Христо Г. Данов
Тази статия е за възрожденския книжовник. За литературната награда на негово име вижте Христо Г. Данов (награда). За други значения вижте Христо Данов.
| Христо Груев Данов | |
|---|---|
| български учител и книжовник | |
 | |
|
| |
| Роден | |
| Починал |
11 декември 1911 г.
|
| Христо Г. Данов в Общомедия | |
Христо Груев Данов e български възрожденски учител и книжовник, родоначалник на книгоиздаването в България.
Съдържание
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е на 27 август 1828 г. в град Клисура. Първоначално учи в клисурското килийно училище. След него продължава образованието си в класното училище на Сава Радулов в Панагюрище, а по-късно и в Копривщица при Найден Геров и Йоаким Груев.
През 1849 става помощник-учител в Пловдив. Основава първото неделно училище в Стрелча през 1850 година. От 1854 г.. е учител в школата на Найден Геров. Основава класно училище и читалище в родния си град Клисура.
През 1857 година заедно с учителя Ячо (Йоаким) Трувчев и книговезеца Нягул Бояджийски учредява „Дружествена книговезница“. Постепенно дружеството се прераства в книжарница и издателство. През 1862 година то се преименува на „Книгоиздателство Хр. Г. Данов и с-ие”. Като съдружник се включва и Йоаким Груев. Основават се клонове в Русе, Велес, София и Лом. В периода 1869-1876 издава списание „Летоструй или домашен календар“. От 1878 година започва да издава първия общобългарски вестник, наречен „Марица“. Издава първите стенни географски карти в България.[1]
Приет е за дописен член на Българското книжовно дружество през 1881 година, а през 1900 година е избран и за почетен член.
През 1882 година става народен представител в Областното събрание на Източна Румелия.
Кмет е на град Пловдив от 2 ноември 1896 до 12 април 1899 година[2]. За работата си като кмет Данов отказва да получава заплата. По време на неговия мандат е изработен първият градоустройствен план на Пловдив от архитект Йосиф Шнитер.
Умира на 11 декември 1911 година. Погребан е в съборната църква „Света Богородица“[3].
Внуци на Христо Г. Данов са юристът Христо Данов (1922–2003) и историкът Христо Данов (1908–1997). Негов правнук е Веселин Данов (р. 1953).
Национална литературна награда[редактиране | редактиране на кода]
През 1999 г. Община Пловдив, Националният център за книгата и Министерството на културата учредяват национална награда за принос в книжовната култура на името на Христо Г. Данов. ̀
Трудове и издания на Христо Г. Данов[редактиране | редактиране на кода]
- Кратка числителница за малки детца. Нарядил Х. Г. Данов. Издава ся от съдружеството на Българската книгопродавница в Пловдив. Пеща, 1859. У книгопечятн. Алойзия Бучянский
- Пространно священо битоописание на цръквата от вехтий и новий завет със 101 изображения. Нарядил Х. Г. Данов. Издава ся от съдружеството на Блъгарската книгопродавница в Пловдив. Пеща, 1859. У книгопечятн. Алойзиа Бучянский, 1859
- Пространний християнский катихизис за православната съборна восточна черква (от Филарет Московски митрополит). Превел Хр. Г. Данов. 1863. Издава ся от книжярницата на Хр. Г. Данова и на съдружеството в Пловдив. (Във Вена, у книгопечятн. Л. Сомера)
- Теоретическа и практическа числителница. Съставил Хр. Г. Данов. Второ издание, съвсем преработено и допълнено. Книжярница на Хр. Г. Данов и с-ие в Пловдив, Русчюк и Велес, 1868. Във Виена, у книгопечятн. Л. Сомерова
- Часослов во употребление святия православния церкве восточнаго вероизповедания. Книжарница на Хр. Г. Данов в Пловдив, Русчук, Велес. Виена, 1875
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Карагюлев, К. Книжовни трудове и език на Христо Г. Данов. Пловдив, 1905
- Барутчийски, С. Христо Г. Данов. Биографичен очерк. Пловдив, 1905
- Христо Г. Данов в PlovdivGuide.com
- Кметове на Пловдив
- Хаджиниколова, Елена. Книжарите на Хр. Г. Данов във Вардарска Македония и общественият живот в областта (70-те години на XIX в.), Македонски преглед, година XXII, 1999, кн. 2, 45-66 с.
- Георги Райчевски „Пловдивска Енциклопедия“, 1999
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Енциклопедия България, т. 5, Издателство на БАН, София, 2012, ISBN 978-954-8104-27-2 ISBN 978-954-398-140-3 с. 1679-1680.
- ↑ Райчевски, Георги, Петков, Петко З. „Пловдивските кметове“, Пловдив, 2005, изд. „Агенция Седем Д“ ООД, с. 36
- ↑ Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, с. 179–181.
| |||||||||||||||
