Славейкова награда
Национален конкурс за лирично стихотворение на името на Петко и Пенчо Славейкови | |
Присъждана за | лирично стихотворение |
---|---|
От | община Трявна |
Дата | началото на юни |
Място | Трявна |
Държава | България |
Първо връчване | 2005 г. |
Наградата от националния конкурс за лирично стихотворение на името на Петко и Пенчо Славейкови (или Националната „Славейкова награда“) е учредена през 2005 г. от община Трявна.
Регламент
[редактиране | редактиране на кода]Наградата се присъжда за непубликувано лирично стихотворение на съвременен български автор.
От 2007 г. конкурсът за Славейковата награда е анонимен. Всеки автор има право да участва с по едно лирично стихотворение.
Наградата включва грамота, плакет на скулптора Людмил Бонев и парична сума (при първото издание – 2500 лева за първото място). Победителят се определя от петчленно жури.
Националната награда се връчва на специално тържество в град Трявна, което се провежда традиционно по време на Славейковите празници в началото на месец юни.
Наградени автори и творби
[редактиране | редактиране на кода]№ | Година | Жури | Лауреати |
---|---|---|---|
1 | 2005 |
Жури с председател ректора на Софийския университет проф. Боян Биолчев и членове Димитър Томов, писател и директор на университетското издателство „Св. Климент Охридски“, поетесата Милена Лилова, Кольо Дабков от Община Трявна и тревненския писател Веселин Зидаров.[1] |
|
2 | 2006 |
Жури с председател поетесата Екатерина Йосифова и членове поетите Иван Цанев, Бойко Ламбовски, Петър Чухов (носител на Славейковата награда за 2005 г.) и тревненския писател Веселин Зидаров.[6] |
|
3 | 2007 |
Жури с председател поета Бойко Ламбовски и членове поетите Румен Леонидов, Йордан Ефтимов, Калина Ковачева (носител на Славейковата награда за поезия за 2006 г.) и Кольо Дабков – представител на Община Трявна.[11] |
|
4 | 2008 |
Жури с председател професора по история на българската литература в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ Валери Стефанов и членове поетите Калин Донков, Палми Ранчев, Кристин Димитрова (носител на трета награда в конкурса за 2007 г.) и старши експерт „Култура, образование, спорт и здравеопазване“ в Община Трявна Кольо Дабков.[16] |
|
5 | 2009 |
Жури с председател поета и критик Йордан Ефтимов и членове поетите Владимир Левчев, Илко Димитров, Гриша Трифонов (носител на Славейковата награда за лирично стихотворение за 2008 г.) и старши експерт „Култура, образование, спорт и здравеопазване“ в Община Трявна Кольо Дабков.[21] |
|
6 | 2010 |
Жури с председател професора по история на българската литература в Югозападния университет в Благоевград Цветан Ракьовски и членове поетите Яница Радева (носител на Славейковата награда за лирично стихотворение за 2009 г.), Рада Панчовска, Валентин Дишев и Йордан Ефтимов.[26][27] |
|
7 | 2011 – за първи път конкурсът има мото: „Любовта – какво бих дал за нея“. |
Жури с председател поета Михаил Белчев и членове Ивайло Вълчев – поет и сценарист от Шоуто на Слави, поета Бойко Ламбовски, литературната критичка Благовеста Касабова и Евгения Панчева – носител на трета награда от конкурса през 2010 г. (тъй като първенецът е бил в чужбина).[32] |
|
8 | 2012 – мото на конкурса „Не пей ми се“ |
Жури с председател поета Недялко Йорданов и членове поета Людмил Попов (носител на Славейковата награда за лирично стихотворение за 2011 г.), поета и директор на фестивала София: Поетики Ясен Атанасов, доц. Пламен Дойнов от Нов български университет и тревненската журналистка и писателка Вера Христова.[34] |
|
9 | 2013 |
Жури с председател Радослав Радев – литературовед, професор по българска литература във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, и членове поета Кръстьо Раленков (носител на Славейковата награда за лирично стихотворение за 2012 г.), Цветанка Еленкова – поет, преводач, издател, Джонатан Дън – поет, преводач, издател, и Снежанка Алексиева – поет, преподавател по български език и литература от Трявна.[38] |
|
10 | 2014 |
Жури с председател Марин Бодаков – поет и журналист от в. „Култура“, и членове поетесата Нели Добринова (носител на Славейковата награда за лирично стихотворение за 2013 г.), Георги Ангелов – преводач и журналист в БНТ, Иван Сухиванов – поет и редактор на списание „Море“, и Веселин Зидаров – карикатурист и сатирик от Трявна.[43] |
|
11 | 2015 |
Жури с председател Марин Георгиев – поет и издател на в. Литературен форум, и членове поетесата Силвия Чолева (носител на Славейковата награда за лирично стихотворение за 2014 г.), Стефан Вълдобрев – автор и изпълнител на песни, Таньо Клисуров – поет, и Снежана Алексиева – учител по български език и литература от Трявна.[45] |
