Ар деко
Ар деко̀ (на френски: art déco, букв. „декоративно изкуство“, от името на парижката изложба „Exposition Internationale des Arts Décoratifs et Industriels Modernes“ през 1925 г.) е влиятелно течение в изобразителното и декоративно изкуство от първата половина на XX век.[1]
Появява се за пръв път във Франция през 1920-те години, а след това става много популярно през 1930 – 1940-те години в международен мащаб. Проявява се основно в архитектурата, модата, живописта, бижутерията, вътрешния дизайн. Оказва силно влияние до края на 30-те, като обхваща периода на Голямата депресия. Престава да е актуално в периода след Втората световна война.[2]
Съдържание
Характеристика[редактиране | редактиране на кода]
Това е еклектичен стил, представляващ синтез от модернизъм и неокласицизъм. Стилът ар деко също има значително влияние върху такива художествени направления, като кубизъм, конструктивизъм и футуризъм.[3]
Стилът е елегантен, напомня ар нуво, но е с по-съвременни идеи и визия. Отразява хедонистичния начин на живот и презадоволеното консуматорско общество. Отличителни черти – строга закономерност, смели геометрични форми, етнически геометрични елементи, богатство на цветовете, щедри орнаменти, разкош, шик, скъпи, съвременни материали (слонова кост, крокодилска кожа, алуминий, редки видове дървен материал, сребро). В САЩ, Нидерландия, Франция и някои други страни ар деко постепенно еволюира към функционализма.[4]
Терминът ар деко получава широко разпространение след 1968 г., когато британският историк Бевис Хилиър (Bevis Hillier) публикува първата книга на тази тема: „Ар деко от 20-те и 30-те години (Art Deco of the 20s and 30s)“.[5]
Творби[редактиране | редактиране на кода]
Декоративни предмети и коли[редактиране | редактиране на кода]
-
Packard, модел 1941, Super 180, седан
-
Радиоприемник Philips, 1931, модел 930A
-
Камера „Beau Brownie“, Уолтър Тийг, 1930, проектирана за Kodak
Архитектура[редактиране | редактиране на кода]
-
Някогашният хотел „Teatro Eden“, днес „Aparthotel Vip Eden“ в Лисабон, Португалия, архитекти Казиано Бранко и Карло Флоренсио Диас, 1931
-
Фасадите на хотели „Delano“, 1947 (Робърт Суортбърг) и „National“, 1940 (Рой Франс), Колинс Авеню, Маями Бийч
-
Шпилът на Крайслер Билдинг в Ню Йорк сити; худ. Уилям ван Алън, построен през 1928 – 30 г
-
Музеен център „Cincinnati Union Terminal“ в Синсинати, Охайо; Пол Филип Крет, Алфред Фелхаймер, Стюарт Уогнър, Роланд Уонк, 1933 г.
.jpg)
.png)
Скулптура и релефи[редактиране | редактиране на кода]
-
Стенно пано пред Nix Federal Building, Филаделфия, худ. Едмон Аматей, 1937
-
Част от Wisdom, with Light and Sound (Мъдростта, окъпана в светлина и звук), Рокфелер Сентър 30 (GE Building), худ. Ли Лоури, 1933
-
„Rytm“ (Ритъм), худ. Хенрих Куна, парк „Скаришевски“, Варшава, Полша, 1925
-
Лоби, Емпайър Стейт Билдинг, Ню Йорк сити. Уилям Лам. Открито през 1931 г.
-
Скулптура в „Рокфелер център“ от Пол Меншип
-
Статуята на Христос Спасителя, Рио де Жанейро, Бразилия, издигната между 1922 и 1931 г., е най-голямата статуя в стил ар деко до построяването през 2010 г. на статуята Христос Властител (Pomnik Chrystusa Króla) в Швебоджин, Полша.[6]
Творби от стъкло [7][редактиране | редактиране на кода]
-
Жар птица от Рене Лалик (1922)
-
Папагали ваза от Рене Лалик (1922)
-
Победа 2 от Рене Лалик (1928)
-
Витраж от Луи Мажорел (1928)
_by_Ren%C3%A9_Jules_Lalique,_1922,_blown_four_mold_glass_-_Cincinnati_Art_Museum_-_DSC04355.JPG)
Творби от метал[редактиране | редактиране на кода]
-
Метални декоративни решетки Дворец „Порт Доре“ Париж (1931)
-
Коктейлни чаши от хром – Норман Бел Гедес (1937)
%27_by_Jean_Dunand,_1935,_Wolfsonian-FIU_Museum.jpg)
Графично изкуство[редактиране | редактиране на кода]
-
Плакат заРуски балет Дягилев от Леон Бакст (1912)
-
Илюстрация от Джордж Барбие за дом на модата Пакен (1914)
-
Интерпретации на Харлем джаз I by Унолд Рейс (c.1920)
-
Плакат от Хорас Тейлър (1924)
-
Мулен Руж Плакат от Чалз Гесмар (1925)
-
Плакат от „Chicago World's Fair“ (1933)
Ар деко в архитектурата по света[редактиране | редактиране на кода]
Aфрика[редактиране | редактиране на кода]
-
Сградата на Фиат в Асмара, Еритрея от джузепе петази (1938)[9]
Повечето сгради Ар деко са построени по времето на европейската колонизация на континента, често дизайнерите им са италиански и френски архитекти.
Азия[редактиране | редактиране на кода]
-
New India Assurance Building в Мумбай, Индия (1936)
-
Broadway Mansions в Шанхай, Китай (1934)
-
Capitol Theater в Манила, Филипини от Juan Nakpil (1935)
-
National Diet Building в Токио, Япония (1936)
-
Сграда в Индонезия (1920)
-
Централен магазин в Пном Пен, Камбоджа (1937)
_(6847539946).jpg)
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Généalogie de l’art contemporain, CRDP LILE, 1999.
- ↑ Chronologie du design, Tout l’art Encyclopédie, Flammarion.
- ↑ Edward Lucie-Smith, Histoire du mobilier, l’univers de l’art, 1990.
- ↑ Raymond Guidot, Histoire du design, Hazan, 2000.
- ↑ Bernard Blistène, Une histoire de l'art du Шаблон:XXe, BeauxArts magazine, 2002.
- ↑ Patricia Bayer, Intérieurs Art Déco, Thames & Hudson, 2000.
- ↑ Catalogue de l’exposition Design, Miroir du siècle, 1993.
- ↑ Félix Marcilhac, Jean Dunand, Thames & Hudson, Les éditions de l'amateur, 1991.
- ↑ Denison, Edward. Bradt Travel Guide: Eritrea. Bradt, 2007. ISBN 978-1-84162-171-5. с. 112.
