Перущица

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Перущица
Perushtitsa-hill-view.jpg
Общи данни
Население 5 129 (ГРАО, 2015-03-15)*
Понижение 5 058 (НСИ)
Землище 48,719 km²
Надм. височина 473 m
Пощ. код 4225
Тел. код 03143
МПС код РВ
ЕКАТТЕ 55909
Администрация
Държава България
Област Пловдив
Община
   - кмет
Перущица
Ради Минчев
(РБ)
Перущица в Общомедия

Пѐрущица е град в Южна България, област Пловдив. Градът е център и единствено населено място в Община Перущица. Населението на града по данни от преброяването към 1 февруари 2011 г. е 5 058 жители.

География[редактиране | редактиране на кода]

Намира се в северното подножие на върховръшкия дял на Родопите, в близост до град Кричим. Граничи с общините Кричим, Стамболийски и Родопи. Отстои на 21 km югозападно от Пловдив.

История[редактиране | редактиране на кода]

Най-старите свидетелства за населението по тези земи датират от дълбока древност. Най-ранното човешко присъствие е засвидетелствано от намиращите се на около 1,5 км североизточно от центъра на града при карстовия извор Пастуша до „Червената църква“ останки от праисторическо селище, което е съществувало през неолита, халколита и бронзовата епоха или в периода от 7 - 6 000 г. пр. Хр до към 1 000 пр. Хр. [1] Праисторическото селище е открито на 500 метра от Червената църква, наблизо има свидетелства и за друго селище в местността Дяковица, което се датира от IV в. пр. Хр., а началото на селищния живот в античността категорично е засвидетелствано от VI век пр. Хр. [2][3] Един от най-ценните запазеви древнни паметници в района е Червената църква е построена в IV век сл. Хр.

Векове преди идването на римляните, свое селище около карстовия извор в някогашния квартал Пастуша създават траките. В този район са открити 29 надгробни  могили, сред които най-известни са Духова и Банова могила.  В основите на Духова могила при разкопки са намерени тракийски златни колесници. Находките от Духова  могила  са експонирани днес в Историческия музей в Перущица -  наред с тракийските бойни колесници, са мраморна глава на мъж, статуи на антични божества, оброчни плочки, монети, сечени във античниея ПЛоврдив и пр.

Името си носи града носи от крепостта "Перистица" част от отбранителната верига на Второто българско царство. Сегашният град води началото си от древния голям град Драговец[4], известен със славянското си име, защото в по- късните епохи е населяван, както и цалата околност, най-вече от славяни. За съжаление, сега една част на този легендарен град се намира под водите на микроязовир, [5] друга е разположен на 2-3 километра северно от днешната Перущица, а до днес е оцеляла само една четвърта част от църквите му, която сега е известн като Червената църква, Града е унищожен oт ордите на турския главатар Лала Шахин в 1364 година.[6] Археологията доказва, че в дългата си история Перущица е техен наследник, носейки името на славянския бог Перун.[7] Опитите на поробителя да потурчи местните българи се провалили. През XV век тук се заселили бежанци – българи от най-западните предели на Балканския полуостров (днешни Албания и Епир). По-късно селището било ограбено и опожарено отново през 1794 година от кърджалиите на Мехмед Синап.[8]

През 1850 г. бързо е построено училище „Св.св. Кирил и Методий” , тъй като остават материали от строежа на църквата  „Св. Архангел Михаил”. В училищната сграда в 1869 г. Васил Левски основава перущенския революционен комитет, чиято дейност е възобновена в 1876 година от Георги Бенковски и Васил Соколски-Докторът.

Връхна точка е участието на цялото население в национално-освободителните борби с яркото си проявление през Априлско въстание от 1876 г., в които „младо и старо“ воюва с примитивни оръжия срещу Османската империя, водачът на въстанието тук е Петър Бонев. В църквата „Св. Архангел Михаил“ загиват 347 християни българи, притиснати от редовна турска войска с оръдия и башибозука на Адил Ага[9]. След седемдневна битка в нея се въззема най-мощният глас за свобода, който човечеството е чувало - бащите жертват жените и децата си, а после и себе си, за да не бъдат роби и да не бъдат потурчени.[10] През юли 1876 г. Перущица е посетена от френския журналист Иван дьо Вестин, който съобщава, че след зверското турско клане при потушение на въстанието извършено от редовна войска и паравоенни мюсюлмански части в града са останали 150 „старци и деца“ от предишното население от над 2000 души[11].

