Славейкова награда

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Национален конкурс за лирично стихотворение на името на Петко и Пенчо Славейкови
Присъждана за лирично стихотворение
От община Трявна
Дата началото на юни
Място Трявна
Държава България
Връчена за първи път 2005 г.

Наградата от националния конкурс за лирично стихотворение на името на Петко и Пенчо Славейкови (или Националната „Славейкова награда“) е учредена през 2005 г. от Община Трявна.

Регламент[редактиране | редактиране на кода]

Наградата се присъжда за непубликувано лирично стихотворение на съвременен български автор.

От 2007 г. конкурсът за Славейковата награда е анонимен. Всеки автор има право да участва с по едно лирично стихотворение.

Наградата включва грамота, плакет на скулптора Людмил Бонев и парична сума (при първото издание – 2500 лева за първото място). Победителят се определя от петчленно жури.

Националната награда се връчва на специално тържество в град Трявна, което се провежда традиционно по време на Славейковите празници в началото на месец юни.

Наградени автори и творби[редактиране | редактиране на кода]

№ Година Жури Лауреати
1 2005

Жури с председател ректора на Софийския университет проф. Боян Биолчев и членове Димитър Томов, писател и директор на университетското издателство „Св. Климент Охридски“, поетесата Милена Лилова, Кольо Дабков от Община Трявна и тревненския писател Веселин Зидаров.[1]

  • Първа награда: Петър Чухов за стихотворението „Рапсодия в черно“[2]
  • Втора награда: Пламен Киров за стихотворението „Църквата на Беренде или потъване в стенописите“[3]
  • Трета награда: Йордан Ефтимов за стихотворението „Код: напукани устни“[4]
  • и Васил Сотиров за стихотворението „Диптих за селцето“[5]
2 2006

Жури с председател поетесата Екатерина Йосифова и членове поетите Иван Цанев, Бойко Ламбовски, Петър Чухов (носител на Славейковата награда за 2005 г.) и тревненския писател Веселин Зидаров.[6]

  • Първа награда: Калина Ковачева за стихотворението „Но какво ли стана с онзи мой живот...“[7]
  • Втора награда: Пламен Дойнов за стихотворението „Европейско училище по изгнание“[8]
  • Трета награда: Несрин Исмаил за стихотворението „На приятеля, когото не съм имала никога“[9]
  • и Антон Баев за стихотворението „Събаряне на къща“[10]
3 2007

Жури с председател поета Бойко Ламбовски и членове поетите Румен Леонидов, Йордан Ефтимов, Калина Ковачева (носител на Славейковата награда за поезия за 2006 г.) и Кольо Дабков - представител на Община Трявна.[11]

4 2008

Жури с председател професора по история на българската литература в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ Валери Стефанов и членове поетите Калин Донков, Палми Ранчев, Кристин Димитрова (носител на трета награда в конкурса за 2007 г.) и старши експерт „Култура, образование, спорт и здравеопазване“ в Община Трявна Кольо Дабков.[16]

  • Първа награда: Гриша Трифонов за стихотворението „Всяка самота ме стяга в раменете“[17]
  • Втора награда: Никола Петров за стихотворението „Децата пеят голи“[18]
  • Трета награда: Първолета Маджарска за стихотворението „Не можа да си поноси дълго“[19]
  • и Николай Заяков за стихотворението „Комо“[20]
5 2009

Жури с председател поета и критик Йордан Ефтимов и членове поетите Владимир Левчев, Илко Димитров, Гриша Трифонов (носител на Славейковата награда за лирично стихотворение за 2008 г.) и старши експерт „Култура, образование, спорт и здравеопазване“ в Община Трявна Кольо Дабков.[21]

6 2010

Жури с председател професора по история на българската литература в Югозападния университет в Благоевград Цветан Ракьовски и членове поетите Яница Радева (носител на Славейковата награда за лирично стихотворение за 2009 г.), Рада Панчовска, Валентин Дишев и Йордан Ефтимов.[26]

  • Първа награда: Калоян Игнатовски за стихотворението „Йога“[27]
  • Втора награда: Петя Хайнрих за стихотворението „Стихотворение, което твърди, че е написано единствено заради поезията, но пък и не отрича користните си цели“[28]
  • Трета награда: Евгения Панчева за стихотворението „Колко прегазени кучета...“[29]
  • и Любомир Терзиев за стихотворението „Finita la vita nuova“[30]

""

7 2011 – за първи път конкурсът има мото: „Любовта – какво бих дал за нея“.

