Петър Чухов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Петър Чухов

Роден
23 юни 1961 г. (56 г.)
Националност българин
Музикална кариера
Стил софт рок, арт рок, алтернативен рок, фолк рок
Инструменти китара
Активни години 1985 –
Свързани изпълнители Субдибула, Стенли, Тутакси, Гологан, Кокарда, LaText, Par Avion
Литература
Период 1995 –
Жанрове стихотворение, роман
Дебютни работи „Градината на слабата реалност“ (1995)
Награди Южна пролет“ (1996)
Иван Николов“ (2002)
Голямата награда за SMS поезия на НДК и MTel (2004)
Славейкова награда (2005, 2016)

Петър Чухов е известен съвременен български поет, писател и музикант.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Петър Чухов на литературното четене "2 години „Отвъд кориците“, 2017 г.

Петър Чухов е роден на 23 юни 1961 г. в София. Бакалавър по библиотечни науки и магистър по социология на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. 

Работил е в Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, а понастоящем работи в Столична библиотека.

Съставител, редактор и автор на предговора на първата антология на българското хайку, издадена в чужбина – двуезичният сборник (на унгарски и български) „Más-más csönd / Различна тишина“ (Napkut Kiado, Budapest, 2012).

Съавтор (с Александър Мануилов) на пиесата „Честита Нова година“, номинирана за Национална годишна награда за драматургия, Шумен 2015.

Включен в много антологии в България и в чужбина. Творбите му са преведени на 18 езика и публикувани в над 20 държави.

Превежда от английски и няколко години води страницата „Муха в аптечката“ във в. „Литературен вестник“ за хайку и свързаните с него кратки форми.

Участвал в много пърформанси, на фестивали и четения в Словакия, Македония, Япония, Хърватия, САЩ, Литва, Швейцария, Германия, Румъния, Унгария и Русия. Автор и водещ на проекта „Поетически трубадурски двубои“, съавтор – с Марица Колчева – на комиксовата поредица „Гъвко и Мръвко“, излизала няколко години на страниците на в. „Труд“.

Преподавал е писане на поезия в МОНТФИЗ и в Творческа академия „Валери Петров“, а към 2017 г. – в Творческа академия „Заешка дупка“ и в Академия „Юнити“.

Член на Българския П.Е.Н.-център, Сдружение на български писатели, Хайку клуб „София“, Haiku Society of America, World Haiku Association и Musicautor.

Книги[редактиране | редактиране на кода]

Автор на 14 книги:

  • „Градината на слабата реалност“ (1995) – награда „Иван Николов“ за дебют на конкурса „Южна пролет“
  • „Руни“ (1998)
  • „Мулето на Педро“ (1999) – книга на годината на сп. „Егоист“
  • „Провинции“ (2000)
  • „Малки дни“ (2002) – Национална награда за поезия „Иван Николов“
  • „Снежни човеци“ (2003) – Специална награда на конкурса за нов български роман „Развитие“
  • „По-скоро никога“ (2004) – по книгата е реализиран спектакъл от Театър-лаборатория @лма @лтер, играе се до 2010 г.
  • „Три“ (2010)
  • „Когато се завръщат еднорозите“ (2011)
  • „Безопасни игли / Safety pins“ (2008; 2010) – двуезична книга с хайку и сенрю на български и английски, която излезе и в Ирландия – „Bioráin Dhúnta“ (Dublin, 2012) на гейлик и български.

Под заглавието „Безопасни игли / Safety Pins / Английские булавки / 安全ピン“ актрисата Мая Кисьова поставя и играе на 3 езика мултимедиен спектакъл от 105 хайку и музика на Петър Чухов под патронажа на Посолството на Япония в България (2011 – досега).

  • „Игри без играчки“ (2012) – детска книга в три части
  • „Камуфлаж“ (2014) – разкази и роман
  • „Сбогуване с нарцисизма“ (2015) – номинирана за Наградата за нова българска поезия „Николай Кънчев“, както и за наградата „Памет“
  • „АДdicted“ (2017)

Музика[редактиране | редактиране на кода]

Пише музика и текстове, свирил в много рок групи („Субдибула“, „Тутакси“, „Стенли“, „Пешо и алкохолиците“, „Кокарда“), съосновател на етнорок група „Гологан“. Представя стихотворенията си с групата за поезия и алтернативен рок „ЛаТекст“(latext.eu), а най-новата формация, в която свири, е „Par Avion Band“.

  • Дискография:
  • Със „Субдибула“: „Бавно“, 1991; „Жълто“, 1993; „Жесток купон“,1994; „Абсолютно“, 1996; „Вярно с оригинала“, 2005; Personal Things , 2015
  • С “ Тутакси”: „Нейсе“, 1992; „Бива“, 1993; „Туй цък, онуй цък“, 1994
  • Със „Стенли“: „Пътят към храма“, 1992
  • С „ЛаТекст“: „Само“, 2014
  • С Par Avion Band : Photograph, 2014; Home, 2015; Better Days, 2017

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Сред наградите му са Втора награда на конкурса за криминален разказ „Агата“ (2000),

„Иван Николов“ за най-добра стихосбирка (2002),

Специална награда „Развитие“ за нов български роман (2003),

Голямата награда за SMS поезия (2004),

„Славейкова награда“ (2005 – първа, 2013 – трета, 2016 – първа),

Първа награда „Златен ланец“ (2007),

Голямата награда на музея „Башо“ в Япония (2007),

награди от Международния хайку конкурс в Москва (2012),

Голямата награда на конкурса за любовна поезия „Магията любов“ (2013),

Втора награда на поетическия конкурс „В полите на Витоша (2014) и др.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]