Павел Бобеков

Павел Бобеков
български революционер
Роден	26 октомври 1852 г. Панагюрище (днес България), Османска империя
Починал	29 октомври 1877 г. Търново (днес България), Османска империя
Павел Бобеков в Общомедия

Павел Станьов Бобеков е български революционер, председател на Военния съвет (Привременно правителство) в Панагюрище и хилядник по време на Априлското въстание в IV революционен окръг. Умира от тиф в Търново като доброволец в щаба на генерал Гурко по време на Руско-турската война.

Биография

Ранни години и образование

Павел Бобеков е най-възрастният син в панагюрско семейство. Баща му е Станьо Бобеков, а майка му Манто Бобекова (гъркиня по произход). Завършва класното училище в града при учител Найден Попстоянов като един от най-добрите ученици. През 1864 г. е пратен да учи в Цариград, в Робърт колеж. През 1866 г. почива баща му. През 1870 г. се записва в султанското военномедицинско училище. Там се запознава с други будни български младежи, в т.ч. панагюрци. Един от съвипускниците на Павел Бобеков е панагюрецът – дипломат след Освобождението, Атанас Шопов. Преминавайки цялото военно обучение, не успява да завърши поради смъртта на брат му Георги и през 1874 г. е принуден да прекъсне обучението си и да се върне в родния град, за да поддържа семейството си.

Учителстване в Панагюрище

Доброто образование на Павел Бобеков (знаел е френски, гръцки, руски, турски и английски език) и уважението на съгражданите му за добрия му характер и висока култура са причина да бъде издигнат като главен учител на панагюрското класно училище и председател на читалището. Негов колега, учител още от 1870 г. на трето отделение е Цвятко Мирчов Брънчев. По това време за кратко учител в Панагюрище е и братът на Христо Ботев – Стефан.

Революционна дейност

След пристигането на Георги Бенковски, във възстановения революционен комитет на Панагюрище влиза и Бобеков и скоро застава начело. Преди началото на въстанието, поради военната подготовка, високият морал, силно изразеният му български дух, той е избран за хилядник на Априлското въстание и председател на Привременното правителство.

След Априлското въстание

Паметна плоча на Павел Бобеков на родния му дом в Панагюрище

Паметна плоча на Бобеков в Исторически музей Панагюрище

След потушаване на въстанието успява да избяга в Румъния, след което участва като доброволец в Сръбско-турската война през 1876 г. През 1877 г., заедно с Иван Адженов издават първия български ежедневник „Секидневний новинар“ в Букурещ, на който Бобеков е първи редактор.

При обявяването на Руско-турската война Павел Бобеков се включва като преводач и е зачислен при щаба на генерал Гурко. При Търново заболява от тиф, а по други сведения от туберкулоза. Умира в прегръдките на майка си на 29 октомври 1877 и е погребан в двора на църковния храм „Св. Никола“ във Велико Търново. На 25 април 1996 г. е издигнат паметник в двора на храма в негова чест.

Предсмъртните му думи са:

„Майко, аз умирам, но не ми е жално, защото бях честит да видя България свободна! Никога не допусках, че ще видя това! Умирам, майко, спокоен и за това, че докрай изпълних дългът към Отечеството, на което дадох слабите си сили, които му дължех!“

Вижте също

• Иван Бобеков

Източници

• Христо Йонков: Панагюрище – център на Априлското въстание., Държавно Военно Издателство, София, 1975 г.
• Родова памет и документи на Бобековия и Брънчевия род в гр. Панагюрище.
• Д-р Васил Стефанов: Павел Бобеков – вождът на панагюрските въстаници, Държавно военно издателство, София, 1966 г. (ползвани ръкописи и снимки на Павел Бобеков, предоставени от Лука Зумпалов).
• Д-р Васил Стефанов: Павел Бобеков /по случай 85 години от смъртта му/ – биографична справка, Панагюрище, 19 октомври 1962 г., ЧП 156 – ДА Пловдив.