Жури с председател поета Михаил Белчев и членове Ивайло Вълчев – поет и сценарист от Шоуто на Слави, поета Бойко Ламбовски, литературната критичка Благовеста Касабова и Евгения Панчева – носител на трета награда от конкурса през 2010 г. (тъй като първенецът е бил в чужбина).[31]

8 2012 – мото на конкурса „Не пей ми се“

Жури с председател поета Недялко Йорданов и членове поета Людмил Попов (носител на Славейковата награда за лирично стихотворение за 2011 г.), поета и директор на фестивала София: Поетики Ясен Атанасов, доц. Пламен Дойнов от Нов български университет и тревненската журналистка и писателка Вера Христова.[33]

  • Първа награда: Кръстьо Раленков за стихотворението „Денят на еднодневката“[34]
  • Втора награда: Гриша Трифонов за стихотворението „Какво си казваме на чаша вино с гробаря и общинския кучкар“[35]
  • Трета награда: Ненчо Славчев за стихотворението „Разговор с улулица“
  • и Елица Горетова за стихотворението „Passe par terre“[36]
9 2013

Жури с председател Радослав Радев – литературовед, професор по българска литература във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, и членове поета Кръстьо Раленков (носител на Славейковата награда за лирично стихотворение за 2012 г.), Цветанка Еленкова – поет, преводач, издател, Джонатан Дън – поет, преводач, издател, и Снежанка Алексиева – поет, преподавател по български език и литература от Трявна.[37]

  • Първа награда: Нели Добринова за стихотворението „Olive's“[38]
  • Втора награда: Наталия Цветанова за стихотворението „Козунаци“[39]
  • Трета награда: Василка Вълева за стихотворението „Щастлив“[40]
  • и Петър Чухов за стихотворението „За пореден път“[41]
10 2014

Жури с председател Марин Бодаков – поет и журналист от в. „Култура“, и членове поетесата Нели Добринова (носител на Славейковата награда за лирично стихотворение за 2013 г.), Георги Ангелов – преводач и журналист в БНТ, Иван Сухиванов – поет и редактор на списание „Море“, и Веселин Зидаров – карикатурист и сатирик от Трявна.[42]

  • Първа награда: Силвия Чолева за стихотворението „Разпети петък“[43]
  • Втора награда: Екатерина Григорова за стихотворението „Три писма“
  • Трета награда: Даниела Михалева за стихотворението „Невръстни наблюдения“
  • и Надежда Тричкова за стихотворението „nefelibata“
11 2015

Жури с председател Марин Георгиев – поет и издател на в. Литературен форум, и членове поетесата Силвия Чолева (носител на Славейковата награда за лирично стихотворение за 2014 г.), Стефан Вълдобрев – автор и изпълнител на песни, Таньо Клисуров – поет, и Снежана Алексиева – учител по български език и литература от Трявна.[44]

  • Първа награда: Магдалена Андреева за стихотворението „Въведение в стоицизма“[45][46]
  • Втора награда: Владислав Христов за стихотворението „Следващият кон“
  • Трета награда: Илиян Любомиров за стихотворението „Кулата с часовника“
  • и Андрей Андреев за стихотворението „Залез“
12 2016

Жури с председател Яни Милчаков – литературен теоретик и критик, и членове поетесата Мирела Иванова, Ангел Игов – литературен критик и преводач на поезия, Магдалена Андреева – поетеса (носител на Славейковата награда за лирично стихотворение за 2015 г.), и Пенка Пейкова – дългогодишен уредник на Славейковата къща в Трявна.[47]

  • Първа награда: Петър Чухов за стихотворението „Свобода или смърт“
  • Втора награда: Антоанета Богоева за стихотворението „Пеперуда“
  • Трета награда: Георги Драмбозов за стихотворението „Синът на поета“
  • и Димитър Гачев за стихотворението „След третата сигнална система“
13 2017

