Христо Г. Данов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Disambig.svg Тази статия е за възрожденския книжовник. За литературната награда на негово име вижте Христо Г. Данов (награда). За други значения вижте Христо Данов.
Христо Груев Данов
български учител и книжовник
Роден
27 август 1828 година
Починал
11 декември 1911 година (83 г.)
Христо Груев Данов в Общомедия
„Теоретическа и практическа Числителница“, 1868 г.
Печатницата на Христо Г. Данов, Пловдив, 1905
Паметна плоча на Христо Г. Данов, Пловдив

Христо Груев Данов e български възрожденски учител и книжовник, родоначалник на книгоиздаването в България. Наричан е „Апостол на народната просвета“.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Христо Г. Данов по време на честванията на 50-годишнината на неговата книгоиздателска дейност, Пловдив, 1905 г.

Роден е на 27 юли 1828 г. в град Клисура. Първоначално учи в клисурското килийно училище. След него продължава образованието си в класното училище на Сава Радулов в Панагюрище, а по-късно и в Копривщица при Найден Геров и Йоаким Груев.

През 1849 става помощник-учител в Пловдив. Основава първото неделно училище в Стрелча през 1850 година. От 1854 г. е учител в школата на Найден Геров. Основава класно училище и читалище в родния си град Клисура.

През 1857 година заедно с учителя Ячо (Йоаким) Трувчев и книговезеца Нягул Бояджийски учредява „Дружествена книговезница“ – първото българско предприятие за издаване и разпространение на книги. Постепенно дружеството се прераства в книжарница и издателство. През 1862 година то се преименува на „Книгоиздателство Хр. Г. Данов и с-ие“. Като съдружник се включва и Йоаким Груев. Основават се клонове в Русе, Велес, София и Лом. В периода 1869 – 1876 издава списание „Летоструй или домашен календар“. Издателството снабдява училищата с учебници на говорим български език и разнообразни помагала – глобуси, учебни картини по ботаника и зоология, макети по физика и анатомия. За отпечатването им намира най-добрата славянска печатница във Виена[2].

Първата си печатница Данов основава във Виена – Българска печатница на Янко С. Ковачев и Сие и след Освобождението прехвърля машините си в Пловдив. Това е първата българска печатница, в която работят 12 души[2]. Печатницата и книжарницата на Данов бързо се разрастват. От 1878 година Данов започва да издава първия общобългарски вестник, наречен „Марица“. Издава първите стенни географски карти в България.[3]

В началото на XX век печатарските машини вече са снабдени с газови мотори, а печатницата разполага със своя букволеярна, словослагателно, машинно и книговезко отделение. През 1911 г. в нея работят повече от 100 души[2].

Христо Данов е приет за дописен член на Българското книжовно дружество през 1881 година, а през 1900 година е избран и за почетен член.

През 1882 година става народен представител в Областното събрание на Източна Румелия.

Кмет е на град Пловдив от 2 ноември 1896 до 12 април 1899 година[4]. За работата си като кмет Данов отказва да получава заплата. По време на неговия мандат е изработен първият градоустройствен план на Пловдив от архитект Йосиф Шнитер.

Умира на 11 декември 1911 година. Погребан е в съборната църква „Света Богородица“.[5]

Внуци на Христо Г. Данов са юристът Христо Данов (1922 – 2003) и историкът Христо Данов (1908 – 1997). Негов правнук е Веселин Данов (р. 1953). Негов пра-правнук е Христо Данов (р. 1981).

Национална литературна награда[редактиране | редактиране на кода]

През 1999 г. Община Пловдив, Националният център за книгата и Министерството на културата учредяват национална награда за принос в книжовната култура на името на Христо Г. Данов. ̀

Трудове и издания на Христо Г. Данов[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Клисура. // 100turobekta.com. Архивиран от оригинала на 3 май 2009. Посетен на 6 ноември 2022.
  2. ↑ а б в Костова, Хенриета. Пътят на Христо Г. Данов от Виена до Пловдив. // marica.bg. 24 юни 2018. Посетен на 16 февруари 2022.
  3. ↑ Енциклопедия България, т. 5, Издателство на БАН, София, 2012, ISBN 978-954-8104-27-2 ISBN 978-954-398-140-3 с. 1679 – 1680.
  4. ↑ Райчевски, Георги, Петков, Петко З. „Пловдивските кметове“, Пловдив, 2005, изд. „Агенция Седем Д“ ООД, с. 36
  5. ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 179 – 181.
Нормативен контрол
     Портал „Биографии“         Портал „Биографии“          Портал „Литература“         Портал „Литература“          Портал „Политика“         Портал „Политика“          Портал „История на България“         Портал „История на България“          Портал „Османска империя“         Портал „Османска империя“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Христо_Г._Данов&oldid=11643743“.