Свети Николай (Велико Търново)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
„Свети Николай“
Saint Nicholas, Veliko Tarnovo 1.JPG
Камбанарията към църквата
Местоположение в Арбанаси
Вид на храма православна църква
Страна Flag of Bulgaria.svg България
Населено място Велико Търново
Вероизповедание Българска православна църква - Българска патриаршия
Епархия Великотърновска
Архиерейско наместничество Великотърновско
Изграждане 1836 г.
Статут действащ храм
„Свети Николай“ в Общомедия
Надписът, стенописите и резбованият таван над южния вход на храма

„Свети Николай“ е източноправославен храм във Велико Търново.

По узаконена практика този храм е построен въз основа на получен правителствен ферман и на благоволението на тогавашния владика Иларион Критянин. В строежа ѝ участва Кольо Фичето /тогава все още млад майстор/.

Над южната църковна врата има текст на гръцки и български, който разказва за ситуацията, при която е изграден храм „Свети Никола“. В него се казва, че разрешението е издействано от Иларион Търновски. Свети Никола да изходатайства от Господа благини за всички хора. Година 1836. Предполага се, че този епиграфски паметник вероятно е поставен през 1849 г., след голямото земетресение.

Освен с чисто религиозните си функции, храм „Свети Никола“ е известен и като просветен център, в който обучението се извършва на български език. Преподаватели са изтъкнатите даскали Петко П. Николов, Никола Златарски, Пеню Давидов и др. Школото се еманципира изцяло от елинизма и се превръща в стожер на възраждащата се българска народност. То просъществувало благодарение на средствата, давани от търновските еснафлии.

В храма служат едни от най-изявените борци за църковна независимост духовници:

В Църковната кондика от 17 януари 1849 г. е отразено, че в първото десетилетие храмът е обслужван от тъста на Стефан Карагьозов, Кръстю х. Недев Момчоолу, който е и надзирател на училището. От този период датират и добре оформените църковни документи, продсъществували до наши дни, безценен извор на информация. След 12 години вярна служба, Кръстьо х. Недев Момчоолу предава длъжността епитроп на х. Никола Стратилов, Иван Великов, Никола х. Иванковлу. През 1850 г. те са заменени с Недялко Иванов Мусенлията и Тодор Иванов Басмаджията.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Радев, Иван. „История на Велико Търново през XVIII – XIX век“, „Слово“, В.Т., 2000, стр. 313 – 316

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]


     Портал „Православие“         Портал „Православие          Портал „Велико Търново“         Портал „Велико Търново          Портал „България“         Портал „България