Жури с председател акад. Иван Радев – литературен историк, и членове тревненската журналистка и поетеса Вера Христова, тревненския сатирик и карикатурист Веселин Зидаров, тревненската учителка Снежана Алексиеева и Йордан Ефтимов – поет и литературен критик.[48][49]

  • Първа награда: не се присъжда
  • Втора награда:
  • Трета награда:
    • Иван Вълев за стихотворението „Чистилище“
    • Георги Николов за стихотворението „Метафора, голяма колкото рибата от „Старецът и морето“
14 2018

Жури с председател доц. Йордан Ефтимов – поет, литературен историк и критик.[50]

  • Първа награда: не се присъжда
  • Втора награда: не се присъжда
  • Трета награда:
  • Награда на публиката: Христо Скорчев от Трявна
15 2019[51][52]
  • Първа награда: Иван Овчаров[53][54]
  • Втора награда: Иван Ланджев
  • Трета награда: Таня Николова
  • Награда на публиката: Вероника Георгиева
16 2020 Жури с председател доц. Йордан Ефтимов и членове доц. Гергина Кръстева, Светла Чалъкова, Диан Пенчев, Виолета Зидарова.[55]
  • Първа награда: не се присъжда
  • Втора награда:
    • Николай Драгиев
    • Надежда Тричкова
  • Трета награда:
    • Оля Джакова
    • Петя Цонева
  • Награда на публиката: Александрина Тевекелева

Обществени реакции[редактиране | редактиране на кода]

В своето естество, изборът на журито е субективно и често не се припокрива с обществените мнения. За спомагане обективността на процеса на оценяване, конкурсът е анонимен, считано от 2007 г. Въпреки това противоречиви обществени настроения не отсъстват:

През 2016 г., няколко дни след награждаването, в онлайн пространството се появява анонимна петиция, подписана от малко над 30 души, в която носителят на първа награда е призован да върне отличието, тъй като творбата му е „изключително далеч като звучене от поезията на Петко и Пенчо Славейкови“ и „по никакъв начин не кореспондира с творчеството на двамата класици“.[56]

През 2017 г. един от членовете на журито публикува открито писмо, в което изразява своето несъгласие с начина на журиране и избора на вече публикувана творба.[57]

Предистория[редактиране | редактиране на кода]

Славейкова награда в Трявна е присъждана още от края на 60-те години на ХХ век, но тогава „за цялостен личен (или колективен) принос на български и чужди граждани в областта на българската литературна история, литературна критика и периодика, етнология и краезнание“ и във връзка с творчеството на баща и син Славейкови.

Носителите са:

  • 1968 г. – заслужилата артистка Виолета Николова
  • 1969 г. – заслужилият деец на културата Цаньо Антонов
  • 1970 г. – Техникумът по дървообработване и вътрешна архитектура – Трявна
  • 1971 г. – Образцовото народно читалище „Пенчо Славейков“ – гр. Трявна
  • 1972 г. – Музеят „Петко и Пенчо Славейкови“– гр. София
  • 1973 г. – артистът Никола Шиваров
  • 1974 г. – народният художник Иван Христов
  • 1977 г. – литературната историчка Стоянка Михайлова – директор на музея „Петко и Пенчо Славейкови“ – гр. София
  • 1979 г. – ст.н. с. Димитър Друмев
  • 1980 г. – изкуствоведите проф. Асен Василиев и проф. д-р Атанас Божков
  • 1981 г. – литературната историчка ст.н.с. Соня Баева
  • 1983 г. – историкът акад. Димитър Косев
  • 1985 г. – художникът Златко Чалъков
  • 1987 г. – поетът и редактор на съчиненията на Пенчо Славейков Ангел Тодоров
  • 1989 г. – краеведът Кънчо Пенчев
  • 1995 г. – литературният историк проф. д-р Иван Радев
  • 1996 г. – литературната историчка проф. Хилде Фай
  • 1997 г. – литературният историк проф. д-р Тончо Жечев
  • 1999 г. – краеведката Иванка Бонева
  • 2001 г. – литературният историк проф. д-р Стоян Каролев
  • 2003 г. – Специализиран музей за резбарско и зографско изкуство – гр. Трявна

