Перущица

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Перущица
Perushtitsa-hill-view.jpg
Общи данни
Население 5 129 (ГРАО, 2015-03-15)*
Понижение 5 058 (НСИ)
Землище 48,719 km²
Надм. височина 473 m
Пощ. код 4225
Тел. код 03143
МПС код РВ
ЕКАТТЕ 55909
Администрация
Държава България
Област Пловдив
Община
   - кмет
Перущица
Ради Минчев
(РБ)
Перущица в Общомедия

Пѐрущица е град в Южна България, област Пловдив. Градът е център и единствено населено място в Община Перущица. Населението на града по данни от преброяването към 1 февруари 2011 г. е 5 058 жители.

География[редактиране | редактиране на кода]

Разположен е в географската област Родопска яка, сред гънки от северните склонове на Върховръшкия рид. Старата градска част се разстила амфитеатрално по възвишенията Вълковище и Власевица. Намира се в географската област Родопска яка в северното подножие на Върховръшкия дял на Чернатица на 255 м надм. вис в Западните Родопи, и е център и единствено населено място в Община Перущица. Отстои на 144 км югоизточно от столицата София, на 21 км югозападно от Пловдив и на 8 км източно от най-близкия град – Кричим. Граничи с общините Кричим, Стамболийски и Родопи. Северно центъра от града на 2 км в полето, е квартал Пастуша, който до 1959 г. е бил отделно село.

Местният преходноконтинентален климат с мека зима и слънчево топло лято, както и специфичните особености на тукашните почви, са благоприятствали от древни времена за развитие на лозарството, особено на ароматния и с с висока захарност грозде сорт Мавруд.

История[редактиране | редактиране на кода]

Праистория[редактиране | редактиране на кода]

Най-старите свидетелства за населението по тези земи датират от дълбока древност. Най-ранното човешко присъствие е засвидетелствано от намиращите се на около 1,5 км североизточно от центъра на града при карстовия извор Пастуша до „Червената църква“ останки от праисторическо селище, което е съществувало през неолита, халколита и бронзовата епоха или в периода от 7 – 6 000 г. пр. Хр до към 1 000 пр. Хр. [1] Праисторическото селище е открито на 500 метра от Червената църква, наблизо има свидетелства и за друго селище в местността Дяковица, което се датира от IV в. пр. Хр., а началото на селищния живот в античността категорично е засвидетелствано от VI век пр. Хр. [2][3] Добрите условия около извора Пастуша довел до разрастване на селището като територия и население, а впоследствие и до разселвания и основаване на други праисторически селища в близката околност – района на Пастуша, Перущица и Брестовица.

Античност[редактиране | редактиране на кода]

Свещеният извор и скално светилище стават център, около който се формира тракийско селище, просъществувало и през римската епоха (I–IV в. сл. Хр), и през последвалите исторически периоди. В този район са открити 29 надгробни могили, сред които най-известни са Духова, Банова, Горката и Андреева могили. В околностите на Перущица са разкрити останки и от други тракийски и римски селища, както и от една малка крепост – „Калето“ (северозападно от града). В основите на Духова могила при разкопки са намерени тракийски златни колесници. Находките от Духова могила са експонирани днес в Историческия музей в Перущица – наред с тракийските бойни колесници, са мраморна глава на мъж, статуи на антични божества, оброчни плочки, монети, сечени във античниея Пловрдив и пр. Един от най-ценните запазеви древнни паметници в района е построената в IV век сл. Хр. през късната античност, над скалното светилище при извора Пастуша внушителна раннохристиянската църква наречена Червената църква Наличието на такава грандиозна култова сграда, говори, че още в зората на християнството, намиралото се в близост до църквата селище е играело значителна роля в духовния живот на областта.