|
12 | 2016 |
Жури с председател Яни Милчаков – литературен теоретик и критик, и членове поетесата Мирела Иванова, Ангел Игов – литературен критик и преводач на поезия, Магдалена Андреева – поетеса (носител на Славейковата награда за лирично стихотворение за 2015 г.), и Пенка Пейкова – дългогодишен уредник на Славейковата къща в Трявна.[48] |
|
13 | 2017 |
Жури с председател акад. Иван Радев – литературен историк, и членове тревненската журналистка и поетеса Вера Христова, тревненския сатирик и карикатурист Веселин Зидаров, тревненската учителка Снежана Алексиева и Йордан Ефтимов – поет и литературен критик.[49][50] |
|
14 | 2018 |
Жури с председател доц. Йордан Ефтимов – преподавател по теория на литературата в Нов български университет, поет и литературен критик, и членове д-р Ангел Игов – преподавател по английска литературата в Софийския университет, белетрист, преводач и литературен критик, Светла Чалъкова, Стефка Иванова и Венета Ангелова – преподаватели по български език и литература в Трявна.[51][52] |
|
15 | 2019[53][54] |
Жури с председател доц. Йордан Ефтимов – преподавател по теория на литературата в Нов български университет, поет и литературен критик, и членове Румен Баросов – поет, преводач, издател на списание „Ах, Мария“, и трима преподаватели по български език и литература в Трявна.[55] |
|
16 | 2020 | Жури с председател доц. Йордан Ефтимов – преподавател по теория на литературата в Нов български университет, поет и литературен критик, и членове доц. Гергина Кръстева – преподавател по теория на литературата в Пловдивския университет, поетеса и литературен критик, Светла Чалъкова, Диан Пенчев и Виолета Зидарова – преподаватели по български език и литература в Трявна.[58] |
|
17 | 2021 | Жури с председател проф. дн Николай Димитров – ръководител на катедра „Българска литература“ на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, и членове проф. д-р Страшимир Цанов – Шуменски университет „Епископ Константин Преславски“, д-р Венелин Бараков – преподавател, Марина Гашпарова – управител на в. „Тревненска седмица“, и Веселин Зидаров – писател.[59] |
|
18 | 2022 | Председател на журито е доц. д-р Владимир Донев – ръководител на катедра „Методика на езиковото и литературното обучение и литературознание“ на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, а членове са проф. д-р Антония Велкова-Гайдаржиева – преподавател в катедра „Българска литература“ – ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, Марина Гашпарова – управител на в. „Тревненска седмица“, Светла Чалъкова и Деница Николова – преподаватели по български език и литература.[60][61] |
|
19 | 2023 | Председател на журито е проф. д-р Антония Велкова-Гайдаржиева – преподавател в катедра „Българска литература“ на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, а членове са проф. д-р Димитър Иванов – преподавател в катедра „Българска литература“ на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, Марина Гашпарова – управител на в. „Тревненска седмица“, д-р Венелин Бараков и Диан Пенчев – преподавател по български език и литература в СУ „Петко Р. Славейков“ в Трявна.[62] |
|
20 | 2024 | Председател на журито е доц. д-р Петя Цонева – преподавател в Катедра „Англицистика и американистика“ на ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“, а членове са проф. дн Николай Димитров – преподавател в катедра „Българска литература“ на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, Светла Чалъкова – учител по БЕЛ, Веселин Зидаров – карикатурист-хуморист, и Диан Пенчев – преподавател по български език и литература в СУ „Петко Р. Славейков“ в Трявна.[63] |
|
21 | 2025 | Председател на журито е доц. д-р Йордан Ефтимов – преподавател по теория на литературата в Нов български университет, поет и литературен критик, а членове са проф. дн Николай Димитров – преподавател в Катедра „Българска литература“ към ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“, д-р Венелин Бараков – поет, Деница Николова – преподавател по български език и литература в СУ „Петко Р. Славейков“ в Трявна, и Елена Маринова – преподавател по български език и литература в Плачковци.[64] |
|
Обществени реакции
[редактиране | редактиране на кода]С голямата си финансова подплънка и престиж на патроните Петко и Пенчо Славейкови Славейковата награда представлява естествен фокус на интереса на пишещите поезия. И на техните очаквания. Разнообразните журита предизвикват и различни реакции на съгласие и несъгласие.