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Божидар Стойков, Координатор на Славейковите празници, „Петър Чухов със Славейковата награда за поезия“, електронен бюлетин „Културни новини“, 25.11.2005
  2. ↑ Петър Чухов, „Рапсодия в черно“, Електронно списание LiterNet, 15.06.2005, № 6 (67)
  3. ↑ Пламен Киров, „Църквата на Беренде или потъване в стенописите“, Електронно списание LiterNet, 15.06.2005, № 6 (67)
  4. ↑ Йордан Ефтимов, „Код: напукани устни“, Електронно списание LiterNet, 15.06.2005, № 6 (67)
  5. ↑ Васил Сотиров, „Диптих за селцето“, Електронно списание LiterNet, 15.06.2005, № 6 (67)
  6. ↑ Божидар Стойков, Координатор на Славейковите празници, „Славейкова награда за поезия - 2006“, електронен бюлетин „Културни новини“, 29.04.2006
  7. ↑ Калина Ковачева, „Но какво ли стана с онзи мой живот...“, Електронно списание LiterNet, 13.06.2006, № 6 (79)
  8. ↑ Пламен Дойнов, „Европейско училище по изгнание“, Електронно списание LiterNet, 13.06.2006, № 6 (79)
  9. ↑ Несрин Исмаил, „На приятеля, когото не съм имала никога“, Електронно списание LiterNet, 13.06.2006, № 6 (79)
  10. ↑ Антон Баев, „Събаряне на къща“, Електронно списание LiterNet, 13.06.2006, № 6 (79)
  11. ↑ Божидар Стойков, Координатор на Славейковите празници, „Славейкови награди за 2007 г.“, електронен бюлетин „Културни новини“, 04.06.2007
  12. ↑ Сибила Алексова, „Под Райската градина“, Електронно списание LiterNet, 07.06.2007, № 6 (91)
  13. ↑ Георги Борисов, „Ах, утре“, Електронно списание LiterNet, 07.06.2007, № 6 (91)
  14. ↑ Кристин Димитрова, „Планетата на пенсионерите“, Електронно списание LiterNet, 07.06.2007, № 6 (91)
  15. ↑ Румен Шивачев, „Модерни носталгии“, Електронно списание LiterNet, 07.06.2007, № 6 (91)
  16. ↑ „Поетът Гриша Трифонов спечели Славейковата награда“, в. „Тревненска седмица“, 11.06.2008
  17. ↑ Гриша Трифонов, „Всяка самота ме стяга в раменете“, Електронно списание LiterNet, 30.03.2012, № 3 (148)
  18. ↑ Никола Петров, „Децата пеят голи“, Електронно списание LiterNet, 01.04.2012, № 4 (149)
  19. ↑ Първолета Маджарска, „Не можа да си поноси дълго“, Електронно списание LiterNet, 19.02.2011, № 2 (135)
  20. ↑ Николай Заяков, „Комо“, Електронно списание LiterNet, 10.04.2012, № 4 (149)
  21. ↑ „Тържествено обявяване и връчване на Славейковите награди за лирично стихотворение за 2009 година“, в. „Тревненска седмица“, 31.05.2009
  22. ↑ Яница Радева, „Камък“, Eлектронно списание LiterNet, 18.06.2009, № 6 (115)
  23. ↑ Даниела Михалева, „обичам да влизам в църквите...“, Електронно списание LiterNet, 19.06.2009, № 6 (115)
  24. ↑ Златозар Петров, „Някога“, Електронно списание LiterNet, 19.06.2009, № 6 (115)
  25. ↑ Нели Добринова, „Не питай Google“, Електронно списание LiterNet, 19.06.2009, № 6 (115)
  26. ↑ „Тържествено обявяване и връчване на Славейковите награди за лирично стихотворение за 2010 г.“, в. „Тревненска седмица“, 09.06.2010
  27. ↑ Калоян Игнатовски, „Йога“, Електронно списание LiterNet, 03.05.2012, № 5 (150)
  28. ↑ Петя Хайнрих, „Стихотворение, което твърди, че е написано единствено заради поезията, но пък и не отрича користните си цели“, Електронно списание LiterNet, 05.05.2012, № 5 (150)
  29. ↑ Евгения Панчева, „Колко прегазени кучета...“, Електронно списание LiterNet, 15.05.2012, № 5 (150)