Средновековие[редактиране | редактиране на кода]

Името си носи града носи от крепостта „Перистица“ част от отбранителната верига на Второто българско царство. Сегашният град води началото си от древния голям град Драговец[4]

Град Драговец[редактиране | редактиране на кода]

Град Драговец се е състоял от пет многолюдни части. Днес съществуващи са Перущица, Устина, Кричим, Куртово Конаре и Пастуша. </ref>, известен със славянското си име, защото в по-късните епохи е населяван, както и цялата околност, най-вече от славяни. За съжаление, сега една част на този легендарен град се намира под водите на микроязовир, [5] друга е разположен на 2-3 километра северно от днешната Перущица, а до днес е оцеляла само една четвърта част от църквите му, която сега е известен като Червената църква, В радиус от около 5 км от Драговец са били разположени 10 крепости, които са пазели подстъпа към града от всички страни. Три от тези крепости се намират южно от Перущица: „Градището“, „Момино кале“ и „Перестица“. Селището и прилежащите му отбранителни съоръжения продължили живота си и през средновековието. Тогава укрепленията в планината, като крепостта „Перестица“, са били важна част от севернородопския отбранителен щит. По време на Второто българско царство (XII-XIV в.) тези крепости са играели важна роля при сблъсъците между Византия и България и са преминавали ту в едни, ту в други ръце. Историческите извори сочат, че през този период Драговец е голям български град. Според византийския хронист Георги Акрополит: „живущите там били българи и отхвърляли игото на чуждоплеменниците (т.е. ромеите)“. Вероятно през времето на Второто българско царство е бил основан известният в миналото Перущенски манастир „Св. Тодор“, останките на който се намират на 1,5 – 2 км южно от града, в близост до крепостта „Перестица“. Града и крепостите са унищожени от ордите на турския главатар Лала Шахин в 1364 година.[6]

Археологията доказва, че приемник на разореното българско селище е възникналото в някой по-късен период село Перущица, носейки името на славянския бог Перун.[7]. Първи писмени сведения за последното намираме в османските данъчни регистри. То се споменава в опис на войнуците за Пловдивски санджак от XVI в.: „Пейо, син на Трендафил, вместо него, от с. Перущиче“. Този документ свидетелства, че по това време Перущица вече е съществувало и в него са пребивавали войнуци – българи на служба в османската войсдка, които са ползвали определени привилегии (данъчни облекчения). Интересно е, че в същия този опис на войнуците е записано и село Пастуша (днес кв. на Перущица), но с 5 войнука (Манол, Христан, Апостол, Богдан и Наско), което дава основание да се предположи, че то е възникнало по-рано от с. Перущица (това, което е било на днешното му място).

Характерно за селото е, че през всичките векове на османското робство населението му запазило българско – християнско самосъзнание. Дори и по време на големите зулуми в средата на XVII в., когато почти цялото население на Западните Родопи (Чепинското корито) било принудено насилствено да приеме исляма, опити на турците да помохамеданчат перущенци не успели. Опитите на поробителя да потурчи местните българи се провалили, но цената, която платили тукашните горди българи била изразена в множество изпепелени къщи и изселване от родните огнища.

През XV век тук се заселили бежанци – българи от най-западните предели на Балканския полуостров (днешни Албания и Епир). По-късно селището било ограбено и опожарено отново през 1794 година от кърджалиите на Мехмед Синап.[8]

Възраждане[редактиране | редактиране на кода]

