Направо към съдържанието

Рене Лалик

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Рене Лалик
René Lalique
френски бижутер и дизайнер
Роден
Ей, в района на Марна, Франция
Починал
1 май 1945 г. (85 г.)
ПогребанПер Лашез, Париж, Франция

Наградикавалер на Почетния легион (3 февруари 1898)[1]
Рене Лалик в Общомедия

Рене Жул Лалик (на френски: René Jules Lalique, 6 април 18601 май 1945) е френски бижутер, художник и дизайнер, работил в областта на декоративните изкуства и известен с произведенията си от цветно стъкло в стил ар нуво.[2][3] Най-известни са неговите шишенца за парфюм, вази, бижута, лампиони, часовници и орнаментални фигурки (емблеми) за капака на автомобили.[4][5][6][7] Основаната от него компания работи и до днес.

Произход и образование

[редактиране | редактиране на кода]

Когато Лалик е на две години, семейството се премества да живее в предградията на Париж, но продължава да се връща лятно време в Ей. Тези ваканции оказват силно влияние върху склонността му към натурализма. На 12-годишна възраст той постъпва в колежа Тюрго, където се учи да рисува. Две години по-късно баща му умира и Рене става чирак в бижутерската работилница на златаря Луи Окок и посещава вечерните занятия на Висшето училище по изящни изкуства. През 1876 г. заминава за Лондон и в продължение на две години учи в колеж по изкуствата в Сайденъм.

Ранно творчество: Ар Нуво

[редактиране | редактиране на кода]

В Лондон укрепват уменията му за графичен дизайн и се развива още повече склонността му към натурализъм. След завръщането си в Париж той започва да работи на свободна практика, като прави проекти на бижута за Картие, Бушрон и др. През 1885 г. основава своя собствена компания и започва производството на свои модели бижута и изделия от стъкло. Към 1890 г. Лалик вече е признат за един от водещите дизайнери на бижута в стил Ар нуво във Франция, като създава новаторски модели и за новия магазин на Зигфрид Бинг в Париж – Мезон дел Ар нуво. Името му се превръща в едно от най-известните сред бижутерите, синоним на творчество, красота и качество.

Късно творчество: Ар Деко

[редактиране | редактиране на кода]

През 20-те години той се прочува и с работата си в стил Ар деко. Негово дело са сетните от осветено стъкло и елегантните стъклени колони, оформящи столовата и големия салон на трансатлантическия лайнер „Нормандия“, както и на интериора на църквата Сейнт Матю в Джърси (известна и до днес като „стъклената църква“).[8]

Рене Лалик умира на 5 май 1945 г. и е погребан в гробището Пер Лашез в Париж. Внучката му Мари Клод-Лалик (1936 – 2003) също се е занимавала с обработка на стъкло.[5]

  1. www.leonore.archives-nationales.culture.gouv.fr // Посетен на 12 февруари 2022 г.
  2. Forrer, L. Lalique, René // Biographical Dictionary of Medallists. Т. III. London, Spink & Son Ltd, 1907. с. 275–278.
  3. Forrer, L. Lalique, René // Biographical Dictionary of Medallists. Т. VII. London, Spink & Son Ltd, 1923. с. 528.
  4. Warmus, William. The essential René Lalique. New York, Wonderland Press: Harry N. Abrams, 2003. ISBN 9780810958364.
  5. а б Rene Lalique - A Giant Among Giants // Посетен на 5 January 2016.
  6. René Lalique: Enchanted by Glass // Corning Museum of Glass. Посетен на 5 January 2016.
  7. Lalique, more than a name // Архивиран от оригинала на 2015-12-22. Посетен на 2023-10-12.
  8. Jane Ashelford, 1980, "Lalique's Glass Church," The Journal of the Decorative Arts Society, Vol. 4, pp. 28–33.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата René Lalique в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​