При второто издание на конкурса през 2006 г. възниква спорът дали награденото стихотворение на Калина Ковачева е ново (както го изисква регламентът), тъй като е публикувано в друг свой вариант десет години преди това.[65]
Друг повод за недоволство е награждаването на стихотворения в свободен и/или бял стих или пък с асоциативна образност. През 2010 г. дискусията е фокусирана върху тези теми. Председателят на журито проф. Цветан Ракьовски произнася слово с мотивите на журито.[66] Несъгласието на тревненски културни дейци остава:
„ | Не съм съгласна, че модерна поезия (в най–широкия и най-добрия смисъл на думата) не може да се пише и в презрения, остарял „класически стих“.[67] | “ |
През 2014 г. награденото стихотворение на Силвия Чолева е определено от критиката като „опростителско“ и „несвързано“ подражание на „Второто пришествие“ на Уилям Бътлър Йейтс.[68]
През 2016 г. представители на тревненската общественост създават петиция, в която призовават новия носител на наградата да върне отличието, тъй като стихотворението му е „изключително далеч като звучене от поезията на Петко и Пенчо Славейкови“ и „по никакъв начин не кореспондира с творчеството на двамата класици“. Присъждането на отличието на поета е определено като „срам“, „черно петно“ и „подигравка“, а творбата му – като прилична повече на виц, отколкото на стихотворение.[69] В общинския вестник излиза и статия от местната журналистка и поетеса Вера Христова, която припомня на възмутените, че е нужно да познават и устава на наградата, и творчеството на патроните:
„ | И оспорващите наградата наистина са аргументирали неодобрението си, като са посочили това, което според тях липсва на награденото стихотворение: „Далеч е от поезията на Петко и Пенчо Славейкови. Не кореспондира с творчеството на двамата класици“. Но никъде в статута на Славейковата награда няма такова изискване – да бъде на нивото на поезията на двамата класици и да кореспондира (като тематика и стилистика?!) с творчеството им. Да не говорим за това, че двамата поети – баща и син, имат много различни поетични светове и просто олицетворяват две епохи в българската литература.[70] | “ |
През 2017 г. един от членовете на журито публикува открито писмо, в което изразява своето несъгласие с начина на журиране и избора на вече публикувана творба за носител на наградата.[71]
Предистория
[редактиране | редактиране на кода]Славейкова награда в Трявна е присъждана още от края на 60-те години на ХХ век, но тогава „за цялостен личен (или колективен) принос на български и чужди граждани в областта на българската литературна история, литературна критика и периодика, етнология и краезнание“ и във връзка с творчеството на баща и син Славейкови.
