Цалапица

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Цалапица
Tsalapitsa2.jpg
Общи данни
Население 3785 души[1] (15 юни 2020 г.)
52 души/km²
Землище 72,74 km²
Надм. височина 289 m
Пощ. код 4218
Тел. код 03149
МПС код РВ
ЕКАТТЕ 78029
Администрация
Държава България
Област Пловдив
Община
   кмет
Родопи
Павел Михайлов
(БСП)
Кметство
   кмет
Цалапица
Ивайло Данаилов
(БСП)
Адрес кметство
ул. „Александър Богориди“ 16
Цалапица в Общомедия

Цалапица е село в Южна България. То се намира в община Родопи, област Пловдив, западно от областния и общински център Пловдив. В селото живеят 3770 души към 15.12.2020 год.[1]

География[редактиране | редактиране на кода]

Местоположението на Цалапица е стратегическо. Цалапица е между два от най-натоварените транспортни участъка от инфраструктурата на страната ни – автомагистрала „Тракия“ и главния път ПловдивПазарджик. Стратегическото място на селото е и допълнено с това, че е в сърцето на Горнотракийската низина. Намира се на 19,3 km западно от град Пловдив, на 6,7 km северно от град Стамболийски и на 10,9 km южно от град Съединение. Почвите в Цалапица са много плодородни и подходящи за отглеждане на зеленчуци и плодове.

История[редактиране | редактиране на кода]

За името на село Цалапица са останали няколко легенди.

Една от тях разказва, че когато през XII век кръстоносците настъпвали от запад към Ерусалим, по „друма“ били предвождани от някой испански крал. С него била и жена му – бременна. В такова състояние тя не могла да продължи, затова била оставена в местността „Каламица“, а заедно с нея – голяма група телохранители и прислуга. На това място групата прекарала повече от две години и се създало цяло селище. И понеже жената на краля се наричала Цалапица, новосъздаденото селище се нарекло на нейно име.

В другата легенда се разказва, че в землището на сегашното село е имало пет селища. Те си имали свои имена – Каламица, Ковачевица, Лазаревица, Сракет и Текеница. Когато започва турското нашествие на тези малки селца минавал главният път, наричан тогава „Друма“. По него се придвижвали войските и се отдавали на грабежи безчинства в беззащитните български села, което накарало населението да се разсели. На сегашното място на Цалапица, където били гъсти гори, имало само овчарски колиби. При заселването на петте селца в едно, новото име било „Цела-петица“, което постепенно, за благозвучие се преименувало „Цалапица“.

Както и да е едно е безспорно в случая, че селото е съществувало през Средновековието. Най-ранните сведения за него в османските документи са в регистъра на акънджиите от 1472 г., където то е посочено като „Село Чепидже“, част от нахията Филибе (Пловдив) – НБКМ-Сф – ОО, ОАК 94/73, л. 49б.

През 1860 г. в селото били намерени голям брой ръкописи, които по неизвестни причини днес не са достигнали до нас. Според вестник „България“, Цариград, брой 79 от 21 септември 1860 г., където се говори за откритието, най-ранните от тях били от ХV век, но не е изключено да е имало и такива от по-стари времена. Ето и въпросната публикация във вестник „България“ от 1860 г., заедно с приписките от някои от ръкописите:

Интересно съобщение от свой дописник помества и в. „България“ в броя си от 21.IX.1860 г.

От Татар Пазарджик – четем в този вестник – един от нашите млади, който много пъти ни е пращал статистически описания от околните села на тоя град, съобщава ни, че намерил много ръкописи в черквата на селото Салапица. Те били много разкъсани, щото нито начало, нито край имат. Дописникът ни забелязва само едни забележвания, които се намират по тях, писани от разни лица.

По-нататък, след като редакцията посочва, че при подобни случаи дописниците трябва да съобщават и за съдържанието на откритите от тях исторически извори, помества текста и на някои приписки към книги, изпратени от същия дописник. – 176. В. България, бр. 79, 21. IX. 1860 г.

Текстът на приписките от царапишките ръкописи е следният:

  1. Сiю книгу купихъ азъ смиренннiй Митрополит Новобръдский Никанор приложихъ его црькви градьчавици липлянскые. И кто хощетъ отетъ его да му есть супьрница пречистая Бога мати на страшнемъ суду. И подписанъ своею рукою въ лето змг месеца Августа ла день ндик.их. [следва свещенически подпис]. [При изчисление на датата се получава 31 август 1535 г]
  2. Въ лето отъ сазданiя мира зсд, а отъ Рождества Христова унз рукъ моа грешна Iованъ.

