Бойково

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Бойково
Мunicipality of Boikovo, Plovdiv, Bulgaria, Europe, World.jpg
Сградата на кметството в селото
Общи данни
Население 158 (ГРАО, 2015-03-15)*
Понижение 111 (НСИ)
Землище 29,847 km²
Надм. височина 1129 m
Пощ. код 4103
Тел. код 03108
МПС код РВ (П)
ЕКАТТЕ 5150
Администрация
Държава България
Област Пловдив
Община
   - кмет
Родопи
Пламен Спасов
(ГЕРБ)

Бойково е село в Южна България. То се намира в община Родопи, област Пловдив. Населението на селото е 111 души.

Разположено е на най-северните склонове на рида Чернатица в планински район на централните Родопи.


География[редактиране | редактиране на кода]

Разположение[редактиране | редактиране на кода]

Село Бойково

Село Бойково се намира в планински район на централните Родопи, на 27 km от Пловдив. Разположено е на най-северните склонове на рида Чернатица, на надморска височина 1106 m. Най-близките върхове са Средня (връх) (1543 m), Крив Камък (връх) (1108 m) и Градище (връх) (1607 m). Най-близките населени места са Плочник на 2.8 км. южно, Дедево на 3.2 км. източно. Най-близкият административен център е Пловдив на 27 км. В селото има 520 къщи и 900 вили. Вилната зона обхваща 1500 дка, а регулацията на селото е около 1000 дка.

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Село Бойково се намира в планинска климатична област, като климатът е мек, с прохладно лято и стравнително мека зима с много сняг. Разположението на селото е такова, че е защитено от силни, студени ветрове.

Според европейски проучвания въздухът в района на село Бойково, Дедево и Плочник е един от най-чистите в цяла Европа, като само на още 2 места в Европа има подобно качество на въздухa.

История[редактиране | редактиране на кода]

Пощенска картичка, показваща селото около 1900 г.

Множеството параклиси и имена на местности разказват за наличието на селище опреди османското нашествие, в годините на Второто българско царство. Селото е създадено след обединението на множество колибарски махали и родове. Има две основни легенди за създаването на селото:

В първата легенда се говори за дядо, грижил се за тримата си внуци(Бойко, Явор и Сотир), останали сираци. След дълги години на работа в Беломорието, възрастния човек се заселва в северните скатове на Орфеевата планина. Там израстват внуците му. Бойко основава село Бойково, Явор прави това на мястото, където днес е село Яворово, а Сотир - село Сотир(Храбрино). След отделянето си внуците посещавали дядо си. Така юртата получава името Дедово.

Пощенска картичка, показваща селото около 1900 г.

Друга легенда разказва, че поради епидемията от чума, която мори всичко, Бойко предлага и осъществява преместването на селото на сегашното му място. Селото бива кръстено на него.

Името на селото е записано в националния летопис.

В близост до селото се намират крепостта срещу нашествениците "Калето", крепостните стени южно от селото "Свети Дух", крепостта на богомилите "Свети Врач"

Читалище "Здравец"


Началото на просветното дело в Бойково е положено през 1835 година от момчиловския учител Васил Аврамов, когато започва изграждането на училище и църква. Един от първите ученици е Андрей Радославов, който по-късно става учител.

Читалищната дейност в село Бойково се заражда паралелно с училищната. Официално читалище "Здравец" e факт от 1911 година. През 1972 година е построена новата читалищна сграда, със салон за театрална дейност и библиотека с над 8000 заглавия. През годините читалището е носило и името "Атанас Деведжиев"

Хора от Бойково активно участват в Априлското въстание. Там е организиран Революционен комитет, основан от Захари Стоянов, начело с учителя Величко Илиев. Избити са 16 от първенците му. Цялото село е напълно изгорено.

История на църквата Свети Атанас[редактиране | редактиране на кода]

Църквата Свети Атанас е построена през 1835-1838 година. Тя е една от най-ранните в Тъмръшката нихия и много по-ранна от всички пловдивски църкви. Издигната е на една от най-високите точки на селото, което е в разрез с хатишерифа - законът на империята.

