Направо към съдържанието

Славейкова награда

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Национален конкурс за лирично стихотворение на името на Петко и Пенчо Славейкови
Присъждана залирично стихотворение
Отобщина Трявна
Датаначалото на юни
МястоТрявна
ДържаваБългария
Първо връчване2005 г.

Наградата от националния конкурс за лирично стихотворение на името на Петко и Пенчо Славейкови (или Националната „Славейкова награда“) е учредена през 2005 г. от община Трявна.

Наградата се присъжда за непубликувано лирично стихотворение на съвременен български автор.

От 2007 г. конкурсът за Славейковата награда е анонимен. Всеки автор има право да участва с по едно лирично стихотворение.

Наградата включва грамота, плакет на скулптора Людмил Бонев и парична сума (при първото издание – 2500 лева за първото място). Победителят се определя от петчленно жури.

Националната награда се връчва на специално тържество в град Трявна, което се провежда традиционно по време на Славейковите празници в началото на месец юни.

Наградени автори и творби

[редактиране | редактиране на кода]
Година Жури Лауреати
1 2005

Жури с председател ректора на Софийския университет проф. Боян Биолчев и членове Димитър Томов, писател и директор на университетското издателство „Св. Климент Охридски“, поетесата Милена Лилова, Кольо Дабков от Община Трявна и тревненския писател Веселин Зидаров.[1]

  • Първа награда: Петър Чухов за стихотворението „Рапсодия в черно“[2]
  • Втора награда: Пламен Киров за стихотворението „Църквата на Беренде или потъване в стенописите“[3]
  • Трета награда: Йордан Ефтимов за стихотворението „Код: напукани устни“[4]
  • и Васил Сотиров за стихотворението „Диптих за селцето“[5]
2 2006

Жури с председател поетесата Екатерина Йосифова и членове поетите Иван Цанев, Бойко Ламбовски, Петър Чухов (носител на Славейковата награда за 2005 г.) и тревненския писател Веселин Зидаров.[6]

  • Първа награда: Калина Ковачева за стихотворението „Но какво ли стана с онзи мой живот...“[7]
  • Втора награда: Пламен Дойнов за стихотворението „Европейско училище по изгнание“[8]
  • Трета награда: Несрин Исмаил за стихотворението „На приятеля, когото не съм имала никога“[9]
  • и Антон Баев за стихотворението „Събаряне на къща“[10]
3 2007

Жури с председател поета Бойко Ламбовски и членове поетите Румен Леонидов, Йордан Ефтимов, Калина Ковачева (носител на Славейковата награда за поезия за 2006 г.) и Кольо Дабков – представител на Община Трявна.[11]

4 2008

Жури с председател професора по история на българската литература в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ Валери Стефанов и членове поетите Калин Донков, Палми Ранчев, Кристин Димитрова (носител на трета награда в конкурса за 2007 г.) и старши експерт „Култура, образование, спорт и здравеопазване“ в Община Трявна Кольо Дабков.[16]

  • Първа награда: Гриша Трифонов за стихотворението „Всяка самота ме стяга в раменете“[17]
  • Втора награда: Никола Петров за стихотворението „Децата пеят голи“[18]
  • Трета награда: Първолета Маджарска за стихотворението „Не можа да си поноси дълго“[19]
  • и Николай Заяков за стихотворението „Комо“[20]
5 2009

Жури с председател поета и критик Йордан Ефтимов и членове поетите Владимир Левчев, Илко Димитров, Гриша Трифонов (носител на Славейковата награда за лирично стихотворение за 2008 г.) и старши експерт „Култура, образование, спорт и здравеопазване“ в Община Трявна Кольо Дабков.[21]

6 2010

Жури с председател професора по история на българската литература в Югозападния университет в Благоевград Цветан Ракьовски и членове поетите Яница Радева (носител на Славейковата награда за лирично стихотворение за 2009 г.), Рада Панчовска, Валентин Дишев и Йордан Ефтимов.[26][27]

  • Първа награда: Калоян Игнатовски за стихотворението „Йога“[28]
  • Втора награда: Петя Хайнрих за стихотворението „Стихотворение, което твърди, че е написано единствено заради поезията, но пък и не отрича користните си цели“[29]
  • Трета награда: Евгения Панчева за стихотворението „Колко прегазени кучета...“[30]
  • и Любомир Терзиев за стихотворението „Finita la vita nuova“[31]
7 2011 – за първи път конкурсът има мото: „Любовта – какво бих дал за нея“.