През XIX в. стопанският просперитет и духовният напредък на Перущица дават изражение в създаването на български просветни, религиозни и културни учреждения. В 1847 г. е издигната възрожденската църква „Св. Архангели Гавраил и Михаил“ и първото начално училище, в което първи учител е бил свещеникът П. Рипчев, като отначало обучавал деца в дома си. Негови приемници са били Ст. Б. Николов от с. Цалапица, Кр. Ненчев от Етрополе, П. И Ст. Рипчеви, Т. Михайлов, който донася препис от Паисиевата история в селището и др. Приемник на това школо е построеното през 1850 г. светско училище „Св.св. Кирил и Методий“, с останалите материали от строежа на църквата „Св. Архангел Михаил“, те е известно като „Даново училище“, в което първи преподавател е бил бележитият български просветител Христо Г. Данов, въвел през 1850 г. взаимоучителния метод. През 1853 г. той открива и девическо училище, с което се образува едно от първите смесени училища в поробена България. Читалище „Просвета“ е основано през 1862 г. В училищната сграда в 1869 г. Васил Левски основава перущенския революционен комитет, чиято дейност е възобновена в 1876 година от Георги Бенковски и Васил Соколски-Докторът.

Връхна точка е участието на цялото население в национално-освободителните борби с яркото си проявление през Априлското въстание в Перущица вдигнато на 23 април 1876 г., Перущинци 7 дни удържат непрестанните атаки на многократно превъзхождащия ги по брой и въоръжение противник. Те са нападнати от 5 500 башибозук на Адил ага тамрашлията[9], а на 29 април пристига и турска редовна войска с артилерия начело с Решид паша. Едва когато оръдията разрушават покрива на въстаническата крепост – църквата „Св. Архангели Гавраил и Михаил“, в която са събрани около 600 старци, жени и деца, въстаниците прекратяват съпротивата.В черквата загиват 347 души, начело с отец Тилев, д-р Васил Соколски и водача на въстанието в града Петър Бонев – другар и съратник на Раковски и Левски в Белградската легия. Турците ограбват селището и опожаряват 350 къщи. Трагична е саможертвата на Спас Гинов, Кочо Честименски, Иван Хаджитлиев и още двадесет и трима перущенци. В черквата „Св. Архангел Михаил“ се въззема най-мощният глас за свобода, който човечеството е чувало – бащите жертват жените и децата си, а после и себе си, за да не бъдат роби и да не бъдат потурчени.[10]

През юли 1876 г. Перущица е посетена от френския журналист Иван дьо Вестин, който съобщава, че след зверското турско клане при подавяне на въстанието извършено от редовна войска и паравоенни мюсюлмански части в града са останали 150 „старци и деца“ от предишното население от над 2000 души[11]. Впоследствие костите на българските мъченици са събрани и погребани в същата тази черква, за да се помни станалото.

Съвремие[редактиране | редактиране на кода]

Перущица е освободена от турско иго на 3 януари 1878 г., но след разкъсалият България Берлински договор от 13 юли 1878 г., попада в автономната васална на Османската империя област Източна Румелия. Гражданите на Перущица са от първите, обявили се за Съединението на Княжество България с Източна Румелия през септември 1885 г. Перущенци участват масово в 5-те войни за национално обединение на България и дават скъпи жертви с имената на които е издигнат паметник в центъра на града.

През XX в. Перущица се развива в селище, на което основен дял от икономиката му заема селското стопанство и по-точно лозарството и овощарството. През 1929 г. в селото е образувано първото в България дружество на тютюнопроизводителите, а през 1935 г. и лозаро-винарска производствена кооперация „Напредък“. По-късно е основано средно професионално-техническо училище. След 9.IX.1944 г., в годините на социалистическата планова икономика, в Перущица работят: алектроапаратурен завод за командни ел. табла, предприятие на „Винпром“ за естествено пенливи вина, 2 предприятия за производство на туристически принадлежности, Дирекция „Лозарство“ към националния производствен комплекс „Г. Димитров“ в Пловдив, дивечова ферма „Норка“ и др. През 1969 г. село Перущица е признато за град. Перущица съществува като самостоятелна община от 1998 г. В историческия музей в града оснван в 1955 г. се пазят ценни експонати, свързани с историческото минало и героизма на населението от района.

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Православно християнство.

