Николай Заяков
 | За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. Шаблонът е поставен на 17:42, 29 септември 2020 (UTC). |  |
| Николай Заяков | |
| български поет | |
| Роден |
27 октомври 1940 г.
|
|---|---|
| Починал | |
Николай Заяков е български поет.
Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]
Роден е на 27 октомври 1940 г. в с. Врабево, Троянско, където завършва и гимназия. Следва българска филология в Софийския университет. Истинските университети на поета обаче са софийските кафенета и кръчми, където преминават студентските му години в компанията на поетите от поколението на 60-те години. Издава първата си книга „Въпреки“ през 1967 г. в издателство „Христо Г. Данов“. Пловдивската му съдба е неразривно свързана с неговите връстници – поетите Петър Анастасов, Иван Вълев и, малко по-късно, Иван Николов. Идват и следващите книги на поета: „Непреклонна възраст“ (1973), „Съдба на цвете“ (1976), „Работни думи“ (1977), „Магазин за метафори“ (1981), „Ешафод“ (1985), „Свещ“ (1990), „Дневникът на господин Самотен“ (1999, получила наградата „Иван Николов“), „Пастирът на звездите“ (2008) и „Евангелие от Никола“ (2010). Тези заглавия илюстрират фанатичната пристрастеност на поета към думите. Николай Заяков е познат на своите читатели и като публицист.
Дългогодишния редактор и завеждащ културния отдел на вестник „Комсомолска искра“, а по-късно и главен редактор на литературното списание „Тракия“. Рубриката му „Писма от Мрачна поляна“ в пловдивския в. „Марица“ е свалена.
Носител на национална награда за поезия „Иван Николов“ – през 2000 г. и 2008 г. Носител на награда „Пловдив“ – през 2008 г. И 2011 г.
Изтънчените му сетива долавят в дълбочина истината за нещата и хората, преходността на битието и съзнанието. Николай Заяков има изострено чувство за мисията на поета и на твореца изобщо. Той ще остане в литературата ни като един от създателите на неповторима, художествено – новаторска поезия.
Николай Заяков е женен, има дъщеря.
Умира на 6 юли 2012 г. в с. Брестник, Пловдивско.