  30. ↑ Любомир Терзиев, „Finita la vita nuova“, Електронно списание LiterNet, 15.05.2012, № 5 (150)
  31. ↑ „Людмил Попов е носителят на Славейковата награда за 2011 година“, в. „Тревненска седмица“, 07.06.2011
  32. ↑ Наградените творби, на сайта за поезия ХуЛите, 05.06.2011
  33. ↑ „Кръстю Раленков спечели Славейковата награда“, в. „Тревненска седмица“, 12.06.2012
  34. ↑ Кръстьо Раленков, „Денят на еднодневката“, Електронно списание LiterNet, 15.06.2012, № 6 (151)
  35. ↑ Гриша Трифонов, „Какво си казваме на чаша вино с гробаря и общинския кучкар“, Електронно списание LiterNet, 15.06.2012, № 6 (151)
  36. ↑ Елица Горетова, „Passe par terre“, Електронно списание LiterNet, 30.06.2012, № 6 (151)
  37. ↑ „Нели Добринова е тазгодишният носител на Славейковата награда“, в. „Тревненска седмица“, 12.06.2013.
  38. ↑ Нели Добринова, „Olive's“, Електронно списание LiterNet, 13.06.2013, № 6 (163).
  39. ↑ Наталия Цветанова, „Козунаци“, Електронно списание LiterNet, 21.06.2013, № 6 (163).
  40. ↑ Василка Вълева, „Щастлив“, Електронно списание LiterNet, 22.06.2013, № 6 (163).
  41. ↑ Петър Чухов, „За пореден път“, Електронно списание LiterNet, 22.06.2013, № 6 (163).
  42. ↑ „Силвия Чолева със Славейковата награда за 2014 г.“, електронен бюлетин „Културни новини“, 5 юни 2014 г.
  43. ↑ „Славейкови награди 2014“ Архив на оригинала от 2014-09-13 в Wayback Machine., сайт на Община Трявна.
  44. ↑ „Ясни са лауреатите на Славейковата награда на Община Трявна“ Архив на оригинала от 2015-06-08 в Wayback Machine., lovechmedia.com, 8 юни 2015 г.
  45. ↑ „Славейкова награда 2015“, сайт на Община Трявна.
  46. ↑ „Магдалена Андреева от Пловдив стана носител на Славейковата награда в националния конкурс за лирично стихотворение“, БТА, 7 юни 2015 г.
  47. ↑ „Славейкова награда 2016“, сайт на Община Трявна, 5 юни 2015 г.
  48. ↑ „Две втори и две трети награди присъди журито на националния конкурс за лирично стихотворение на името на Петко и Пенчо Славейкови“, bta.bg, 11 юни 2017 г.
  49. ↑ „Национален конкурс на името на Петко и Пенчо Славейкови за лирично стихотворение: Награди“, сайт на община Трявна, 11 юни 2017 г.
  50. ↑ „Четири трети награди бяха присъдени в литературния конкурс на името на Петко и Пенчо Славейкови в Трявна“, bta.bg, 11 юни 2018 г.
  51. ↑ „Отличени творби в националния конкурс на името на Петко и Пенчо Славейкови за лирично стихотворение – 2019 година“, сайт на община Трявна, 3 юни 2019 г.
  52. ↑ „Трети пореден ден продължават славейковите празници“, сайт на община Трявна, 8 юни 2019 г.
  53. ↑ Носителят на Славейкова награда 2019 Иван Овчаров чете наградено си стихотворение „Вариации по...“, сайт на община Трявна, 3 юни 2019 г.
  54. ↑ „Трети пореден ден продължават славейковите празници“, сайт на община Трявна, 10 юни 2019 г.
  55. ↑ Резултати от Националния конкурс за лирично стихотворение на името на Петко и Пенчо Славейкови – 2020 година. // община Трявна.
  56. ↑ „Петър Чухов да върне Славейковата награда, зове петиция“, „Площад Славейков“, 10 юни 2016 г.
  57. ↑ Вера Христова, „Post factum: Не мога да мълча“, „Културни новини“, 16 август 2017 г.
     Портал „Култура“         Портал „Култура“          Портал „Литература“         Портал „Литература“          Портал „България“         Портал „България“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Славейкова_награда&oldid=10738359“.