Васил Бойчев
| Васил Бойчев | |
| български лекар, аптекар и революционер | |
| Роден | Васил Бойчев Рашков
1844 г.
|
|---|---|
| Починал | |
Васил Бойчев Рашков, известен и като Доктор Соколски, е български лекар, аптекар и участник в националноосвободителното движение.[1]
Роден е в село Жеравна и е прекарал детските си години като овчарче в Добруджа. По-после слугува в Кюстенджа, а през 1864 – 1868 година е вече хайдутин в Коджа Балкан и родния си край. Заловен е и затворен в Варненската тъмница, но е освободен след около година и половина и се завръща у дома. Не след дълго време заминава за Сливен и се главява за слуга у д-р Венко Гръмников. Тук изглежда взима решение за професионална кариера в медицинските науки и отива в Медицинската школа в Букурещ. Там установява контакт с революционната емиграция.[1] След получаването на образование се завръща през 1873 г. в Жеравна, а през 1874 г. отива отново при учителя си д-р Гръмников. Така той продължава медицинската си практика от 1872 г., когато е лекар и аптекар в Жеравна.[1] След 1874 г. той работи в Пазарджик и Перущица.[2]
Доктор Соколски, след смъртта на учителя си, заживява в Перущица, където веднага се включва в дейността на революционния комитет. Като един от най-запалените в задругата е избран за помощник на Петър Бонев. След това представлява Перущица в Народното събрание в Оборище и е член на комисията за изработване на плановете за бъдещото въстание. По време на Априлското въстание е лекар в Хвърковатата чета на Георги Бенковски. Заловен е в Етрополския Балкан и осъден на смърт от Пловдивския съд и на 3 август 1876 г. Обесен в Пловдив.[1][2]
За Васил Бойчев изразяват възхищение автори като Константин Величков и Захарий Стоянов.[2]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 10. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. ISBN 9789548104326. с. 4115.
- ↑ а б в Шабанов, Иван. Имена от тъмни, робски години. София, 1969, 2006. с. 19.
