Храбрино

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Храбрино
Kraj Momina skala.JPG
Общи данни
Население 626 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 13,881 km²
Надм. височина 340 m
Пощ. код 4111
Тел. код 03120
МПС код РВ
ЕКАТТЕ 77373
Администрация
Държава България
Област Пловдив
Община
   - кмет
Родопи
Пламен Спасов
(ГЕРБ)
Кметство
   - кмет
Храбрино
Михаил Кръстанов
(БСП)
Храбрино в Общомедия

Храбрино е село в Южна България, в община Родопи, област Пловдив.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Храбрино се намира в планински район, на 15 km югозападно от Пловдив. Около централната по-стара част от селото по планинските масиви са разположени две големи непрекъснато разрастващи се вилни зони. През селото минават две реки. Оттук започват туристическите маршрути към хижа „Здравец“, хижа „Равнища“, село „Бойково“ и разположената в близост до селото на 4 km хижа „Академик“ (старо име „Родопски партизани“).

История[редактиране | редактиране на кода]

До 1934 година името на селото е Сотир, а до 1960 година – Свети Спас.[1] Храбрино е старо село, съществувало през Средновековието. Сведения за селото, под имената „Ситур“ и „Сотур“ има в турски регистри от 1489(Istanbul – BOA,TD 26,s.127 – село Ситур),1530(Istanbul – BOA,TD 370,s.96 и s.101 – село Сотур) и 1695 г.(Istanbul – BOA,MAD 3604,s.70-87 – със описите на селищата от нахията Коюн тепеси на каазата Филибе/Пловдив/, сред които е и село Сотур/Храбрино/,описано като изцяло християнско село, наброяващо 25 български християнски къщи. Захари Стоянов в "Записки по българските въстания" описва подробно село Сотир и усилената подготовка на жителите му за Априлското въстание. Събитията се развиват в дома на Рангел Тепавичаря.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Sv Dimitar.jpg

В селото има четири параклиса и една църква. В най-високата част сега се вижда параклисът „Свети Димитър“, който е непосредствено до паметника на родопските партизани. На около 5 km в посока към Брестовица, през планината по черен път може да се стигне до параклиса „Свети Спас“, дал името на селото за период от 30 години. В селото има два антични римски моста, които стоят непокътнати хилядолетия от периодично прииждащите буйни реки, често нанасяли сериозни поражения на земеделците в района.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

В края на месец февруари и началото на месец март ежегодно се провеждат карнавални шествия с кукерски маски и ритуално запалване на огъня за прогонване на злите сили.

В местните параклиси и църква се отбелязват с празнични литургии по-важните религиозни православни празници.

Всяка година през селото минава рали. Участниците спират на центъра за да отпочинат и да проверят състоянието на колите си.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Мичев, Николай, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878–1987“, София, 1989, стр. 380.