Манчо Манев е с основно образование. Взема участие в Априлското въстание от 1876 г., а след неговото потушаване емигрира в Румъния. По време на Руско-турската война става опълченец. След това се заселва в Пловдив. През 1885 г. се включва в подкрепа на движението за Съединение на Източна Румелия с Княжество България, а след това и в Сръбско-българската война. Бил е председател на дружеството на опълченците и поборниците от Пловдив. Отделено е избиран за общински съветник и народен представител. В периода 30 октомври 1893 – 7 юли 1894 г. е кмет на град Пловдив[1]. Към 14 декември 1920 г. изпаднал в мизерия живее в старопиталище с помощта на Върховния комитет на благотворителността.[1]