Перущица съществува като самостоятелна община от 1998 г. В историческия музей в града се пазят ценни експонати, свързани с историческото минало и героизма на населението от района.

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Православно християнство.

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Основно място в живота и поминъка заемат лозарството и производството на перущенски Мавруд и други вина. Още през периода на Втората българска държава всяко семейство работи лозя, и особено манастирски лозя. Напоследък се развива и туризма.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Църква паметник „Св. Архангел Михаил“

Храм мемориал – Историческа църква „Свети Архангел Михаил“ в Перущица[редактиране | редактиране на кода]

Църквата паметник „Св. Архангел Михаил“ е последна крепост и убежище на въстаналите за освобождение от турско робство перущинци през Априлското въстание в 1876 г., където извършват подвига си Спас Гинов, Кочо Честименски и др., сградата на храма е част от Историческия музей на Перущица.

Построена в периода от 1847 до 1849 г. с доброволни средства и труд на местното население, тя е израз на духа и нарасналите възможности на това население по време на Възраждането. Представлява трикорабна сграда, изписана богато от пазарджишки майстори. В нея се събират последните защитници, които заедно с мирно население се опитват да отбраняват свободата си срещу многочислено турско обкръжение. Атакувана е с оръдие от страна на редовна турска войска.[9] Църквата става безмълвен свидетел на героизма и саможертвата на последните 127 защитници във все още оцелялата църква – крепост, там на 1 май пръв извършват своя трагичен безпримерен подвиг – Спас Гинов, след него Кочо Честименски, Иван Хаджитлиев и още двадесет и трима перущенци, които предпочитат смъртта пред участта да попаднат в турски ръце и да бъдат подложени на зверства и потурчване.[10][12] За нея и Иван Вазов в баладата Кочо пише:

Храмът беше пълен с деца и невести, с въстаници бодри и бащи злочести, които борбата в тез зидове сбра. .....Перущице бедна, гнездо на гепои, слава! Вечна слава на чедата твои, на твоята пепел и на твоя гроб, дето храбро падна въстаналий роб! .... Ти в борбата черна и пред турский гнев издигна високо твоя свилен лев, и глава не клюмна, и меча ни даде, и твойта светиня срамно не предаде, и нашта свобода ти я освети. ... Поклон на теб, граде, пепелище прашно, на борба юнашка свидетелство страшно! ..... И храмът ехтеше от моми, невести, кат падаха в кръвье или в безчестье!


Храм „Св. Атанасий“[редактиране | редактиране на кода]

Храм „Св. Атанасий“ е старата късносредновековна църква на Перущица. Късносредновековна, построена в 15 или 16-ти век. От тук е дадено началото на Априлското въстание в този край и е служила като най-добрата защитна позиция на българите, до основи е изгорена от поробителя в 1876 г. След Освобождението на България от турско робство е възстановена, тук в нея е била първата стационарна болница в Перущица. Действащ храм който днес събира перущенци в най-важните дни на църковни и лични християнски празници.[13]

Параклис „Св. Петка Българска“[редактиране | редактиране на кода]

Намира се в южния край на Перущица – на брега на реката, в едноименната местност в естествена пещера, която е служила като параклис на светицата от незапомнени времена. Параклисът е построен в 2000 г. за възпоменание на женският метох към близкия манастир „Св. Тодор“ намирал се но отсрещния бряг на реката, опожарен по време на Априлското въстание.[3]

Червената църква "Св. Богородица"[редактиране | редактиране на кода]