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Основно място в живота и поминъка заемат лозарството и производството на перущенски Мавруд и други вина. Още през периода на Втората българска държава всяко семейство работи лозя, и особено манастирски лозя. Водещо предприятие е инпром „Перущица“, където се произвеждат едни от най-качествените вина в България. В плодородното перущинско поле се разработва и овощарство, главно ябълки и зеленчукопроизводство. Напоследък се развива и туризма.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Църква паметник „Св. Архангел Михаил“

Храм мемориал – Историческа църква „Свети Архангел Михаил“ в Перущица[редактиране | редактиране на кода]

Църквата паметник „Св. Архангел Михаил“ е последна крепост и убежище на въстаналите за освобождение от турско робство перущинци през Априлското въстание в 1876 г., където извършват подвига си Спас Гинов, Кочо Честименски и др., сградата на храма е част от Историческия музей на Перущица.

Построена в периода от 1847 до 1849 г. с доброволни средства и труд на местното население, тя е израз на духа и нарасналите възможности на това население по време на Възраждането. Представлява трикорабна сграда, изписана богато от пазарджишки майстори. В нея се събират последните защитници, които заедно с мирно население се опитват да отбраняват свободата си срещу многочислено турско обкръжение. Атакувана е с оръдие от страна на редовна турска войска.[9] Църквата става безмълвен свидетел на героизма и саможертвата на последните 127 защитници във все още оцелялата църква – крепост, там на 1 май пръв извършват своя трагичен безпримерен подвиг – Спас Гинов, след него Кочо Честименски, Иван Хаджитлиев и още двадесет и трима перущенци, които предпочитат смъртта пред участта да попаднат в турски ръце и да бъдат подложени на зверства и потурчване.[10][12] За нея и Иван Вазов в баладата Кочо пише:

Храмът беше пълен с деца и невести, с въстаници бодри и бащи злочести, които борбата в тез зидове сбра. .....Перущице бедна, гнездо на гепои, слава! Вечна слава на чедата твои, на твоята пепел и на твоя гроб, дето храбро падна въстаналий роб! .... Ти в борбата черна и пред турский гнев издигна високо твоя свилен лев, и глава не клюмна, и меча ни даде, и твойта светиня срамно не предаде, и нашта свобода ти я освети. ... Поклон на теб, граде, пепелище прашно, на борба юнашка свидетелство страшно! ..... И храмът ехтеше от моми, невести, кат падаха в кръвье или в безчестье!

Храм „Св. Атанасий“[редактиране | редактиране на кода]

Храм „Св. Атанасий“ е старата късносредновековна църква на Перущица. Късносредновековна, построена в 15 или 16-ти век. От тук е дадено началото на Априлското въстание в този край и е служила като най-добрата защитна позиция на българите, до основи е изгорена от поробителя в 1876 г. След Освобождението на България от турско робство е възстановена, тук в нея е била първата стационарна болница в Перущица. Действащ храм който днес събира перущенци в най-важните дни на църковни и лични християнски празници.[13]

Параклис „Св. Петка Българска“[редактиране | редактиране на кода]

Намира се в южния край на Перущица – на брега на реката, в едноименната местност в естествена пещера, която е служила като параклис на светицата от незапомнени времена. Параклисът е построен в 2000 г. за възпоменание на женският метох към близкия манастир „Св. Тодор“ намирал се но отсрещния бряг на реката, опожарен по време на Априлското въстание.[3]

Червената църква „Св. Богородица“[редактиране | редактиране на кода]

Внушителните останки на Червената църква са сред най-ранните достигнали до нас големи християнски храмове в света и и едни от най-значимите и оригинални раннохристиянски базилики на Балканите. Храмът е от края на IV век след Христа и е известен с мащщабността и уникалността на архитектурните си форми и останки от някогашни стенописи. Днес са запазени само отделни стени и части от купола, а от някогашната богата украса на храма е запазено съвсем малко – част от стенописите и мозайките на храма се съхраняват в НИМ, но има и стенописи, които на място изложени на атмосферни влияния, се рушат. Според ЮНЕСКО, те са уникални и наподобяват образците на базиликите в италианския град Равена и Синайските манастири.Унищожена е от ордите на турския главатар Лала Шахин в 1364 година.[6]

