Направо към съдържанието

Лилково

Лилково
Изглед от Лилково
Изглед от Лилково
България
41.9118° с. ш. 24.5868° и. д.
Лилково
Област Пловдив
41.9118° с. ш. 24.5868° и. д.
Лилково
Общи данни
Население28 души[1] (15 март 2024 г.)
0,452 души/km²
Землище62,399 km²
Надм. височина1400 m
Пощ. код4105
Тел. код03109
МПС кодРВ
ЕКАТТЕ43671
Администрация
ДържаваБългария
ОбластПловдив
Община
   кмет
Родопи
Павел Михайлов
(БСП – Обединена левица, Левицата!, БВ; 2019)
Лилково в Общомедия

Лилково е село в Южна България. То се намира в община Родопи, област Пловдив.

Село Лилково е разположено в Централните Родопи (дял Чернатица). Близо е до десния бряг на река Лилковска (Възрека) (Елшица). Намира се на 36 км. от Пловдив на 1440 м.н.в., както и на най-прекия път за Беломорска Тракия. На 15 километра от селото е хижа „Персенк“, още по-близо е връх „Модър“, а недалеч от Лилково е и летовището „Бяла черква“.

Старото му име е Демерджикьой, което на турски означава „желязно село“.

Друга легенда е, че по времето на византийското господство в Родопите кръстосвал с дружина Лило войвода и в района на Лилково било неговото хайдушко сборище. Дружината му вардела керванските пътища и нападала търговците, които минавали оттук на път за Беломорието. Постепенно около Лило войвода и неговите хора се събрали и други непокорни на византийските власти и когато по тези места дошли българите, хората на Лило се установили за постоянно и новото селище било наречено на негово име.

Численост на населението според преброяванията през годините:[2][3]

Година на
преброяване
Численост
19341007
19461054
1956925
1965462
1975161
1985111
199297
200147
201128
202156
202338

Численост и дял на етническите групи.

Численост Дял (в %)
Общо 38 100
Българи 36 95.0
Турци 0 0.00
Цигани 0 0.00
Французи 2 5.0
Други 0 0.00
Неотговорили 0 0.00

Обществени институции

[редактиране | редактиране на кода]

Преди освободителната руско-турска война от 1877 – 78 година, а известно време и след това до 1899 година, в училището на Лилково са се обучавали само момчета. От 1876 година до 1879 година учител в Лилково е бил Калин Славов от Ситово. За училище продължава да служи Стояновата къща. През 1880 година е изградена първата училищна сграда в близост до църквата. В същата сграда след време се помещава кметството на селото. Пръв учител в новото училище е Георги Тасков от Ситово. През 1961 г. е завършен строежа на новата училищна сграда. През 1973 г. училището с последен директор Коста Папазов е закрито поради липса на ученици. Сградата на училището по-късно се използва за ученически лагери. По-късно в наши дни сградата на училището е превърната в хотел.

Културни и природни забележителности

[редактиране | редактиране на кода]
Църквата Св. Архангел в Лилково
  • Каменната църква „Свети Архангел“, чийто градеж е започнал през лятото на 1858 г., а е завършен на следващата година.
  • Река Лилковска, приток на река Първенецка

Граждански организации

[редактиране | редактиране на кода]
  • СНЦ „Заедно за Лилково“ е сдружение с нестопанска цел създадено през м. Юли 2020 г., от местни дейци с цел гражданско обединение на жителите и собствениците на имоти в село Лилково, област Пловдив. Целта на сдружението е да обедини местните в името на по доброто бъдеще на селото и постигане на общите цели на мнозинството от населението, както и да оказва индивидуална помощ и съдействие при необходимост. СНЦ „Заедно за Лилково“ има два контролни органа – управителен съвет и надзорен съвет. Първи и настоящ председател е г-н Димитър Балев. Сдружението продължава да се разраства, и все повече граждани се включват като членове и предлагат своята подкрепа. Девизът на обединението е „Заедно сме по силни“.
  • НЧ „Родопска Искра 2020“ – читалищната организация е създадена през 2020 г. по инициатива на СНЦ „Заедно за Лилково“
  • Годишен събор – всяка първа събота на месец юни.
  • Летен събор и фолклорен фестивал „Лилково поСреща“ – 12.08.2023 (Всяка година се провежда на различна дата и се организира от СНЦ „Заедно за Лилково“ и НЧ „Родопска искра 2020“)
  • Храмов празник – 8 ноември