Ар деко
Ар деко̀ (на френски: art déco, букв. „декоративно изкуство“, от името на парижката изложба „Exposition Internationale des Arts Décoratifs et Industriels Modernes“ през 1925 г.) е влиятелно течение в изобразителното и декоративно изкуство от първата половина на XX век.[1]
Появява се за пръв път във Франция през 20-те години на 20 век, а през следващите 30-те и 40-те – става много популярно и в международен мащаб. Проявява се основно в архитектурата, модата, живописта, бижутерията, вътрешния дизайн. Оказва силно влияние до края на 1930-те, като обхваща периода на Голямата депресия. Престава да е актуално в периода след Втората световна война.[2]
Съдържание
Характеристика[редактиране | редактиране на кода]
Това е еклектичен стил, представляващ синтез от модернизъм и неокласицизъм. Стилът ар деко също има значително влияние върху такива художествени направления, като кубизъм, конструктивизъм и футуризъм.[3]
Стилът е елегантен, напомня ар нуво, но е с по-съвременни идеи и визия. Отразява хедонистичния начин на живот и презадоволеното консуматорско общество. Отличителни черти – строга закономерност, смели геометрични форми, етнически геометрични елементи, богатство на цветовете, щедри орнаменти, разкош, шик, скъпи, съвременни материали (слонова кост, крокодилска кожа, алуминий, редки видове дървен материал, сребро). В САЩ, Нидерландия, Франция и някои други страни ар деко постепенно еволюира към функционализма.[4]
Терминът ар деко получава широко разпространение след 1968 г., когато британският историк Бевис Хилиър (Bevis Hillier) публикува първата книга на тази тема: „Ар деко от 20-те и 30-те години (Art Deco of the 20s and 30s)“.[5]
Творби[редактиране | редактиране на кода]
Декоративни предмети и коли[редактиране | редактиране на кода]
Packard, модел 1941, Super 180, седан
Радиоприемник Philips, 1931, модел 930A
Камера „Beau Brownie“, Уолтър Тийг, 1930, проектирана за Kodak
Архитектура[редактиране | редактиране на кода]
Някогашният хотел „Teatro Eden“, днес „Aparthotel Vip Eden“ в Лисабон, Португалия, архитекти Казиано Бранко и Карло Флоренсио Диас, 1931
Фасадите на хотели „Delano“, 1947 (Робърт Суортбърг) и „National“, 1940 (Рой Франс), Колинс Авеню, Маями Бийч
Шпилът на Крайслер Билдинг в Ню Йорк сити; худ. Уилям ван Алън, построен през 1928 – 30 г
Музеен център „Cincinnati Union Terminal“ в Синсинати, Охайо; Пол Филип Крет, Алфред Фелхаймер, Стюарт Уогнър, Роланд Уонк, 1933 г.
.jpg)
.png)
Скулптура и релефи[редактиране | редактиране на кода]
Стенно пано пред Nix Federal Building, Филаделфия, худ. Едмон Аматей, 1937
Част от Wisdom, with Light and Sound (Мъдростта, окъпана в светлина и звук), Рокфелер Сентър 30 (GE Building), худ. Ли Лоури, 1933
„Rytm“ (Ритъм), худ. Хенрих Куна, парк „Скаришевски“, Варшава, Полша, 1925
Лоби, Емпайър Стейт Билдинг, Ню Йорк сити. Уилям Лам. Открито през 1931 г.
Скулптура в „Рокфелер център“ от Пол Меншип
Статуята на Христос Спасителя, Рио де Жанейро, Бразилия, издигната между 1922 и 1931 г., е най-голямата статуя в стил ар деко до построяването през 2010 г. на статуята Христос Властител (Pomnik Chrystusa Króla) в Швебоджин, Полша.[6]
Творби от стъкло [7][редактиране | редактиране на кода]
Жар птица от Рене Лалик (1922)
Папагали ваза от Рене Лалик (1922)
Победа 2 от Рене Лалик (1928)
Витраж от Луи Мажорел (1928)
_by_Ren%C3%A9_Jules_Lalique,_1922,_blown_four_mold_glass_-_Cincinnati_Art_Museum_-_DSC04355.JPG)
Творби от метал[редактиране | редактиране на кода]
Метални декоративни решетки Дворец „Порт Доре“ Париж (1931)
Коктейлни чаши от хром – Норман Бел Гедес (1937)
%27_by_Jean_Dunand,_1935,_Wolfsonian-FIU_Museum.jpg)
Графично изкуство[редактиране | редактиране на кода]
Плакат заРуски балет Дягилев от Леон Бакст (1912)
Илюстрация от Джордж Барбие за дом на модата Пакен (1914)
Интерпретации на Харлем джаз I by Унолд Рейс (c.1920)
Плакат от Хорас Тейлър (1924)
Мулен Руж Плакат от Чалз Гесмар (1925)
Плакат от „Chicago World's Fair“ (1933)
Ар деко в архитектурата по света[редактиране | редактиране на кода]
Aфрика[редактиране | редактиране на кода]
Сградата на Фиат в Асмара, Еритрея от Джузепе Петази (1938)[9]
Повечето сгради Ар деко са построени по времето на европейската колонизация на континента, често дизайнери са италиански и френски архитекти.
Азия[редактиране | редактиране на кода]
New India Assurance Building в Мумбай, Индия (1936)
Broadway Mansions в Шанхай, Китай (1934)
Capitol Theater в Манила, Филипини от Juan Nakpil (1935)
National Diet Building в Токио, Япония (1936)
Сграда в Индонезия (1920)
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Généalogie de l’art contemporain, CRDP LILE, 1999.
- ↑ Chronologie du design, Tout l’art Encyclopédie, Flammarion.
- ↑ Edward Lucie-Smith, Histoire du mobilier, l’univers de l’art, 1990.
- ↑ Raymond Guidot, Histoire du design, Hazan, 2000.
- ↑ Bernard Blistène, Une histoire de l'art du XXe siecle, BeauxArts magazine, 2002.
- ↑ Patricia Bayer, Intérieurs Art Déco, Thames & Hudson, 2000.
- ↑ Catalogue de l’exposition Design, Miroir du siècle, 1993.
- ↑ Félix Marcilhac, Jean Dunand, Thames & Hudson, Les éditions de l'amateur, 1991.
- ↑ Denison, Edward. Bradt Travel Guide: Eritrea. Bradt, 2007. ISBN 978-1-84162-171-5. с. 112.