"Паметник на трите поколения " на избитите от турците българи през Априлсккото въстание

Мемориален комплекс[редактиране | редактиране на кода]

"Паметник на трите поколения " на избитите от турците българи през Априлсккото въстание. Открит е в 1976 г. в памет на загиналите за свободата перущенци за 100-годишнината от Априлското въстание и участието на града в него. Изграден е на историческия хълм „Маньово бърдо“ на Перущица . връх „Власевица“, над центъра на града, където е лобното място и паметника на тримата старци парламентьори от Перущица, убити от башибозуци по време на въстанието. До комплекса води естакада от стълби от Дановото училище символичто изразяваща възвисяването на Перущица. От върха, който е достъпен и с автомобил се открива широка панорама на града и околността.[3]

Историческият музей

Исторически музей[редактиране | редактиране на кода]

Историческият музей в Перущица е създаден през 1955 г. В експозицията си представя историята на селището, преминавайки през поселенията на траки и славяни, героичната борба и трагичната жертва на българите от Перущица за освобождение от турско робство. Музеят е сред Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз. Има печат на БТС целогодишно.

Други[редактиране | редактиране на кода]

  • Възрожденското училище в Перущица, където е преподавал видния възрожденски просветител и издател Христо Груев Данов, взаимното училище става едно от първите класни училища от Възраждането. В училищната сграда в 1869 г. Васил Левски основава перущенския революционен комитет. Сградата на училището е част от Историческия музей на Перущица.
  • Паметник на Петър Бонев водачът на Априлското въстание в град Перущица през 1876 година. Той е роден в града през 1837 година, където получава и първоначалното си образование. Паметникът му е издигнат до историческата църква „Св. Архангел Михаил“.
  • Защитена местност „Перистица“ историческо място и характерен ландшафт с водопади и характерни скални образования простиращ се и в землището на село Устина, община Родопи, включваща разположения на юг от Перущица скален масив и вековна буково-дъбова гора е местообитание – място за гнездене и хранене на защитения изчезващ вид черен щъркел и на редица видове дневни и нощни птици, има площ 5,888 ха. Стопанисва се и се охранява от община Перущица, община Родопи и от Държавно горско стопанство – Кричим, под контрола на РИОСВ – Пловдив.[3] Тук са останките на кпрепоста Устина [14] и на средновековна крепост Перестица на високия и скалист хълм „Острия камък“ на 3,5 км южно от града (2.64 km по права линия, надморска височина 668 m GPS координати: 42°1'55"N 24°32'23"E ).[15][16][17] строена от византийския император Юстиниян I (527 – 565 г.). В скалата са изкопани дълбоки резервоари за вода, в западната ѝ част личат стъпалата от стълбището което отвежда до върха на крепостта. За първи път името ѝ се споменава през XIII век и се свързва с управлението на българския цар Михаил II Асен, в непозсредствена близост са останките от манастира ”Св. Св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат” – средновековната монашеска обител, наричана от местното население „Св. Тодор“, векове е част от внушителен комплекс от няколко манастира в северните поли на Родопите, наречени Родопската Света гора. „Св. Тодор“ основан в края на VI и началото на VII век, Отстои на 5 км от Перущица, непосредствено под величествените скали до него е притежавал много имоти и значително имущество и многократно е разрушаван от турците: първият погром е през XIV век, при поробването на България от азиатския нашественик, вторият е през 1657 година, третият – през 1778 година, а четвъртият – по време на Априлското въстание в 1876 г.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