За построяването на църквата Свети Атанас в селото, има заслуга Атанас Калмуков- Гюмуш Гердан. Същият е доверено лице на султана, по чиято препоръка е построена фабриката в село Дермен дере. Майката на Атанас е от Бойково. Tой е подарил икона с надпис "Дарявам икона, носеща името на великомъченик Атанас". Храмът също носи неговото име. Цялата църковна литература е на гръцки език поради това, че Атанас е гръкоман. Песнопенията също са на гръцки език. Селото изпраща учителя Андрей Радославов в Бачковския манастир да преведе основните книги на български език и на Великден учителят обявява, че от този ден в църквата ще се чете на български език. Това е победа на екзархията над патриаршията.

Развитие на село Бойково, като курорт[редактиране | редактиране на кода]

Табелите на детската лятна колония "Майчина грижа"

През 1905 година Недко Каблешков посещава село Бойково. По това време Бойково е бедно въглищарско селище. Tой купува място в края на селото и през 1908 година построява първата вила, наречена "Почивка". С този акт Каблешков полага основите на курорт Бойково. Чрез настоятелни писма до разсадника в Белово, той успява да се снабди с 4000 броя борови фиданки за залесяване. Tой лично залесява 60 декара борова гора в землището на селото, на закупената земя и създава парк "Здраве", като собствеността му никога не е била ограждана и не е възпрепятствано ползването ѝ.

През 1928 Недко Каблешков даарява 2 хиляди лева за изграждане на водоснабдяване. По-късно е довършен и пътят до селото от трудови войски. През същата година се съобщава, че в Бойково са почивали 82 пловдивски семейства, общо 608 души.

Детската лятна колония "Майчина грижа"

На 25 август 1929 година е поставен основният камък на детската лятна колония/зимно горско училище - "Майчина грижа", като идеята за него е на Недко Каблешков, финансирането от държавата, а мястото е дарено от Иван Димитров. Така се поставя началото на първата детско-юношеска колония в село Бойково.

Недко Каблешков подарява по един декар от своята земя на дружеството на провинциалните журналисти, на адвокатите и съдиите, на българското инженерно-архитектурно дружество, на съюза на общинските служители, с цел построяване на почивни бази.

През 1948 година Недко Каблешков дарява цялата си собственост в Бойково на община Пловдив. Днес вила "Почивка" и околностите продължават да са собственост на община Пловдив и са предоставени за почивна база на математическата гимназия в град Пловдив.

През 2006 е построен първият хотел в селото.

Наука и образование[редактиране | редактиране на кода]

Паметна плоча, поставена на кметство Бойково

През 1935 година Васил Аврамов, момчиловският учител, поставя началото на просветителската дейност в село Бойково, като започва изграждането на църква и училище, намиращо се на мястото на настоящото кметство. Един от първите ученици на Васил Аврамов- Андрей Радославов е от основните преподаватали в селското училище. По време на Априлското въстание, училището е основно място за подготовка за борба срещу османското иго, като лично Захари Стоянов поставя основата на ревюлиционно ядро. В периода 1950-1958 година, през училището преминават 190 деца. Учебният процес се е извършвал в смесени паралелки, вкючващи деца от 7 годишна възраст, до младежи на 13-14 години. През 1977, училището преустановява работа, поради липсата на ученици. От тогава в сградата се помещава и кметството на селото.

В дворa на църквата Свети Атанас, село Бойково, е разположена метеорологична станция Бойково, на надморска височина 1108 метра, собственост на БАН Национален институт по метеорология и хидрология.