Жури с председател поета Михаил Белчев и членове Ивайло Вълчев – поет и сценарист от Шоуто на Слави, поета Бойко Ламбовски, литературната критичка Благовеста Касабова и Евгения Панчева – носител на трета награда от конкурса през 2010 г. (тъй като първенецът е бил в чужбина).[32]

8 2012 – мото на конкурса „Не пей ми се“

Жури с председател поета Недялко Йорданов и членове поета Людмил Попов (носител на Славейковата награда за лирично стихотворение за 2011 г.), поета и директор на фестивала София: Поетики Ясен Атанасов, доц. Пламен Дойнов от Нов български университет и тревненската журналистка и писателка Вера Христова.[34]

  • Първа награда: Кръстьо Раленков за стихотворението „Денят на еднодневката“[35]
  • Втора награда: Гриша Трифонов за стихотворението „Какво си казваме на чаша вино с гробаря и общинския кучкар“[36]
  • Трета награда: Ненчо Славчев за стихотворението „Разговор с улулица“
  • и Елица Горетова за стихотворението „Passe par terre“[37]
9 2013

Жури с председател Радослав Радев – литературовед, професор по българска литература във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, и членове поета Кръстьо Раленков (носител на Славейковата награда за лирично стихотворение за 2012 г.), Цветанка Еленкова – поет, преводач, издател, Джонатан Дън – поет, преводач, издател, и Снежанка Алексиева – поет, преподавател по български език и литература от Трявна.[38]

  • Първа награда: Нели Добринова за стихотворението „Olive's“[39]
  • Втора награда: Наталия Цветанова за стихотворението „Козунаци“[40]
  • Трета награда: Василка Вълева за стихотворението „Щастлив“[41]
  • и Петър Чухов за стихотворението „За пореден път“[42]
10 2014

Жури с председател Марин Бодаков – поет и журналист от в. „Култура“, и членове поетесата Нели Добринова (носител на Славейковата награда за лирично стихотворение за 2013 г.), Георги Ангелов – преводач и журналист в БНТ, Иван Сухиванов – поет и редактор на списание „Море“, и Веселин Зидаров – карикатурист и сатирик от Трявна.[43]

  • Първа награда: Силвия Чолева за стихотворението „Разпети петък“[44]
  • Втора награда: Екатерина Григорова за стихотворението „Три писма“
  • Трета награда: Даниела Михалева за стихотворението „Невръстни наблюдения“
  • и Надежда Тричкова за стихотворението „nefelibata“
11 2015

Жури с председател Марин Георгиев – поет и издател на в. Литературен форум, и членове поетесата Силвия Чолева (носител на Славейковата награда за лирично стихотворение за 2014 г.), Стефан Вълдобрев – автор и изпълнител на песни, Таньо Клисуров – поет, и Снежана Алексиева – учител по български език и литература от Трявна.[45]

  • Първа награда: Магдалена Андреева за стихотворението „Въведение в стоицизма“[46][47]
  • Втора награда: Владислав Христов за стихотворението „Следващият кон“
  • Трета награда: Илиян Любомиров за стихотворението „Кулата с часовника“
  • и Андрей Андреев за стихотворението „Залез“
12 2016

Жури с председател Яни Милчаков – литературен теоретик и критик, и членове поетесата Мирела Иванова, Ангел Игов – литературен критик и преводач на поезия, Магдалена Андреева – поетеса (носител на Славейковата награда за лирично стихотворение за 2015 г.), и Пенка Пейкова – дългогодишен уредник на Славейковата къща в Трявна.[48]

  • Първа награда: Петър Чухов за стихотворението „Свобода или смърт“
  • Втора награда: Антоанета Богоева за стихотворението „Пеперуда“
  • Трета награда: Георги Драмбозов за стихотворението „Синът на поета“
  • и Димитър Гачев за стихотворението „След третата сигнална система“
13 2017

Жури с председател акад. Иван Радев – литературен историк, и членове тревненската журналистка и поетеса Вера Христова, тревненския сатирик и карикатурист Веселин Зидаров, тревненската учителка Снежана Алексиева и Йордан Ефтимов – поет и литературен критик.[49][50]

  • Първа награда: не се присъжда
  • Втора награда:
  • Трета награда:
    • Иван Вълев за стихотворението „Чистилище“
    • Георги Николов за стихотворението „Метафора, голяма колкото рибата от „Старецът и морето“
14 2018

Жури с председател доц. Йордан Ефтимов – преподавател по теория на литературата в Нов български университет, поет и литературен критик, и членове д-р Ангел Игов – преподавател по английска литературата в Софийския университет, белетрист, преводач и литературен критик, Светла Чалъкова, Стефка Иванова и Венета Ангелова – преподаватели по български език и литература в Трявна.[51][52]

  • Първа награда: не се присъжда
  • Втора награда: не се присъжда
  • Трета награда:
    • Теменуга Маринова за стихотворението „Сърна“
    • Наталия Делева за стихотворението „Детството ми...“
    • Нели Станева за стихотворението „Цветя растат на сън“
    • Светла Николова за стихотворението „Сънища“
  • Награда на публиката: Христо Скорчев от Трявна за стихотворението „Един приятел“
15 2019[53][54]

Жури с председател доц. Йордан Ефтимов – преподавател по теория на литературата в Нов български университет, поет и литературен критик, и членове Румен Баросов – поет, преводач, издател на списание „Ах, Мария“, и трима преподаватели по български език и литература в Трявна.[55]

  • Първа награда: Иван Овчаров за стихотворението „Вариации по... стихове на Петко и Пенчо Славейкови“[56][57]
  • Втора награда: Иван Ланджев за стихотворението „Сonsolatio“
  • Трета награда: Таня Николова за стихотворението „Ботев“
  • Награда на публиката: Вероника Георгиева за стихотворението „Войнишка носталгия“
16 2020 Жури с председател доц. Йордан Ефтимов – преподавател по теория на литературата в Нов български университет, поет и литературен критик, и членове доц. Гергина Кръстева – преподавател по теория на литературата в Пловдивския университет, поетеса и литературен критик, Светла Чалъкова, Диан Пенчев и Виолета Зидарова – преподаватели по български език и литература в Трявна.[58]
  • Първа награда: не се присъжда
  • Втора награда:
    • Николай Драгиев за стихотворението „Домът на блудника“
    • Надежда Тричкова за стихотворението „Чуждоезично кино“
  • Трета награда:
    • Оля Стоянова-Джакова за стихотворението „Португалски за начинаещи“
    • Петя Цонева за стихотворението „Белият гълъб“
  • Награда на публиката: Александрина Тевекелева за стихотворението „Разделени“
17 2021 Жури с председател проф. дн Николай Димитров – ръководител на катедра „Българска литература“ на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, и членове проф. д-р Страшимир Цанов – Шуменски университет „Епископ Константин Преславски“, д-р Венелин Бараков – преподавател, Марина Гашпарова – управител на в. „Тревненска седмица“, и Веселин Зидаров – писател.[59]
  • Първа награда: Петя Цонева за стихотворението „Тишина“
  • Втора награда: Асан Хаджипехливанов за стихотворението „Мама копае залеза“
  • Трета награда:
    • Нели Добринова за стихотворението „писарят на душата“
    • Ана Цанкова за стихотворението „Разрязвам денонощието...“
  • Награда на публиката: Николинка Чобанова за стихотворението „Думите“
18 2022 Председател на журито е доц. д-р Владимир Донев – ръководител на катедра „Методика на езиковото и литературното обучение и литературознание“ на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, а членове са проф. д-р Антония Велкова-Гайдаржиева – преподавател в катедра „Българска литература“ – ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, Марина Гашпарова – управител на в. „Тревненска седмица“, Светла Чалъкова и Деница Николова – преподаватели по български език и литература.[60][61]
  • Първа награда: не се присъжда
  • Втора награда: Светла Караянева за стихотворението „Пешеходци“
  • Трета награда:
    • Марияна Костова за стихотворението „Опашката на лястовицата“
    • Златко Димитров за стихотворението „Пеперудата“
  • Награда на публиката: Хари Спасов за стихотворението „Реката на моето детство“
19 2023 Председател на журито е проф. д-р Антония Велкова-Гайдаржиева – преподавател в катедра „Българска литература“ на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, а членове са проф. д-р Димитър Иванов – преподавател в катедра „Българска литература“ на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, Марина Гашпарова – управител на в. „Тревненска седмица“, д-р Венелин Бараков и Диан Пенчев – преподавател по български език и литература в СУ „Петко Р. Славейков“ в Трявна.[62]
  • Първа награда: не се присъжда
  • Втора награда: Елеонора Велева за стихотворението „Духът на поетите“
  • Трета награда:
    • Велина Борисова за стихотворението „Сърцето на дървото“
    • Виолета Кунева за стихотворението „Ръкописите не горят“
  • Награда на публиката: Ралица Генчева за стихотворението „Севернобалтийско море“
20 2024 Председател на журито е доц. д-р Петя Цонева – преподавател в Катедра „Англицистика и американистика“ на ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“, а членове са проф. дн Николай Димитров – преподавател в катедра „Българска литература“ на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, Светла Чалъкова – учител по БЕЛ, Веселин Зидаров – карикатурист-хуморист, и Диан Пенчев – преподавател по български език и литература в СУ „Петко Р. Славейков“ в Трявна.[63]
  • Първа награда: Ники Комедвенска за стихотворението „Възкресение“
  • Втора награда: Миглена Дикова-Миланова за стихотворението „(Не)сбъднати сезони“
  • Трета награда:
    • Димитър Никифоров за стихотворението „Мога и без Тайната вечеря“
    • Бончо Къров за стихотворението „В кокошето яйце“
  • Награда на публиката: Любомира Петева за стихотворението „Трявна“
21 2025 Председател на журито е доц. д-р Йордан Ефтимов – преподавател по теория на литературата в Нов български университет, поет и литературен критик, а членове са проф. дн Николай Димитров – преподавател в Катедра „Българска литература“ към ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“, д-р Венелин Бараков – поет, Деница Николова – преподавател по български език и литература в СУ „Петко Р. Славейков“ в Трявна, и Елена Маринова – преподавател по български език и литература в Плачковци.[64]
  • Първа награда: Савина Топурска за стихотворението „За градината на дядо“
  • Втора награда: Ангел Иванов за стихотворението „Крадецът“
  • Трета награда:
    • Йордан Пеев за стихотворението „Лазар“
    • Оля Стоянова-Джакова за стихотворението „Наблюдение на терен“
  • Награда на публиката: Петър Петров за стихотворението „Обич в безкрая“

Обществени реакции

[редактиране | редактиране на кода]

С голямата си финансова подплънка и престиж на патроните Петко и Пенчо Славейкови Славейковата награда представлява естествен фокус на интереса на пишещите поезия. И на техните очаквания. Разнообразните журита предизвикват и различни реакции на съгласие и несъгласие.

При второто издание на конкурса през 2006 г. възниква спорът дали награденото стихотворение на Калина Ковачева е ново (както го изисква регламентът), тъй като е публикувано в друг свой вариант десет години преди това.[65]

Друг повод за недоволство е награждаването на стихотворения в свободен и/или бял стих или пък с асоциативна образност. През 2010 г. дискусията е фокусирана върху тези теми. Председателят на журито проф. Цветан Ракьовски произнася слово с мотивите на журито.[66] Несъгласието на тревненски културни дейци остава:

Не съм съгласна, че модерна поезия (в най–широкия и най-добрия смисъл на думата) не може да се пише и в презрения, остарял „класически стих“.[67]

През 2014 г. награденото стихотворение на Силвия Чолева е определено от критиката като „опростителско“ и „несвързано“ подражание на „Второто пришествие“ на Уилям Бътлър Йейтс.[68]

През 2016 г. представители на тревненската общественост създават петиция, в която призовават новия носител на наградата да върне отличието, тъй като стихотворението му е „изключително далеч като звучене от поезията на Петко и Пенчо Славейкови“ и „по никакъв начин не кореспондира с творчеството на двамата класици“. Присъждането на отличието на поета е определено като „срам“, „черно петно“ и „подигравка“, а творбата му – като прилична повече на виц, отколкото на стихотворение.[69] В общинския вестник излиза и статия от местната журналистка и поетеса Вера Христова, която припомня на възмутените, че е нужно да познават и устава на наградата, и творчеството на патроните:

И оспорващите наградата наистина са аргументирали неодобрението си, като са посочили това, което според тях липсва на награденото стихотворение: „Далеч е от поезията на Петко и Пенчо Славейкови. Не кореспондира с творчеството на двамата класици“. Но никъде в статута на Славейковата награда няма такова изискване – да бъде на нивото на поезията на двамата класици и да кореспондира (като тематика и стилистика?!) с творчеството им. Да не говорим за това, че двамата поети – баща и син, имат много различни поетични светове и просто олицетворяват две епохи в българската литература.[70]

През 2017 г. един от членовете на журито публикува открито писмо, в което изразява своето несъгласие с начина на журиране и избора на вече публикувана творба за носител на наградата.[71]

Славейкова награда в Трявна е присъждана още от края на 60-те години на ХХ век, но тогава „за цялостен личен (или колективен) принос на български и чужди граждани в областта на българската литературна история, литературна критика и периодика, етнология и краезнание“ и във връзка с творчеството на баща и син Славейкови.

Носителите са:

