Сава Радулов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Сава Радулов
български писател
Роден: 1817 г.
Починал: 8 януари 1887 г. (70 г.)

Сава (Стойно) Илиев Радулов е български писател и просветен деец. През 1884 г. става почетен член на Българското книжовно дружество (сега БАН).

Роден е в Панагюрище през 1817 година. Завършва обрадованието си най-напред в Пазарджик и Панагюрище, а по-късно и в Хилендарския манастир. През периодите 1835-1840 и 1843-1846 години учи в гръцкото училище в Смирна. А от 1849 до 1853 г. завършва Ришельовския лицей в Одеса. В Хилендарския манастир е ръкоположен за дякон с името Сава.

Първоначално става учител в Панагюрище, впоследствие и в Болград (Бесарабия) от 1853 до 1858 г. Като директор на Болградската гимназия „Св.Св.Кирил и Методий“ през 1859 г. въвежда българския език в обучението.

Сътрудник е на „Цариградски вестник“ (1853 г. и 1859 г.), в. „Право“ (1869 г.), в. „Напредък“ (1874 г.), в. „Български глас“ (1877 г.).

Съставя и превежда редица учебници от гръцки, руски и френски език. Негов труд е „Начална граматика за изучение на българский язик по начин практический“ (Болград, 1873 г.).

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Атлас на българската литература 1878–1914, Проф. С. Янев, ИК Жанет-45, Пловдив, 2003
  • Голяма енциклопедия България, том 9, БАН, ИК Труд, 2012, стр. 3657

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]