Култура[редактиране | редактиране на кода]

Храмове[редактиране | редактиране на кода]

В селото е разположена църквата Свети Атанас В землището на село Бойково са разположени 13 параклиса. Местата, на които те са разположени са стари светилища, които са запазени до днес. Обновяването им е постигнато основно с дарения от жители, с помощта на църковното настоятелство към църквата Свети Атанас. Списък на всички параклиси около село Бойково:

Параклис Свети Дух

Паметници и значими местности[редактиране | редактиране на кода]

Значим археологически паметник е Линът - светилище за жертвоприношения. Подобно светилище има само на едно друго място - в село Петра, Лозенградско, Турция. Намира се на около 1350м. надморска височина. Археологическият музей в град Пловдив има друга версия - че това е винарна от времето на бог Дионисий, превърната в светилище за жертвоприношения.

Паметник на загинали в Балканската война

"Еничерска ливада" е мястото, където по времето на турското робство е издължаван кръвният данък.

Мъртвите скали са скали разположени на около 200-300 метра от връх Крив камък. Разкриват цялостна панорама към село Бойково. Легенда разказва, че по времето на турското робство, под тези скали са се скрили българи, преследвани от поробителите.

На централния площад е разположена чешма в памет на жертвите, загинали по време на Балканската война.

На сградата на кметство Бойково има паметна плоча на "загиналите за свободата на родината, бойковци".

На първата вила, построена от Недко Каблешков, е поставена паметна плоча за делото му - създаване и развиване на село Бойково, като курортно селище.

В близост до сградата на кметство Бойково е разположена и памента плоча, упоменаваща мястото на създаване на партийната организация в селото.

Музей[редактиране | редактиране на кода]

В читалище Здравец е разположен единственият музей в община Родопи, за историята на селото и традионните бит и култура.

Спортна база и популярни спортове[редактиране | редактиране на кода]

През периода 1945-1989г. в селото има футболен отбор. През 1989 година съществуването му е преустановено. В подробния устройствен план на село Бойково е залегнало място за изграждане на мултифункионална спортна база със седящи места.

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

Автомобилен транспорт[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира на третокласния път 862 от Републиканската пътна мрежа (Пловдив - Първенец - Лилково - Михалково).

Автобусен транспорт[редактиране | редактиране на кода]

Има осигурен автобусен транспорт, заложен в областната транспортна схема на град Пловдив. Превозите се извършват от автогара Родопи, град Пловдив, от фирма Хеброс Бус.

Железопътен транспорт[редактиране | редактиране на кода]

В село Бойково няма железопътна гара. Най-близката гара е централна гара Пловдив.

Въздушен транспорт[редактиране | редактиране на кода]

В село Бойково няма летище. Летище Пловдив е най-близкото летище.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Ежегодно, на 15 август, се провежда храмовият празник на манастира "Света Богородица", който съвпада с празника на селото и църковния празник Голяма Богородица. Прави се курбан за здраве. Ежегодно там се събират около 200-250 човека от всички възрастови групи, от Бойково и от близките Ситово, Бяла Черква, Равнища, Дедево. В село Бойково на 15 август се провежда събор, в който участва жива музика.

По време на Неделята на Страшния съд, Месопустна, Месни Заговезни, в селото се провежда кукерски събор.

Други[редактиране | редактиране на кода]

От село Бойково започват туристическите маршрути по стария турски път за селището Горен и Долен Плочник, за местността Тъмръш, реката и местността "Средня", за водохващането през местността "Падала", ситовските ливади и село Ситово, хижа "Персенк" и "Чудните мостове". Съществува и маршрут до местността "Равнища" и село Дедево, а от там за Бяла Черква

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Недко Каблешков - основоположник на идеята за курорт в Бойково

Монсеньор Ронкали - папа Пий IX - посещава Бойково.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Райна Каблешкова: "Живот, посветен на отечеството и обществото" издателство: ИМН-Пловдив 2004, ISBN 954-317-037-1
  • Илия Зоински: "Община "Родопи" - Зелената огърлица на Пловдив" , Пловдив 2006
  • Димитър Будаков: "Паметници на православието на с. Бойково", издателство: Зомбори
  • Запрян Димитров, Валентин Минев: "Община Родопи", издателство: Вион-Пловдив 2007, ISBN 978-954-9501-77-3

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]