Добри Войников

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Добри Войников
Voynikov.gif
Роден 22 ноември 1833 г.
Починал 27 март 1878 г. (44 г.)
Националност Флаг на България България
Жанр драма
Добри Войников в Общомедия

Добри Войников е български възрожденски учител, драматург, общественик и журналист, музикален и театрален деец. Той е основоположник на българския театър, пръв български режисьор и автор на театрални пиеси. Най-известна сред тях е „Криворазбраната цивилизация“ от 1871 г., която е смятана за най-добрата българска комедия до началото на 20 век.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Добри Войников е роден на 22 ноември (10 ноември стар стил) 1833 година в Шумен в семейството на поп Васил Войников.[1] Първоначално учи в родния си град при Сава Филаретов, Иван Богоров и Сава Доброплодни. Завършва френския колеж „Сен Беноа“ в Цариград (1856—1858). През целия си живот е учител — отначало в Шумен (1858—1864), където започва обществено-политическата си дейност като организатор на т.нар. „млади“ в черковната борба и като читалищен деец. Принуден да емигрира в Румъния, учителства в Браила (1864—1870) и в Гюргево (1873—1874).

През 1860 г. Добри Войников издава „Сборник от разни съчинения“, антология на френската литература, която предизвиква полемики в печата между франкофили и русофили. По-късно публикува „Кратка българска история“ (1861) и „Ръководство за словесност“ (1874), която е сочена за един от най-добрите образци на българската литературна теория от 70-те години.[2]

През зимата на 1865 г. Войников организира в Браила българска любителска театрална група, която ръководи до 1870 г. За пръв път в историята на българския театър привлича жени-актриси. През 1869 г. става един от учредителите на Българското книжовно дружество (днешната Българска академия на науките). От 1870 до 1876 г. продължава театралната си дейност в Букурещ, Гюргево и Шумен, където се връща през 1874 г., след като приема руско поданство. По време на Руско-турската освободителна война (1877-1878) става управител на сиропиталище в Търново, където умира от тиф. Гробът му се намира в парк "Дружба" във Велико Търново до гроба на Колю Фичето.

Паметник на Д. Войников в Шумен

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

Исторически пиеси[редактиране | редактиране на кода]

  • Райна княгиня (1866)
  • Покръщение на Преславски двор (1868)
  • Велислава, българска княгиня (1870)
  • Възцаряването на Крума Страшний (1871)

Комедии[редактиране | редактиране на кода]

Битова драма[редактиране | редактиране на кода]

  • Диманка или вярна пръвнинска любов (ръкопис – 1876)

Пиесите на Войников съставят главния репертоар на българския възрожденски театър. Те утвърждават и някои литературно-художествени традиции, възприети в драматургията на неговите последователи Васил Друмев и Иван Вазов.

За него[редактиране | редактиране на кода]

  • Ваня Добрева. Технология на историческата драма (Войников-Друмев-Вазов). С., Гал-Ико, 1997
  • Ваня Добрева. Българската възрожденска комедия. София. УИ "Св. Климент Охридски", 2011

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Биография. // lhs35.interbgc.com. Посетен на 20 юни 2009.
  2. Радев, Иван. История на българската литература през Възраждането. Велико Търново, Абагар, 2007. ISBN 978-954-427-758-1. с. 266.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Уикиизточник
Уикиизточник разполага с оригинални творби от: