Петър Чухов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Петър Чухов
български поет и музикант

Роден
23 юни 1961 г. (57 г.)
Националност Флаг на България България
Професия библиотекар
Музикална кариера
Стил софт рок, арт рок, алтернативен рок, фолк рок
Инструменти китара
Активни години 1985 –
Свързани изпълнители Субдибула, Стенли, Тутакси, Гологан, Кокарда, LaText, Par Avion
Литература
Псевдоним Чешо Пухов
Период 1995 –
Жанрове стихотворение, роман
Дебютни работи „Градината на слабата реалност“ (1995)
НаградиЮжна пролет“ (1996)
Иван Николов“ (2002)
Голямата награда за SMS поезия на НДК и MTel (2004)
Славейкова награда (2005, 2016)
Иван Пейчев“ (2017)
Петър Чухов в Общомедия

Петър Чухов е съвременен български поет, писател и музикант.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Петър Чухов на литературното четене „2 години „Отвъд кориците“, 2017 г.

Петър Чухов е роден на 23 юни 1961 г. в София. Бакалавър по библиотечни науки на Държавния библиотекарски институт и магистър по социология на Софийския университет „Св. Климент Охридски“

Работил е в Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, а понастоящем работи в Столична библиотека.

Съставител, редактор и автор на предговора на първата антология на българското хайку, издадена в чужбина – двуезичният сборник (на унгарски и български) „Más-más csönd / Различна тишина“ (Napkut Kiado, Budapest, 2012).

Съавтор (с Александър Мануилов) на пиесата „Честита Нова година“, номинирана за Национална годишна награда за драматургия, Шумен 2015.

Включен в много антологии в България и в чужбина. Творбите му са преведени на 18 езика и публикувани в над 20 държави.

Превежда от английски и няколко години води страницата „Муха в аптечката“ във в-к „Литературен вестник“ за хайку и свързаните с него кратки форми.

Участник в литературни пърформънси (като „Литература в действие“, проект на Британския съвет в България, съвместно с британски автори, 2002), на фестивали и четения в Словакия, Македония, Япония, Хърватия, САЩ, Литва, Швейцария, Германия, Румъния, Унгария и Русия. Автор и водещ на проекта „Поетически трубадурски двубои“ на клуб „Бялата ръкавица“ към Арт център Алтера, които след това продължава като модератор сам.

Съавтор (с Марица Колчева) на комиксовата поредица „Гъвко и Мръвко“ на в-к „Труд“.

Преподавал е писане на поезия в МОНТФИЗ и в Творческа академия „Валери Петров“, а към 2017 г. – в Творческа академия „Заешка дупка“ и в Академия „Юнити“.

Член на Българския П.Е.Н.-център, Сдружение на български писатели, Български хайку клуб, Хайку клуб „София“, Haiku Society of America, World Haiku Association и Musicautor.

Член на журито на Националния младежки конкурс за поезия „Веселин Ханчев“ за 2007, 2008[1] [2] и 2015 г.[3] и председател на журито за 2009 г.[4][5]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Автор на 14 книги:

  • „Градината на слабата реалност“ (1995) – награда „Иван Николов“ за дебют на конкурса „Южна пролет“
  • „Руни“ (1998)
  • „Мулето на Педро“ (1999) – книга на годината на сп. „Егоист“
  • „Провинции“ (2000)[6]
  • „Малки дни“ (2002) – Национална награда за поезия „Иван Николов“
  • „Снежни човеци“ (2003) – Специална награда на конкурса за нов български роман „Развитие“[7]
  • „По-скоро никога“ (2004) – по книгата е реализиран спектакъл от Театър-лаборатория @лма @лтер, играе се до 2010 г.
  • „Безопасни игли / Safety pins“ (2008; 2010) – двуезична книга с хайку и сенрю на български и английски, която излезе и в Ирландия – „Bioráin Dhúnta“ (Dublin, 2012) на гейлик и български.
    Под заглавието „Безопасни игли / Safety Pins / Английские булавки / 安全ピン“ актрисата Мая Кисьова поставя и играе на 3 езика мултимедиен спектакъл от 105 хайку и музика на Петър Чухов под патронажа на Посолството на Япония в България (2011 – досега).
  • „Три“ (2010)[8]
  • „Когато се завръщат еднорозите“ (2011)
  • „Игри без играчки“ (2012) – детска книга в три части
  • „Камуфлаж“ (2014) – разкази и роман
  • „Сбогуване с нарцисизма“ (2015) – номинирана за Наградата за нова българска поезия „Николай Кънчев“, както и за наградата „Памет“[9]
  • „АДdicted“ (2017) - Национална награда за лирика „Иван Пейчев“, номинирана за Национална награда за поезия „Христо Фотев[10]

Музика[редактиране | редактиране на кода]

Пише музика и текстове, свирил в много рок групи („Субдибула“, „Тутакси“, „Стенли“, „Пешо и алкохолиците“, „Кокарда“), съосновател на етнорок група „Гологан“. Представя стихотворенията си с групата за поезия и алтернативен рок „ЛаТекст“(latext.eu), а най-новата формация, в която свири, е „Par Avion Band“.

Дискография[редактиране | редактиране на кода]

Със „Субдибула“
  • „Бавно“, 1991
  • „Жълто“, 1993
  • „Жесток купон“, 1994
  • „Абсолютно“, 1996
  • „Вярно с оригинала“, 2005
  • „Personal Things“, 2015
С „Тутакси“
  • „Нейсе“, 1992
  • „Бива“, 1993
  • „Туй цък, онуй цък“, 1994
Със „Стенли“
  • „Пътят към храма“, 1992
С „ЛаТекст“
  • „Само“, 2014
С „Par Avion Band“
  • „Photograph“, 2014
  • „Home“, 2015
  • „Better Days“, 2017

Награди[редактиране | редактиране на кода]

  • Награда в конкурса „Южна пролет“ за дебют (1996);
  • Втора награда в конкурса на „Литературен вестник“ за криминален разказ „Агата“ (2000);
  • Книга на годината на сп. „Егоист“ (2000) за „Мулето на Педро“;
  • Националната награда за поезия „Иван Николов“ за стихосбирката „Малки дни“ (2002)[11];
  • Специална награда от конкурса на Корпорация „Развитие“ за ръкопис за роман на съвременна тема (2003) за „Снежни човеци“;
  • Награда в конкурса за кратка проза на E-runsmagazine & LiterNet (2004);
  • Голямата награда за SMS поезия на НДК и MTel (2004);
  • Славейкова награда за лирично стихотворение (2005, 2016);
  • Първа награда в конкурса „Златен ланец“ (2007);
  • Голямата награда на музея „Башо“ в Япония (2007);
  • награди от Международния хайку конкурс в Москва (2012);
  • Голямата награда на конкурса за любовна поезия „Магията любов“ (2013);
  • Втора награда на поетическия конкурс „В полите на Витоша“ (2014);
  • Национална награда за лирика „Иван Пейчев“ (2017).

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Лауреати на XXV НМКП „Веселин Ханчев“, сайт на библиотека „Родина“, 8 ноември 2008 г.
  2. „Студенти взеха призовете в XXV „Веселин Ханчев“, в. „Сега“, 10 ноември 2008 г.
  3. „Богомил Господинов спечели статуетката „Златното яйце“ от поетичния конкурс „Веселин Ханчев“, Дарик Стара Загора, 9 ноември 2015 г.
  4. „Иван Ланджев – носител на приза „Златното яйце“, „Дарик Стара Загора“, 7 ноември 2009 г.
  5. 30 години Национален младежки конкурс за поезия „Веселин Ханчев“ – Стара Загора, 8 декември 2013 г.
  6. Патриция Николова, „Запокитеност“, рец. във в. „Култура“, бр. 15, 20 април 2001 г.
  7. Милена Кирова, „Снежни мъже“, рец. във в. „Култура“, бр. 6, 13 февруари 2004 г.
  8. Марин Бодаков, „Ходене по буквите“, рец. във в. „Култура“, бр. 16 (2588), 29 април 2010 г.
  9. Марин Бодаков, „Ходене по буквите“, рец. във в. „Култура“, бр. 39 (2831), 13 ноември 2015 г.
  10. Десислава Неделчева, „Чухов постлюбов“, рец. в Портал за култура, изкуство и общество, 10 септември 2017 г.
  11. Обявяват утре наградата „Иван Николов“, в. „Стандарт“, 28 декември 2003

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Интервюта