Носителите са:
- 1968 г. – заслужилата артистка Виолета Николова
- 1969 г. – заслужилият деец на културата Цаньо Антонов
- 1970 г. – Техникумът по дървообработване и вътрешна архитектура – Трявна
- 1971 г. – Образцовото народно читалище „Пенчо Славейков“ – гр. Трявна
- 1972 г. – Музеят „Петко и Пенчо Славейкови“ – гр. София
- 1973 г. – артистът Никола Шиваров
- 1974 г. – народният художник Иван Христов
- 1977 г. – литературната историчка Стоянка Михайлова – директор на музея „Петко и Пенчо Славейкови“ – гр. София
- 1979 г. – ст.н.с. Димитър Друмев
- 1980 г. – изкуствоведите проф. Асен Василиев и проф. д-р Атанас Божков
- 1981 г. – литературната историчка ст.н.с. Соня Баева
- 1983 г. – историкът акад. Димитър Косев
- 1985 г. – художникът Златко Чалъков
- 1987 г. – поетът и редактор на съчиненията на Пенчо Славейков Ангел Тодоров
- 1989 г. – краеведът Кънчо Пенчев
- 1995 г. – литературният историк проф. д-р Иван Радев
- 1996 г. – литературната историчка проф. Хилде Фай
- 1997 г. – литературният историк проф. д-р Тончо Жечев
- 1999 г. – краеведката Иванка Бонева
- 2001 г. – литературният историк проф. д-р Стоян Каролев
- 2003 г. – Специализираният музей за резбарско и зографско изкуство – гр. Трявна
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Божидар Стойков, Координатор на Славейковите празници, „Петър Чухов със Славейковата награда за поезия“, електронен бюлетин „Културни новини“, 25.11.2005
- ↑ Петър Чухов, „Рапсодия в черно“, Електронно списание LiterNet, 15.06.2005, № 6 (67)
- ↑ Пламен Киров, „Църквата на Беренде или потъване в стенописите“, Електронно списание LiterNet, 15.06.2005, № 6 (67)
- ↑ Йордан Ефтимов, „Код: напукани устни“, Електронно списание LiterNet, 15.06.2005, № 6 (67)
- ↑ Васил Сотиров, „Диптих за селцето“, Електронно списание LiterNet, 15.06.2005, № 6 (67)
- ↑ Божидар Стойков, Координатор на Славейковите празници, „Славейкова награда за поезия – 2006“ Архив на оригинала от 2016-09-23 в Wayback Machine., електронен бюлетин „Културни новини“, 29.04.2006
- ↑ Калина Ковачева, „Но какво ли стана с онзи мой живот...“, Електронно списание LiterNet, 13.06.2006, № 6 (79)
- ↑ Пламен Дойнов, „Европейско училище по изгнание“, Електронно списание LiterNet, 13.06.2006, № 6 (79)
- ↑ Несрин Исмаил, „На приятеля, когото не съм имала никога“, Електронно списание LiterNet, 13 юни 2006, № 6 (79)
- ↑ Антон Баев, „Събаряне на къща“, Електронно списание LiterNet, 13.06.2006, № 6 (79)
- ↑ Божидар Стойков, Координатор на Славейковите празници, „Славейкови награди за 2007 г.“ Архив на оригинала от 2016-09-23 в Wayback Machine., електронен бюлетин „Културни новини“, 4 юни 2007.