  1. Божидар Стойков, Координатор на Славейковите празници, „Петър Чухов със Славейковата награда за поезия“, електронен бюлетин „Културни новини“, 25.11.2005
  2. Петър Чухов, „Рапсодия в черно“, Електронно списание LiterNet, 15.06.2005, № 6 (67)
  3. Пламен Киров, „Църквата на Беренде или потъване в стенописите“, Електронно списание LiterNet, 15.06.2005, № 6 (67)
  4. Йордан Ефтимов, „Код: напукани устни“, Електронно списание LiterNet, 15.06.2005, № 6 (67)
  5. Васил Сотиров, „Диптих за селцето“, Електронно списание LiterNet, 15.06.2005, № 6 (67)
  6. Божидар Стойков, Координатор на Славейковите празници, „Славейкова награда за поезия – 2006“ Архив на оригинала от 2016-09-23 в Wayback Machine., електронен бюлетин „Културни новини“, 29.04.2006
  7. Калина Ковачева, „Но какво ли стана с онзи мой живот...“, Електронно списание LiterNet, 13.06.2006, № 6 (79)
  8. Пламен Дойнов, „Европейско училище по изгнание“, Електронно списание LiterNet, 13.06.2006, № 6 (79)
  9. Несрин Исмаил, „На приятеля, когото не съм имала никога“, Електронно списание LiterNet, 13 юни 2006, № 6 (79)
  10. Антон Баев, „Събаряне на къща“, Електронно списание LiterNet, 13.06.2006, № 6 (79)
  11. Божидар Стойков, Координатор на Славейковите празници, „Славейкови награди за 2007 г.“ Архив на оригинала от 2016-09-23 в Wayback Machine., електронен бюлетин „Културни новини“, 4 юни 2007.
  12. Сибила Алексова, „Под Райската градина“, Електронно списание LiterNet, 7 юни 2007, № 6 (91)
  13. Георги Борисов, „Ах, утре“, Електронно списание LiterNet, 07.06.2007, № 6 (91)
  14. Кристин Димитрова, „Планетата на пенсионерите“, Електронно списание LiterNet, 07.06.2007, № 6 (91)
  15. Румен Шивачев, „Модерни носталгии“, Електронно списание LiterNet, 07.06.2007, № 6 (91)
  16. „Поетът Гриша Трифонов спечели Славейковата награда“, в. „Тревненска седмица“, 11.06.2008
  17. Гриша Трифонов, „Всяка самота ме стяга в раменете“, Електронно списание LiterNet, 30.03.2012, № 3 (148)
  18. Никола Петров, „Децата пеят голи“, Електронно списание LiterNet, 01.04.2012, № 4 (149)
  19. Първолета Маджарска, „Не можа да си поноси дълго“, Електронно списание LiterNet, 19.02.2011, № 2 (135)
  20. Николай Заяков, „Комо“, Електронно списание LiterNet, 10.04.2012, № 4 (149)
  21. „Тържествено обявяване и връчване на Славейковите награди за лирично стихотворение за 2009 година“, в. „Тревненска седмица“, 31.05.2009
  22. Яница Радева, „Камък“, Eлектронно списание LiterNet, 18.06.2009, № 6 (115)
  23. Даниела Михалева, „обичам да влизам в църквите...“, Електронно списание LiterNet, 19.06.2009, № 6 (115)
  24. Златозар Петров, „Някога“, Електронно списание LiterNet, 19.06.2009, № 6 (115)
  25. Нели Добринова, „Не питай Google“, Електронно списание LiterNet, 19.06.2009, № 6 (115)
  26. „Тържествено обявяване и връчване на Славейковите награди за лирично стихотворение за 2010 г.“ Архив на оригинала от 2014-01-03 в Wayback Machine., в. „Тревненска седмица“, 09.06.2010
  27. Цветанка Ангелова, „Калоян Игнатовски спечели Славейковата награда“, gotryavna.bg, 08.06.2010
  28. Калоян Игнатовски, „Йога“, Електронно списание LiterNet, 03.05.2012, № 5 (150)
  29. Петя Хайнрих, „Стихотворение, което твърди, че е написано единствено заради поезията, но пък и не отрича користните си цели“, Електронно списание LiterNet, 05.05.2012, № 5 (150)
  30. Евгения Панчева, „Колко прегазени кучета...“, Електронно списание LiterNet, 15.05.2012, № 5 (150)
  31. Любомир Терзиев, „Finita la vita nuova“, Електронно списание LiterNet, 15.05.2012, № 5 (150)
  32. „Людмил Попов е носителят на Славейковата награда за 2011 година“, в. „Тревненска седмица“, 07.06.2011
  33. Наградените творби, на сайта за поезия ХуЛите, 05.06.2011
  34. „Кръстю Раленков спечели Славейковата награда“, в. „Тревненска седмица“, 12.06.2012
  35. Кръстьо Раленков, „Денят на еднодневката“, Електронно списание LiterNet, 15.06.2012, № 6 (151)
  36. Гриша Трифонов, „Какво си казваме на чаша вино с гробаря и общинския кучкар“, Електронно списание LiterNet, 15.06.2012, № 6 (151)
  37. Елица Горетова, „Passe par terre“, Електронно списание LiterNet, 30.06.2012, № 6 (151)
  38. „Нели Добринова е тазгодишният носител на Славейковата награда“, в. „Тревненска седмица“, 12.06.2013.
  39. Нели Добринова, „Olive's“, Електронно списание LiterNet, 13.06.2013, № 6 (163).
