Записки по българските въстания

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за произведението на Захарий Стоянов. За филма вижте Записки по българските въстания (филм).

Титулна страница на първото издание на том I, Пловдив, 1884 г.
Титулна страница на първото издание на том I, Пловдив, 1884 г.

Записки по българските въстания (пълно заглавие: „Записки по българските въстания. 1870–1876. Разказ на очевидец“) е историко-мемоарно съчинение на писателя и революционер Захарий Стоянов. Негова тема са борбите за национално освобождение на българите в периода 1870-1876 г. Състои се от три тома, издадени за пръв път съответно през 1884, 1887 и 1892 г. Книгата е посветена на Любен Каравелов. С нея се поставя началото на съвременната българска историография.

Повод за написване[редактиране | редактиране на кода]

В „Предисловие“ към първи том на „Записките“ Захари Стоянов изтъква като главен мотив за написването им необходимостта да се съхрани правдив спомен за най-важната, според него, част от историята на България след падането ѝ под османско владичество — въстанията. Горчивина у писателя предизвиква забравата на Христо Ботев, Георги Бенковски, Панайот Волов и други революционери, загинали за свободата на родината си. Стоянов рязко се противопоставя на появилите се след Освобождението твърдения, че Априлското въстание е „незначително движение“[1] а турските кланета са безпричинни или провокирани от група „нехранимайковци“. В книгата си той се заема да изложи своята гледна точка на пряк участник в освободителните борби. Признавайки, че въстаниците не е са били достатъчно добре организирани и въоръжени, авторът все пак твърди, че движението е постигнало своята цел.

Съдържание[редактиране | редактиране на кода]

Основните събития описани в „Записките“ са несполучилото Старозагорско въстание, образуването на Гюргевския революционен комитет, подготовката на Априлското въстание, Великото народно събрание в Оборище, сформирането на Хвърковатата чета на Бенковски, хода на въстанието и най-вече случилото се в Пловдивски революционен окръг, в който е апостол самият автор. Разказът завършва с погрома на въстанието. „Записките“ остават недовършени поради ранната смърт на автора.

Без да поставя личността си на първо място, Захарий Стоянов разказва и за живота си като медвенски овчар, шивашки калфа в Русчук, дейността си като организатор на революционни комитети из пловдивските села и несгодите на турския плен.

Широкият поглед на автора превръща творбата му не само историческо и мемоарно съчинение, а дава цялостна представа за живота в България в последните години преди Освобождението.

Герои[редактиране | редактиране на кода]

В съчинението си Захарий Стоянов оставя портрети на ред видни революционери: Георги Бенковски, Тодор Каблешков, Панайот Волов, баба Тонка, Матей Преображенски, Кочо Чистеменски, Никола Обретенов.

Наред с тях са представени не така известни, но заслужили мястото си в българската история дейци: Иван Арабаджията (сподвижник на Левски), Ботевите четници Сава Пенев и Димитър Тодоров (Димитрото), Михаил Жеков, Васил Соколски (послужил за прототип на доктор Соколов от „Под игото“).

„Записките“ са изпъстрени с множество епизодични, но колоритни персонажи: Кондю Делидимоолу, помакът Хасан Ага, разбойникът Амиш, Руско Робов (Робът), четникът Ботю Иванов и много други.

Език и стил[редактиране | редактиране на кода]

Стилът на „Записки по българските въстания“ е своеобразен. Незавършил дори средно образование, Захари Стоянов се оформя като самоук талант. Речта му е близка до народната, изпъстрена с турцизми и популярни изрази. В нея наред с драматичния патос присъства живият народен хумор, иронията и самоиронията. В „Строителите на съвременна БългарияСимеон Радев го нарича „голям хуморист, най-големият безспорно с Ботева и Алеко Константинова“. Въпреки, че намира „Записките“ за лишени от композиция и твърде небрежни по отношение на езика, Радев ги смята за „блестящ труд“, а персонажите представени в тях намира за обрисувани с рядка дарба.

Влияние[редактиране | редактиране на кода]

Съчинението на Захарий Стоянов е послужило като първоизточник за „Под игото“ на Иван Вазов и романа „В зори“ на полския писател Зигмунт Милковски (Теодор Томас Йеж). При създаване образа на баба Мокра последният е вдъхновен от баба Тонка Обретенова в Захариевото съчинение[2].

През 1976 г. въз основа на „Записки по българските въстания“ е заснет едноименният тринадесетсетсериен телевизионен филм с главен режисьор Борислав Шаралиев.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Симеон Радев — „Строителите на съвременна България“
  • Иван Богданов — „Мемоари и мемоаристи“ в „Литературни студии“, издателство „Български писател“, София, 1966 г.
  • Петър Пондев — „Записки по българските въстания“ в „Очерци за български писатели“, издателство „Български писател“, София, 1967 г.
  1. Джанюариъс Макгахан в „Турските зверства в България“. Пак там: „Що се отнася до българското въстание, имало е слаби опитвания в две-три села…“ и „…не е съществувало организирано въстание в страната…“
  2. Емил Георгиев — „Очерци по история на славянската литература“, Първа част, издателство „Наука и изкуство“, 1977 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]