Йосиф Шнитер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Йосиф Шнитер
Josef Schnitter
чешко-български архитект
Студиен портрет, 1900. Източник: ДА „Архиви“
Студиен портрет, 1900. Източник: ДА „Архиви“

Роден
Починал
9 май 1914 г. (61 г.)
Националност Флаг на Чехия Чехия
Йосиф Шнитер в Общомедия
План на град Пловдив, изготвен от архитект Йосиф Шнитер в мащаб 1:5000. Източник: ДА „Архиви“

Йосиф Вацлав Шнитер (на чешки: Josef Schnitter) e чешко-български архитект, инженер и геодезист, работил през по-голямата част от живота си в България.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Йозеф Шнитер е роден на 6 октомври 1852 година в Нови Биджов, Чехия, по това време в границите на Австрийската империя. Завършва основно образование в Нови Биджов, гимназия – в окръжния град Мелник, след което постъпва във Политехническия институт във Виена. След демонстрация прокламираща освобождението на Чехия от австрийците е принуден да емигрира в Руската империя. На 1 май 1877 г. приема православието. В Москва работи като строителен инженер.[1]

Шнитер участва като доброволец, младши офицер в Руско-турската война през 1877 – 1878 година, след която се установява в България. След войната се установява в Пловдив като окръжен инженер, а от 1886 година е градски инженер, като остава на този пост до смъртта си. След Освобождението остава на работа като окръжен инженер. Проектира и строи частни и обществени сгради между които са неоренесансовото Девическото училище (сега Пловдивска градска художествена галерия), Сопотската гимназия, камбанарията на катедралния храм „Света Богородица“ (1880 – 1881), „Свети Георги Победоносец“ (1881 – 1883) (в Мараша), църквата в Батак и др. Участва активно в събитията около Съединението на Източна Румелия с Княжество България и като пионерен офицер в Сръбско-българската война. Отново практикува – негово дело са гимназията в Асеновград, църквата „Св. св. Кирил и Методзий“ в Пловдив, хотел „Метропол“. Проектира и редица частни домове, сред които къщите на Йоаким Груев, Драган Манчов, братя Свещарови, Иван Герджиков, Иван Андонов, Константин Найденович. През 1889 – 1891 г. трасира новия водопровод от Дермен дере (Първенец) до Пловдив. Проектира и ръководи строежите на Търговската къща „О роз ди Баг“ (дн. „Хебросбанк“ АД) на Главната улица-първата сграда с бетон в Плводив, сградата на Техническия отдел на самата Пловдивска община, камбанарията на църквата „Св. Петка“.[1]

Автор е на първия регулационен план на града, изработен в периода 1888 – 1891 година и утвърден с княжески указ през 1896 година.[1][2]

На 30 април 1905 г. става български поданик.[3] През 1914 г. ръководи възстановяването на Пловдивския водопровод. В продължение на три денонощия прекарва във водата край авариралия водопровод, поради което се разболява от пневмония и на 9 май 1914 г. умира. Погребан е тържествено в Централните пловдивски гробища.[1][2] През 1932 г. по молба на сина му Йосиф Шнитер, общинският съвет в Пловдив решава да премести гроба на инженер архитект Йосиф Шнитер в гробно поле първа категория „на вечни времена“.[4]

Наследство[редактиране | редактиране на кода]

С Решение № 427, взето с Протокол № 20 от 09.11.2006 г. на Общински съвет – Пловдив за изключителни заслуги в развитието на град Пловдив Йосиф Шнитер е удостоен посмъртно със званието „Почетен гражданин на Пловдив“.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г ((bg))  Йосиф Вацлав Шнитер. // Информационна система на държавните архиви. Посетен на 5 август 2017 г.
  2. а б Кесякова, Елена и др. Книга за Пловдив. Пловдив, Издателство „Полиграф“, 1999. ISBN 954-9529-27-4. с. 166 – 168.
  3. ДА-Пловдив, Ф. 1190К, оп. 1, а.е. 1, л. 1 – 2 – Указ № 32 от 19 април 1905 г. на княз Фердинанд, публикуван в Държавен вестник бр. 90 от 30 април 1905 г. за приемане на инженер архитект Йосиф Шнитер за български поданик.
  4. ДА-Пловдив, Ф. 1190К, оп. 1, а.е. 10, л. 1

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Doytchinov G, Gantchev Ch. Osterreichische Architekten in Bulgarien 1878 – 1918 /Австрийски архитекти в България/, BOLAU Verlag – Wien, W. 2001.
  • Ганчев, Хр. Дойчинов, Гр. – Градоустройството в България 1878 – 1919 г., сп. „Архитектура“, кн. 2/2001.
  • Ганчев, Хр. „150 години от рождението на Йозеф Шнитер – първомайсторът на новия Пловдив“, в-к „Арх и Арт борса“, 17 – 24 юли 2002 г.