  40. Наталия Цветанова, „Козунаци“, Електронно списание LiterNet, 21.06.2013, № 6 (163).
  41. Василка Вълева, „Щастлив“, Електронно списание LiterNet, 22.06.2013, № 6 (163).
  42. Петър Чухов, „За пореден път“, Електронно списание LiterNet, 22.06.2013, № 6 (163).
  43. „Силвия Чолева със Славейковата награда за 2014 г.“ Архив на оригинала от 2016-09-24 в Wayback Machine., електронен бюлетин „Културни новини“, 5 юни 2014 г.
  44. „Славейкови награди 2014“ Архив на оригинала от 2014-09-13 в Wayback Machine., сайт на Община Трявна.
  45. „Ясни са лауреатите на Славейковата награда на Община Трявна“ Архив на оригинала от 2015-06-08 в Wayback Machine., lovechmedia.com, 8 юни 2015 г.
  46. „Славейкова награда 2015“, сайт на Община Трявна.
  47. „Магдалена Андреева от Пловдив стана носител на Славейковата награда в националния конкурс за лирично стихотворение“ Архив на оригинала от 2021-09-24 в Wayback Machine., БТА, 7 юни 2015 г.
  48. „Славейкова награда 2016“ Архив на оригинала от 2019-12-21 в Wayback Machine., сайт на Община Трявна, 5 юни 2015 г.
  49. „Две втори и две трети награди присъди журито на националния конкурс за лирично стихотворение на името на Петко и Пенчо Славейкови“, bta.bg, 11 юни 2017 г.
  50. „Национален конкурс на името на Петко и Пенчо Славейкови за лирично стихотворение: Награди“, сайт на община Трявна, 11 юни 2017 г.
  51. „Четири трети награди бяха присъдени в литературния конкурс на името на Петко и Пенчо Славейкови в Трявна“ Архив на оригинала от 2021-09-25 в Wayback Machine., БТА, 11 юни 2018 г.
  52. „Наградени творби в Националния конкурс за лирично стихотворение на името на Петко и Пенчо Славейкови 2018 г.“, община Трявна, 12 юни 2018 г.
  53. „Отличени творби в националния конкурс на името на Петко и Пенчо Славейкови за лирично стихотворение – 2019 година“ Архив на оригинала от 2020-10-25 в Wayback Machine., сайт на община Трявна, 3 юни 2019 г.
  54. „Трети пореден ден продължават славейковите празници“ Архив на оригинала от 2020-10-23 в Wayback Machine., сайт на община Трявна, 8 юни 2019 г.
  55. „Славейкова награда 2019“, „Литературен вестник“, бр. 22, 12 юни 2019, стр. 7.
  56. Носителят на Славейкова награда 2019 Иван Овчаров чете наградено си стихотворение „Вариации по...“, сайт на община Трявна, 3 юни 2019 г.
  57. „Трети пореден ден продължават славейковите празници“ Архив на оригинала от 2020-10-23 в Wayback Machine., сайт на община Трявна, 10 юни 2019 г.
  58. Юлияна Цанева. Резултати от Националния конкурс за лирично стихотворение на името на Петко и Пенчо Славейкови – 2020 година // община Трявна. 8 септември 2020. Архив на оригинала от 2023-03-24 в Wayback Machine.
  59. Отличени творби в националния конкурс за Славейкова награда // община Трявна. 7 юни 2021. Архив на оригинала от 2024-05-29 в Wayback Machine.
  60. Юлияна Цанева. Ясни са отличените творби в Националния конкурс за Славейкова награда 2022 // община Трявна. 30 май 2022. Посетен на 5 юни 2022.
  61. Жанета Михова. В Трявна обявиха отличените творби в конкурса за лирично стихотворение на името на Петко и Пенчо Славейкови (цитат ТС) // БТА, 30 май 2022. Посетен на 12 юни 2022.
  62. Юлияна Цанева. Приключи Националният конкурс за лирично стихотворение на името на Петко и Пенчо Славейкови // община Трявна. 25 май 2023. Посетен на 1 юни 2025.
  63. Юлияна Цанева. Ясен е носителят на престижната Славейкова награда 2024 // община Трявна. 30 май 2024. Посетен на 1 юни 2025.
  64. Юлияна Цанева. Савина Топурска е носител на престижната Славейкова награда 2025 // община Трявна. 30 май 2025. Посетен на 1 юни 2025.
  65. Йордан Ефтимов, „Но какво ли стана с онзи мой живот или Пак ще се срещнем след 10 години“, „Литературен вестник“, бр. 29, 20 септември 2006 г.
  66. Проф. Цветан Ракьовски - Мотиви за решението на журито, дискусия във форума, „Кръстопът“, 5 юни 2010 г.
  67. Вера Христова, „Славейкова награда и за публиката“, в. „Тревненска седмица“, 15 юни 2010 г.
  68. Рада Барутска, „Ламцадрица“, „Пеат некогаш“, бр. 7, Юли 2014 г.
  69. „Петър Чухов да върне Славейковата награда, зове петиция“, „Площад Славейков“, 10 юни 2016 г.
  70. Вера Христова, „Страсти и пристрастия около Славейковата награда“, сайт на община Трявна, 28 юни 2016 г.
  71. Вера Христова, „Post factum: Не мога да мълча“ Архив на оригинала от 2017-10-02 в Wayback Machine., „Културни новини“, 16 август 2017 г.