  • 14 февруари – Трифон Зарезан, тържественно зарязване на лозите
  • 9 май – годишно честване в памет на подвига на българите в Априлското въстание в гр. Перущица, с театрални сцени и тържествена проверка-заря.
  • 20 януари – Къпанки – традиция, на Ивановден по стар стил, характерен е за Перущица и е единствен на Балканите. Предполага се, че обичаят е наследство от древните славянски празници, свързани с водата. Зетьовете, които са най-пресните младоженци, се къпят обредно под Чалъковия мост. Значението на обичая е да има здраве, момъкът да се почувства мъж, да са плодовити булките. Обичаят е вдъхновил перущинския поет Власо Власов да напише стихотворението „Къпанки в Перущица“:

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Стихотворението „Кочо“ от „Епопея на забравенитеИван Вазов пише в прослава на героите от Перущица.
  • Янев, Симеон. Перущенският апостол. Психография на П. Бонев, водач на Априлското въстание от 1876. С., 2002.
  • Перущица. Гласове от миналото, настоящето и бъдещето: доклади и научни съобщения, посветени на 124-годишнината от Априлското въстание. Пловдив, 2004.
  • Йордан Табов. Табовата къща в Перущица. – Родознание. Genealogia, 2011, № 3 – 4,

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Защитниции[редактиране | редактиране на кода]

Свързани с Перущица[редактиране | редактиране на кода]

  • Кочо Честеменски, участник в Априлското въстание (1876), убива семейството си и се самоубива, за да не попаднат живи за издевателство и потурчване в ръцете на редовната турска войска и башибозука.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Перущица, Свети места
  2. „Червената църква", Официален сайт на Община Перущица
  3. а б в г Забележителности, Официален сайт на Община Перущица
  4. Драговец град е съществувал допреди покоряването на България от турците. Бил е на 4 часа път от Пловдив, на югозапад. По развалините му, които се виждат днес, се познава, че е бил от пет части, на разстояние половин час една от друга. Всички заедно можели да се обиколят за десет часа. Първата част на този град е била на мястото, където сега е Кричим. Втората и най-голяма е била разположена на тези места, които обхващат Куртово, Селище и Стара Пастуша. В Стара Пастуша има развалини от църква, за която старите хора казват, че се е наричала „Св. Троица“. Официален сайт на Община Перущица – Драгавец
  5. крепост Драговец, bulgariancastles
  6. а б Град Драговец
  7. Перущица, Свети места
  8. История на Перущица, официален сайт на Община Перущица
  9. а б Църквата „Св. Архангел Михаил“, Официален сайт на Исторически музей Перущица
  10. а б Насилствено налагане на исляма при потушаване на Априлското въстание В 1876 г. – Записки на драгоманина на руското вицеконсулство в Пловдив Н. Чалики за времето май—юни 1876 г. – Архив на Найден Геров, т. II, с. 176, 196, 197 и 222.: „Турците взеха в Карши Якъ едно красиво момиче от Перущица, принуждаваха го да се потурчи и след като то не склони, те го посякоха (заклаха)... ...Две момичета от Перущица след много скитане най-сетне намислили да дойдат тук (в Пловдив). При чифлика на Мистроболудвама турци ги посекли, след като ги безчестили и насилвали да се потурчат...“
  11. Пътуване в страната на въстаналите Българи, редактор Йоно Митев, превод от френски Дора Кършовска, Издателство на Отечествения Фронт, София, 1971
  12. Пиянството на един народ, в-к Национелен подем, стр. 6 бр. 17 2009 г.
  13. Храм „Св. Атанасий“, Официален сайт на Община Перущица
  14. Крепост „Св. Устина“ На същото място, но много по-голяма се е намирала Тракийската крепост Хисарлъка. Останките които се виждат са именно от нея. В по късен период в/у част от крепостта Хисърлъка е построена Крепостта Св. Устина. Информация за обектите: bulgariancastles.com/bg/node/2272
  15. Крепост Перестица
  16. Крепост Перестица /Перистица/
  17. Гр. Перущица – крепост Перестица

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]