Брестник

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Брестник
Общи данни
Население 1 660 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 20,752 km²
Надм. височина 294 m
Пощ. код 4107
Тел. код 03114
МПС код РВ
ЕКАТТЕ 6447
Администрация
Държава България
Област Пловдив
Община
   - кмет
Родопи
Пламен Спасов
(ГЕРБ)
Кметство
   - кмет
Брестник
Елена Проданова
(ПП АБВ)
Брестник в Общомедия

Брестник е село в Южна България. То се намира в община Родопи, област Пловдив.

Центърът на Брестник

География[редактиране | редактиране на кода]

Брестник се намира на 4 km от Пловдив в посока юг. Селото е в началото на родопския рид „Чернатица“, известен още и като „Родопската яка“ на Пловдив. Землището на селото граничи със землищата на град Куклен и селата Брани поле, Белащица, както и с Асеновградско шосе, свързващо Пловдив и Асеновград.

В непосредствена близост до Брестник, в посока югозапад, се намира манастирът „Свети Георги“ (този светец е силно почитан от населението на околните села), а на югоизток на около 3 km е кукленският манастир „Св. Козма и Дамян“, известен с лечебния си извор и древно оброчище, съществуващо най-вероятно от тракийски времена.

Село Брестник е разположено на склон, поради което се характеризира със силна денивелация между северния и южния си край. Между Брестник и Куклен (3 км.) съществува вилна зона. Брестник е сред селата в района, към които има голям интерес към закупуване на имоти и строеж на къщи и вилни селища. Близостта му до Пловдив и природните забележителности в землището на селото обуславят сравнително по-високите цени на недвижимите имоти от останалите села в областта. От селото се открива гледка към жк. Тракия.

История[редактиране | редактиране на кода]

При земеделски работи в началото на 20 в. в землището на селото са открити уникални бронзови статуетки на конник, както и накити. Счита се, че на днешното място на селото е имало няколко тракийски поселища. Тези находки се съхраняват в Пловдивския исторически музей.

Първи писмени исторически данни за селото се откриват в турски източници от 15 – 16 в. Селото най-вероятно е било под закрила на турски спахия и макар че е било изцяло българско, не е било разрушавано, вероятно срещу съответно заплащане на данъци. От турските времена в Брестник са останали две чешми с имена съответно „Хаджи Османица“ и „Хаджи Сюлейманица“, вероятно наречени именно на турските владетели, закриляли селото.

Турското име на селото е „Караагач“ или „черен бряст“.

Съществуват писмени доказателства, съхранявани в Пловдивския исторически музей, за посещения на селото от Васил Левски по време на неговите обиколки из България. В селото е имало съмишленици на Левски, които са го укривали, но не е ясно дали е имало таен комитет.

Край селото са се водили епични битки, известни като „Битките при Караагач“ по време на Руско-турската освободителна война. Селото е било неколкократно завладявано и отстъпвано от руските войски на генерал-майор Краснов и генерал-майор Виктор Дандевил. Боевете са се водили в началото на 1878 г.

Днес в памет на загиналите руснаци и румънци в селото има комплекс – Руски паметник.

Религии[редактиране | редактиране на кода]

В селото има православни християни.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

  • Статуя на тракийски конник (вис. 1,60 м), открита при с. Брестник, Пловдивско (III в.). Вероятно паметник на хероизиран виден тракиец.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Свързани са с вярванията в природата, от една страна, а от друга, с християнството. Традиционно е зарязването на лозите на Трифоновден – 1 февруари. Празнува се и Бабинден – на 21 януари, като се прави голям карнавал, в който участват основно жени.

Друг голям празник е денят на Св. Георги – 6 май, на който освен на традиционния събор на манастира „Св. Георги“, почти във всяка къща се празнува усилено.

В последните години се налага обичаят да се празнува ден на Сватбарския музикант на втория ден от Великденските празници. На този фестивал се събират музикални групи, изпълняващи традиционен фолклор и се състои надсвирване.

Винаги са били празнувани с особена почит коледните празници, като коледарите обикалят по домовете в съответствие с някогашната традиция.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

  • Поручик Рангел Дърмонов от с.Брестник загинал при боевете при река Драва през 1945 г.

Други[редактиране | редактиране на кода]

Говор[редактиране | редактиране на кода]

Характерен е диалектът, използван в селото. Той силно се отличава от говора в съседните населени места. Не се произнася звукът „х“; използва се пълен член независимо дали се членува подлог в изречението; съществуват и специфични думи със собствено значение – напр. „охлюв“ – „Пъжлик“. Така например, споменатата по-горе в раздел ИСТОРИЯ чешма „Хаджи Османица“ е наричана „Аджусманица“.

Диалектно е изговарянето и на доста от личните и фамилни имена на жителите на селото. Васил е Цильо, Георги – Гочо, Ангел/Рангел - Ранджо и др.

Спорт[редактиране | редактиране на кода]

В последните години силно се развива футболният отбор на селото, в който инвестират няколко човека, закупили къщи в селото. Брестник 1948 успя през 2009 г. за пръв път в своята история да се класира за второто ниво на футболната пирамида в България. Собствениците на футболния клуб осъществиха модернизация на стадиона, като имат амбиция да го превърнат в модерна спортна база, която да се използва за подготовка и на елитни футболни отбори.

Източници[редактиране | редактиране на кода]


Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]