- ↑ Сибила Алексова, „Под Райската градина“, Електронно списание LiterNet, 7 юни 2007, № 6 (91)
- ↑ Георги Борисов, „Ах, утре“, Електронно списание LiterNet, 07.06.2007, № 6 (91)
- ↑ Кристин Димитрова, „Планетата на пенсионерите“, Електронно списание LiterNet, 07.06.2007, № 6 (91)
- ↑ Румен Шивачев, „Модерни носталгии“, Електронно списание LiterNet, 07.06.2007, № 6 (91)
- ↑ „Поетът Гриша Трифонов спечели Славейковата награда“, в. „Тревненска седмица“, 11.06.2008
- ↑ Гриша Трифонов, „Всяка самота ме стяга в раменете“, Електронно списание LiterNet, 30.03.2012, № 3 (148)
- ↑ Никола Петров, „Децата пеят голи“, Електронно списание LiterNet, 01.04.2012, № 4 (149)
- ↑ Първолета Маджарска, „Не можа да си поноси дълго“, Електронно списание LiterNet, 19.02.2011, № 2 (135)
- ↑ Николай Заяков, „Комо“, Електронно списание LiterNet, 10.04.2012, № 4 (149)
- ↑ „Тържествено обявяване и връчване на Славейковите награди за лирично стихотворение за 2009 година“, в. „Тревненска седмица“, 31.05.2009
- ↑ Яница Радева, „Камък“, Eлектронно списание LiterNet, 18.06.2009, № 6 (115)
- ↑ Даниела Михалева, „обичам да влизам в църквите...“, Електронно списание LiterNet, 19.06.2009, № 6 (115)
- ↑ Златозар Петров, „Някога“, Електронно списание LiterNet, 19.06.2009, № 6 (115)
- ↑ Нели Добринова, „Не питай Google“, Електронно списание LiterNet, 19.06.2009, № 6 (115)
- ↑ „Тържествено обявяване и връчване на Славейковите награди за лирично стихотворение за 2010 г.“ Архив на оригинала от 2014-01-03 в Wayback Machine., в. „Тревненска седмица“, 09.06.2010
- ↑ Цветанка Ангелова, „Калоян Игнатовски спечели Славейковата награда“, gotryavna.bg, 08.06.2010
- ↑ Калоян Игнатовски, „Йога“, Електронно списание LiterNet, 03.05.2012, № 5 (150)
- ↑ Петя Хайнрих, „Стихотворение, което твърди, че е написано единствено заради поезията, но пък и не отрича користните си цели“, Електронно списание LiterNet, 05.05.2012, № 5 (150)
- ↑ Евгения Панчева, „Колко прегазени кучета...“, Електронно списание LiterNet, 15.05.2012, № 5 (150)
- ↑ Любомир Терзиев, „Finita la vita nuova“, Електронно списание LiterNet, 15.05.2012, № 5 (150)
- ↑ „Людмил Попов е носителят на Славейковата награда за 2011 година“, в. „Тревненска седмица“, 07.06.2011
- ↑ Наградените творби, на сайта за поезия ХуЛите, 05.06.2011
- ↑ „Кръстю Раленков спечели Славейковата награда“, в. „Тревненска седмица“, 12.06.2012
- ↑ Кръстьо Раленков, „Денят на еднодневката“, Електронно списание LiterNet, 15.06.2012, № 6 (151)
- ↑ Гриша Трифонов, „Какво си казваме на чаша вино с гробаря и общинския кучкар“, Електронно списание LiterNet, 15.06.2012, № 6 (151)
- ↑ Елица Горетова, „Passe par terre“, Електронно списание LiterNet, 30.06.2012, № 6 (151)
- ↑ „Нели Добринова е тазгодишният носител на Славейковата награда“, в. „Тревненска седмица“, 12.06.2013.
- ↑ Нели Добринова, „Olive's“, Електронно списание LiterNet, 13.06.2013, № 6 (163).
- ↑ Наталия Цветанова, „Козунаци“, Електронно списание LiterNet, 21.06.2013, № 6 (163).
- ↑ Василка Вълева, „Щастлив“, Електронно списание LiterNet, 22.06.2013, № 6 (163).
- ↑ Петър Чухов, „За пореден път“, Електронно списание LiterNet, 22.06.2013, № 6 (163).
- ↑ „Силвия Чолева със Славейковата награда за 2014 г.“ Архив на оригинала от 2016-09-24 в Wayback Machine., електронен бюлетин „Културни новини“, 5 юни 2014 г.
- ↑ „Славейкови награди 2014“ Архив на оригинала от 2014-09-13 в Wayback Machine., сайт на Община Трявна.
- ↑ „Ясни са лауреатите на Славейковата награда на Община Трявна“ Архив на оригинала от 2015-06-08 в Wayback Machine., lovechmedia.com, 8 юни 2015 г.
- ↑ „Славейкова награда 2015“, сайт на Община Трявна.
- ↑ „Магдалена Андреева от Пловдив стана носител на Славейковата награда в националния конкурс за лирично стихотворение“ Архив на оригинала от 2021-09-24 в Wayback Machine., БТА, 7 юни 2015 г.
- ↑ „Славейкова награда 2016“ Архив на оригинала от 2019-12-21 в Wayback Machine., сайт на Община Трявна, 5 юни 2015 г.