Поновисе сiй миней повеленiемъ преосвещеннаго Архiепископа певскаго кi Гаврiила въ лето зрз месеца 15 индиктiонъ 16 [следва свещенически подпис]

[Тук има грешка в изчислението на годините от сътворението и от Христа. зсд=7204, а унз= 1455. В информацията за подновяването на минея – зрз=1599][2]

За най-достоверна се приема версията на българския археолог Васил Миков, който изказва мнение, че името идва от местността „Каламица“ и постепенно е станало „Цалапица“.[3]

Църквата „Св.Арх.Михаил“ и парк „Спартак“ в Цалапица
Параклис „Свето Успение Богородично“ в Цалапица
Контейнер за събиране на капачки
Паркът в центъра на селото
Паметник на антифашистите и древногръцката богиня на победата Нике в центъра
Ивайло Данаилов - Кмет на с. Цалапица
Паметник на антикомунистите в Цалапица

Население и култура[редактиране | редактиране на кода]

Численост на населението според преброяванията през годините:[4][5]

Година на
преброяване
Численост
19345370
19466320
19566408
19656058
19756066
19855540
19925257
20014841
20114217

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[6]

Численост Дял (в %)
Общо 4217 100,00
Българи 3324 78,82
Турци 5 0,11
Цигани 282 6,68
Други 3 0,07
Не се самоопределят 85 2,01
Не отговорили 518 12,28

По данни на ЕСГРАОН към 15 март 2017 г. населението на Цалапица е 3644 души по настоящ адрес, 3905 души по постоянен адрес и 3399 жители по постоянен и настоящ адрес.[7]

Култура

В селото функционира Народно читалище „Светлина 1900“, в чиято сграда се намират също и библиотеката, музеят представящ етнографските и фолклорни обичаи на Цалапица.Към читалището има и танцов състав участващ в множество национални фолклорни мероприятия.В него се намира и голям театрален салон, в който се организират множество фолклорни, културни и други събития. За възрастните жители на селото функционира пенсионерски клуб, развиващ голяма културна и развлекателна дейност. Организират се местни и задгранични екскурзии.

Образование[редактиране | редактиране на кода]

В селото функционира основно училище „Паисий Хилендарски“, и детска градина „Пролет“.

Религии[редактиране | редактиране на кода]

В селото традиционно вероизповедание е православието. Негов изразител до 1966 г. са били двата Православни храма „Успение Богородично“-построен през 1899 и „Св. Арх. Михаил“-1847. И двата храма с внушителни размери и благолепие. „Успение Богородично“ се е намирал на центъра на селото, но през 1966 г. атеистичната власт решава да го срине. На негово място има парк и площад. Реставринан храм е само Свети Арх. Михаил – построен през 1847 г. За изграждането му цалапичани са дали много труд и средства. Осветен е на 18 март 1883 г.(По Юлианския календар) от Пловдивския митрополит Панарет.През лятото на 2019 в парка на селото е изграден малък параклис носещ името на разрушената църква – „Свето Успение Богородично“

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

На север от селото има разклонение на автомагистрала „Тракия“ СофияПловдивБургас. На юг от Цалапица е разклон на пътя Пловдив – Пазарджик. Пътят между двата разклона преминава през селото и го свързва с градовете Стамболийски и Съединение. В селото има малка автогара и две бензиностанции. Всеки ден в интервали от около час има редовен автобусен транспорт от Пловдивската автогара „Север“ до автогарата в Цалапица.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Провежда се събор на 24 май, на който пеят и танцуват музикални състави от селото.

Икономика и инфраструктура[редактиране | редактиране на кода]

В последните години селото е привлекателно място за инвестиции в сферата на преработвателната и производствена промишленост. Голямата му площ и пътна мрежа, както и стратегическото му местоположение го правят апетитно място за зеленчукопроизводителите, поради плодородните почви на тракийската низина. Има супермаркет и множество малки квартални магазини, две аптеки и поликлиника. Частично има изградена канализация, като за в бъдеще се очаква нейното разширение.В Цалапица се намира най-големият и единствен разсадник за сертифициран овощен, розов и тополов материал в България – „Френско-Български Разсадници“ ООД. Произвежданата продукция в разсадника е под специалния контрол на Министерството на земеделието и продоволствието в България. Разсадникът се ръководи от висококвалифицирани специалисти в областта на овощарството, гарантиращи безупречно качество, чистота на произвеждания материал и автентичност на сортовете. През 2007 година „Френско-Български Разсадници“ ООД постави началото на „Обединени Европейски Разсадници“ ООД.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Цалапица

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „География“         Портал „География          Портал „България“         Портал „България