Внушителните останки на Червената църква са сред най-ранните достигнали до нас големи християнски храмове в света и и едни от най-значимите и оригинални раннохристиянски базилики на Балканите.  Храмът е от края на IV век след Христа и е известен с мащщабността и уникалността на архитектурните си форми и останки от някогашни стенописи. Днес са запазени само отделни стени и части от купола, а от някогашната богата украса на храма е запазено съвсем малко - част от стенописите и мозайките на храма се съхраняват в НИМ, но има и стенописи, които на място изложени на атмосферни влияния, се рушат. Според ЮНЕСКО, те са уникални и наподобяват образците на базиликите в италианския град Равена и Синайските манастири.Унищожена е oт ордите на турския главатар Лала Шахин в 1364 година.[6]

Мемориален комплекс[редактиране | редактиране на кода]

"Паметник на трите поколения " на избитите от турците българи през Априлсккото въстание. Открит е в 1976 г. в памет на загиналите за свободата перущенци за 100-годишнината от Априлското въстание и участието на града в него. Изграден е на историческия хълм „Маньово бърдо“ на Перущица . връх „Власевица“, над центъра на града, където е лобното място и паметника на тримата старци парламентьори от Перущица, убити от башибозуци по време на въстанието. До комплекса води естакада от стълби от Дановото училище символичто изразяваща възвисяването на Перущица. От върха, който е достъпен и с автомобил се открива широка панорама на града и околността.[3]

"Паметник на трите поколения " на избитите от турците българи през Априлсккото въстание
Историческият музей

Исторически музей[редактиране | редактиране на кода]

Историческият музей в Перущица е създаден през 1955 г. В експозицията си представя историята на селището, преминавайки през поселенията на траки и славяни, героичната борба и трагичната жертва на българите от Перущица за освобождение от турско робство. Музеят е сред Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз. Има печат на БТС целогодишно.

Други[редактиране | редактиране на кода]

  • Възрожденското училище в Перущица, където е преподавал видния възрожденски просветител и издател Христо Груев Данов, взаимното училище става едно от първите класни училища от Възраждането. В училищната сграда в 1869 г. Васил Левски основава перущенския революционен комитет. Сградата на училището е част от Историческия музей на Перущица.
  • Паметник на Петър Бонев водачът на Априлското въстание в град Перущица през 1876 година. Той е роден в града през 1837 година, където получава и първоначалното си образование. Паметникът му е издигнат до историческата църква "Св. Архангел Михаил".
  • Защитена местност „Перистица“ историческо място и характерен ландшафт с водопади и характерни скални образования простиращ се и в землището на село Устина, община Родопи, включваща разположения на юг от Перущица скален масив и вековна буково-дъбова гора е местообитание – място за гнездене и хранене на защитения изчезващ вид черен щъркел и на редица видове дневни и нощни птици, има площ 5,888 ха. Стопанисва се и се охранява от община Перущица, община Родопи и от Държавно горско стопанство – Кричим, под контрола на РИОСВ – Пловдив.[3] Тук са останките на кпрепоста Устина [14] и на средновековна крепост Перестица на високия и скалист хълм „Острия камък“ на 3,5 км южно от града (2.64 km по права линия, надморска височина 668 m GPS координати: 42°1'55"N 24°32'23"E ).[15][16][17] строена от византийския император Юстиниян I (527 – 565 г.). В скалата са изкопани дълбоки резервоари за вода, в западната ѝ част личат стъпалата от стълбището което отвежда до върха на крепостта. За първи път името ѝ се споменава през XIII век и се свързва с управлението на българския цар Михаил II Асен, в непозсредствена близост са останките от манастира ”Св. Св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат” – средновековната монашеска обител, наричана от местното население „Св. Тодор“, векове е част от внушителен комплекс от няколко манастира в северните поли на Родопите, наречени Родопската Света гора. „Св. Тодор“ основан в края на VI и началото на VII век, Отстои на 5 км от Перущица, непосредствено под величествените скали до него е притежавал много имоти и значително имущество и многократно е разрушаван от турците: първият погром е през XIV век, при поробването на България от азиатския нашественик, вторият е през 1657 година, третият – през 1778 година, а четвъртият – по време на Априлското въстание в 1876 г.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