- ↑ „Две втори и две трети награди присъди журито на националния конкурс за лирично стихотворение на името на Петко и Пенчо Славейкови“, bta.bg, 11 юни 2017 г.
- ↑ „Национален конкурс на името на Петко и Пенчо Славейкови за лирично стихотворение: Награди“, сайт на община Трявна, 11 юни 2017 г.
- ↑ „Четири трети награди бяха присъдени в литературния конкурс на името на Петко и Пенчо Славейкови в Трявна“ Архив на оригинала от 2021-09-25 в Wayback Machine., БТА, 11 юни 2018 г.
- ↑ „Наградени творби в Националния конкурс за лирично стихотворение на името на Петко и Пенчо Славейкови 2018 г.“, община Трявна, 12 юни 2018 г.
- ↑ „Отличени творби в националния конкурс на името на Петко и Пенчо Славейкови за лирично стихотворение – 2019 година“ Архив на оригинала от 2020-10-25 в Wayback Machine., сайт на община Трявна, 3 юни 2019 г.
- ↑ „Трети пореден ден продължават славейковите празници“ Архив на оригинала от 2020-10-23 в Wayback Machine., сайт на община Трявна, 8 юни 2019 г.
- ↑ „Славейкова награда 2019“, „Литературен вестник“, бр. 22, 12 юни 2019, стр. 7.
- ↑ Носителят на Славейкова награда 2019 Иван Овчаров чете наградено си стихотворение „Вариации по...“, сайт на община Трявна, 3 юни 2019 г.
- ↑ „Трети пореден ден продължават славейковите празници“ Архив на оригинала от 2020-10-23 в Wayback Machine., сайт на община Трявна, 10 юни 2019 г.
- ↑ Юлияна Цанева. Резултати от Националния конкурс за лирично стихотворение на името на Петко и Пенчо Славейкови – 2020 година // община Трявна. 8 септември 2020. Архив на оригинала от 2023-03-24 в Wayback Machine.
- ↑ Отличени творби в националния конкурс за Славейкова награда // община Трявна. 7 юни 2021. Архив на оригинала от 2024-05-29 в Wayback Machine.
- ↑ Юлияна Цанева. Ясни са отличените творби в Националния конкурс за Славейкова награда 2022 // община Трявна. 30 май 2022. Посетен на 5 юни 2022.
- ↑ Жанета Михова. В Трявна обявиха отличените творби в конкурса за лирично стихотворение на името на Петко и Пенчо Славейкови (цитат ТС) // БТА, 30 май 2022. Посетен на 12 юни 2022.
- ↑ Юлияна Цанева. Приключи Националният конкурс за лирично стихотворение на името на Петко и Пенчо Славейкови // община Трявна. 25 май 2023. Посетен на 1 юни 2025.
- ↑ Юлияна Цанева. Ясен е носителят на престижната Славейкова награда 2024 // община Трявна. 30 май 2024. Посетен на 1 юни 2025.
- ↑ Юлияна Цанева. Савина Топурска е носител на престижната Славейкова награда 2025 // община Трявна. 30 май 2025. Посетен на 1 юни 2025.
- ↑ Йордан Ефтимов, „Но какво ли стана с онзи мой живот или Пак ще се срещнем след 10 години“, „Литературен вестник“, бр. 29, 20 септември 2006 г.
- ↑ Проф. Цветан Ракьовски - Мотиви за решението на журито, дискусия във форума, „Кръстопът“, 5 юни 2010 г.
- ↑ Вера Христова, „Славейкова награда и за публиката“, в. „Тревненска седмица“, 15 юни 2010 г.
- ↑ Рада Барутска, „Ламцадрица“, „Пеат некогаш“, бр. 7, Юли 2014 г.
- ↑ „Петър Чухов да върне Славейковата награда, зове петиция“, „Площад Славейков“, 10 юни 2016 г.
- ↑ Вера Христова, „Страсти и пристрастия около Славейковата награда“, сайт на община Трявна, 28 юни 2016 г.
- ↑ Вера Христова, „Post factum: Не мога да мълча“ Архив на оригинала от 2017-10-02 в Wayback Machine., „Културни новини“, 16 август 2017 г.