена през 1932 г.
Стенно пано, Никс Федерал билдинг, Филаделфия, худ. Едмон Аматей, 1937
Мъдростта, окъпана в светлина и звук, 30 Рокфелер център, худ. Ли Лоури, 1933
„Rytm“ (Ритъм), худ. Хенрих Куна, парк „Скаришевски“, Варшава, Полша, 1925
Шпилът на Крайслер Билдинг в Ню Йорк сити; худ. Уилям ван Алън, построен през 1928–30 г.
Музеен център „Юниън Терминал“ в Синсинати, Охайо; Пол Филип Крет, Алфред Фелхаймер, Стюарт Уогнър, Роланд Уонк, 1933 г.
Лоби, Емпайър Стейт Билдинг, Ню Йорк сити. Уилям Лам. Открито през 1931 г.
Статуята на Христос Спасителя, Рио де Жанейро, Бразилия, издигната между 1922 и 1931 г., е най-голямата статуя в стил Ар деко до построяването през 2010 г на статуята Христос Властител в Швебоджин, Полша.