  • 14 февруари – Трифон Зарезан, тържественно зарязване на лозите
  • 9 май – годишно честване в памет на подвига на българите в Априлското въстание в гр. Перущица, с театрални сцени и тържествена проверка-заря.
  • 20 януари – Къпанки – традиция, на Ивановден по стар стил, характерен е за Перущица и е единствен на  Балканите. Предполага се, че обичаят е наследство от древните славянски празници, свързани с водата. Зетьовете, които са  най-пресните младоженци, се къпят обредно под Чалъковия мост. Значението на обичая е да има здраве, момъкът да се почувства мъж, да са плодовити булките. Обичаят е вдъхновил перущинския поет Власо Власов да  напише стихотворението „Къпанки в Перущица“:

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Стихотворението „Кочо“ от „Епопея на забравенитеИван Вазов пише в прослава на героите от Перущица.
  • Янев, Симеон. Перущенският апостол. Психография на П. Бонев, водач на Априлското въстание от 1876. С., 2002.
  • Перущица. Гласове от миналото, настоящето и бъдещето: доклади и научни съобщения, посветени на 124-годишнината от Априлското въстание. Пловдив, 2004.
  • Йордан Табов. Табовата къща в Перущица. – Родознание. Genealogia, 2011, № 3 – 4,

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Защитниции[редактиране | редактиране на кода]

Свързани с Перущица[редактиране | редактиране на кода]

  • Кочо Честеменски, участник в Априлското въстание (1876), убива семейството си и се самоубива, за да не попаднат живи за издевателство и потурчване в ръцете на редовната турска войска и башибозука.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Перущица, Свети места
  2. „Червената църква", Официален сайт на Община Перущица
  3. а б в г Забележителности, Официален сайт на Община Перущица
  4. Драговец град е съществувал допреди покоряването на България от турците. Бил е на 4 часа път от Пловдив, на югозапад. По развалините му, които се виждат днес, се познава, че е бил от пет части, на разстояние половин час една от друга. Всички заедно можели да се обиколят за десет часа. Първата част на този град е била на мястото, където сега е Кричим. Втората и най-голяма е била разположена на тези места, които обхващат Куртово, Селище и Стара Пастуша. В Стара Пастуша има развалини от църква, за която старите хора казват, че се е наричала „Св. Троица”. Официален сайт на Община Перущица - Драгавец Град Драговец се е състоял от пет многолюдни части. Днес съществуващи са Перущица, Устина, Кричим, Куртово Конаре и Пастуша.
  5. крепост Драговец, bulgariancastles
  6. а б Град Драговец
  7. Перущица, Свети места
  8. История на Перущица, официален сайт на Община Перущица
  9. а б Църквата „Св. Архангел Михаил“, Официален сайт на Исторически музей Перущица
  10. а б Насилствено налагане на исляма при потушаване на Априлското въстание В 1876 г. – Записки на драгоманина на руското вицеконсулство в Пловдив Н. Чалики за времето май—юни 1876 г. – Архив на Найден Геров, т. II, с. 176, 196, 197 и 222.: „Турците взеха в Карши Якъ едно красиво момиче от Перущица, принуждаваха го да се потурчи и след като то не склони, те го посякоха (заклаха)... ...Две момичета от Перущица след много скитане най-сетне намислили да дойдат тук (в Пловдив). При чифлика на Мистроболудвама турци ги посекли, след като ги безчестили и насилвали да се потурчат...“
  11. Пътуване в страната на въстаналите Българи, редактор Йоно Митев, превод от френски Дора Кършовска, Издателство на Отечествения Фронт, София, 1971
  12. Пиянството на един народ, в-к Национелен подем, стр. 6 бр. 17 2009 г.
  13. Храм „Св. Атанасий“, Официален сайт на Община Перущица
  14. Крепост „Св. Устина“ На същото място, но много по-голяма се е намирала Тракийската крепост Хисарлъка. Останките които се виждат са именно от нея. В по късен период в/у част от крепостта Хисърлъка е построена Крепостта Св. Устина. Информация за обектите: bulgariancastles.com/bg/node/2272
  15. Крепост Перестица
  16. Крепост Перестица /Перистица/
  17. Гр. Перущица – крепост Перестица

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]