Иван Радев
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Иван Радев.
| Иван Радев | |
| български литературен историк | |
| Роден |
26 февруари 1943 г.
|
|---|---|
| Починал | 18 декември 2020 г.
|
| Научна дейност | |
| Област | Филология |
| Работил в | Великотърновски университет |
Иван Николаев Радев е български филолог и историк, работил главно в областта на литературната история на Възраждането.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е на 26 февруари 1943 г. в Гороцвет, Разградско. Завършва Българска филология (1968). Защитава докторска дисертация на тема „Боян Пенев и проблемите на българската възрожденска литература“ (1973). Доктор на филологическите науки с дисертационен труд на тема „Българската възрожденска литература до 40-те години на 19 в. (За връзката етическо-естетическо)“ (1990).
Асистент (1973), гл. асистент (1975), доцент (1977) и професор (1992) в катедра „Българска литература“ при Великотърновския университет. Ръководител на катедра „Българска литература“ (1981-2006). Декан на Филологическия факултет (1983-1985) и зам.-ректор на Великотърновския университет (1989-1990).
Директор на Университетско издателство – В. Търново (1992-1999).
Академик на Българската академия на науките (2003).
Член на Съюза на българските писатели (1985).
Член на редколегиите на библиотечната поредица „Нова българска библиотека“ (В. Търново), сп. „Родна реч“ (1989-1990), „Трудове на Великотърновския университет“ (1982-1983, 1987), алманах „Янтра“ (1980-1989), в. „Литературен вестник“ (1990-1991), сп. „Език и литература“ и сп. „Архив за поселищни проучвания“ (ВТУ).
Умира след кратко боледуване на 18 декември 2020 г.[1][2][3]
Признание[редактиране | редактиране на кода]
Носител е на:
- ордена „Кирил и Методий“ – II степен (1986),
- на Славейковата награда (1998),
- на Националната награда за литературна критика „Иван Радославов и Иван Мешеков“ (2001)[4],
- на Годишната награда на СБП за литературна история (2007),
- Почетен гражданин е на гр. Велико Търново (2004), доктор хонорис кауза на Русенския университет „Ангел Кънчев“ (2006).
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
- Радев, Иван. Боян Пенев. София, 1976.
- Радев, Иван. Българска възрожденска литература. София, 1980.
- Радев, Иван. Българската възрожденска литература до 40-те години на 19 век. Велико Търново, 1982.
- Радев, Иван. Софроний Врачански. 1983.
- Радев, Иван. Столица на оцелелите. 1984.
- Радев, Иван. Белочерковският апостол. 1987.
- Радев, Иван. Нравственият патос на ранновъзрожденската ни литература. 1987.
- Радев, Иван. Библията и българската литература. 1991.
- Радев, Иван. Български авантюристи. 1991.
- Радев, Иван. Паратекстът и художествената творба през Възраждането. София, 1993.
- Радев, Иван. Дългата памет. 1993.
- Радев, Иван. Погребаните книги на Възраждането. Велико Търново, ПИК, 1994. ISBN 954-8258-29-3.[5]
- Радев, Иван. Ботев и неговото творчество. 1994.
- Радев, Иван. Каравеловото творчество. Велико Търново, Слово, 1996. ISBN 954-439-440-0.
- Радев, Иван. История на българската литература през Възраждането. 1996.
- Радев, Иван и др. Енциклопедия на българската възрожденска литература. 1996.
- Радев, Иван и др. История и култура на България в дати. Възраждане. 1997.
- Радев, Иван. Българското въстание от 1835 г. Велчовата завера. Велико Търново, Слово, 2000. ISBN 954-439-623-3. с. 280.
- Радев, Иван. Васил Попов - от разказа към романа. Велико Търново, Фабер, 2001. ISBN 954-9541-96-7. с. 124.
- Радев, Иван. История на Велико Търново. XVIII-XIX век. Велико Търново, Слово, 2001. ISBN 954-439-674-8.
- Радев, Иван. Любовните истории и авантюризмът на българина. Велико Търново, Слово, 2002. ISBN 954-439-734-5. с. 368.[6]
- Радев, Иван. Българската литература през XIX век - от анонимност към авторство. Велико Търново, Абагар, 2002. ISBN 954-427-498-7.
- Радев, Иван. Йордан Вълчев. Личност и дело. Време и съвременници. Велико Търново, Слово, 2005. с. 510.
- Радев, Иван. Другото лице на възрожденската литература. Велико Търново, Абагар, 2005. ISBN 954-427-711-0.
- Радев, Иван. Моите полудневници. 1970-1995. Велико Търново, Слово, 2005. ISBN 954-439-853-8.[7]
- Радев, Иван. Таксидиотство и таксидиоти по българските земи през ХVІІІ-ХІХ век. София, АИ Проф. Марин Дринов, 2008. ISBN 9879543222797. с. 320.
- Радев, Иван. Низвергнатият Владимир Василев. Страници от него и за него. София, БАН, 2016.[8]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ „Скръбна вест“ Архив на оригинала от 2021-03-05 в Wayback Machine., „Българска академия на науките“, 21 декември 2020 г.
- ↑ „Почина акад. Иван Радев- дългогодишен преподавател във ВТУ “, Tribune.bg, 19 декември 2020 г.
- ↑ Мария Христова, „Почина акад. Иван Радев, поклонението ще е на 22 декември“, „Велико Търново утре“, 20 декември 2020 г.
- ↑ Сава Василев, „Литературни празници“, в. „Литературен форум“, бр. 20 (461), 22 май 2001 г.
- ↑ Бойко Пенчев, „Пограничната библиотека“, в. „Литературен вестник“.
- ↑ Милена Кирова, „Любовта през Възраждането“, рец. във в-к „Култура“, бр. 3 (2258), 17 януари 2003 г.
- ↑ Антоанета Алипиева, „Полудневниците на акад. Иван Радев“, сп. „Знаци“, 2006, кн. 4, с. 37-42.
- ↑ Антоанета Алипиева, „Владимир Василев – щрихи към портрета му“, рец. във в-к „Литературен вестник“, 2016.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- От и за Иван Николов Радев в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България
- Иван Радев в LiterNet
- Статии на Иван Радев в сп. „Литературна мисъл“
- Страница на Иван Радев на сайта на Великотърновския университет (архивирана)
- Сашка Александрова, „ЗНАКОВИ ПРЕПОДАВАТЕЛИ НА ВТУ. Как Иван Радев се разминал със съвременната литература, за да потъне в света на възрожденските автори“, в-к „Борба“, 9 февруари 2016
- „Акaдeмик Ивaн Рaдeв: „Съвpeмeннaтa ни литepaтypa e пoд paвнищeтo, кoeтo зacлyжaвa бългapинът“, интервю на Златина Димитрова, в-к „Янтра Днес“, 14 март 2013
|
