Британски съвет България
| Британски съвет в България | |
 Седалище в София | |
| Информация | |
|---|---|
| Основана | 1939 – 195? 1991 – |
| Обхват и цели | културни връзки и образование |
| Седалище | София, ул. „Кракра“ 7 |
| Сайт | www.britishcouncil.bg |
Британският съвет в България е клон на Британския съвет, организация за културни връзки и образователни възможности,[1] финансирана от външното министерство на Великобритания.
История[редактиране | редактиране на кода]
През 1938 г. са открити първите четири офиса на Британски съвет извън пределите на Великобритания в Румъния, Полша, Египет и Португалия. Година по-късно отваря офис и в България начело с първия представител за страната – Хенри Л. Литлър.
В началото Британски съвет България се помещава в сградата на британското посолство, но впоследствие се премества в къщата на видния политик и банкер Иван Гешов. Британски съвет (наричан тогава Британски институт) работи с българо-британски асоциации и English Speaking League. По наставление на Министерството на отбраната през 1941 г. Британският съвет напуска страната, което води до закриване на офиса и прекъсване на дейността му.
След края на войната, съветът преустановява дейността на офиса си в България през 1947 г., а за представител е избран Линдън Клъф. Офисът основно се занимава с преподаване на английски език и популяризиране на английска литература и периодични издания. През 1950-те Британски съвет повторното затваря врати.
Официално завръщане[редактиране | редактиране на кода]
Британски съвет България официално възобновява работа на 18 февруари 1991 г., с подписването на двустранно междуправителствено споразумение между Обединеното кралство и Република България за основаването и работата на културни центрове.
Седалище в България[редактиране | редактиране на кода]
Намира се в къщата на Йовка и Дончо Палавееви на ул. „Кракра“ №7, построена през 1921 г. в стил ар деко.[2] Сградата е изградена от бял камък и остава непокътната при бомбардировките на София по време на Втората световна война. След приключването на войната къщата е използвана за щаб на Съветските войски, а по-късно и като детска градина.
В сградата е запазен автентичният вид на 90-годишна керамична камина, дъбова ламперия и полилеи. Основният салон на партерния етаж носи името на семейството на Палавееви, в знак на уважение към историята на къщата.
Стълбищната част е превърната в изложбено пространство, където са поставени редица ценни творби от голямата арт колекция на Британски съвет.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ История на Британски съвет в България
- ↑ Екимова-Мелнишка, Мариана. Къщите говорят. София, Нов български университет, 2016. ISBN 978-954-535-942-2. с. 51 – 52.