Колю Фичето

Колю Фичето
	Колю Фичето
български строител
Роден	1800 г. Дряново, Османска империя
Починал	1881 г. (81 г.) Търново, Княжество България
Погребан	Велико Търново, Република България
Техника
Област	Строителство
	Колю Фичето в Общомедия

Никола Иванов Фичев, известен като Кольо Фичето и наричан Уста̀ Колю Фичето (през турското „уста“ от персийското „остад“ – майстор, учител, професор), е български възрожденски строител, архитект и скулптор.

Биография

Роден е в град Дряново през 1800 г. Останал сирак без баща на 3 г.

Едва 5-годишен започва да учи занаят при тревненските майстори дюлгери. На 14-годишна възраст се учи при майстори от западнобългарската строителна школа от град Корча как се дяла камъкът, а след това усвоява строежа на църкви, камбанарии и мостове от брациговските майстори. Още млад, 23-годишен, той е вече калфа, а на 36 г. е общопризнат за майстор от целия дюлгерски еснаф.

През периода 1837-1840 г. Колю Фичето работи с брациговци в Тракия, Одрин и Истанбул и овладява архитектурните възрожденски похвати и бароковия стил, проникнал от Италия и Далмация.

Майсторът се връща отново в Търново и през 50-те и 60-те години на ХІХ век строи едни от най-хубавите си сгради и църкви там: Къщата с маймунката (1848), Ханът на Хаджи Минчо Цачев (1850), Ханът на Хаджи Николи (1858), Църквата “Св. Спас” (1859), църквата „Св. св. Кирил и Методий” (1861), камбанариите на Преображенския (1861) и на Плаковския манастир (1865) и др. В периода 1865-1867 строи уникалната църква „Св. Троица” в Свищов – изключителен образец на българското възраждане. В Дряново Колю Фичето строи църквата “Св.Никола” (1852), Попикономовата къща (1858) и мостът на Боюв яз (1861).

Около 1856 г. Колю Фичето се запознава с Мидхат паша и става негов съветник по строителните и архитектурни въпроси. През 1865–1867 г. изгражда моста над р. Янтра при Бяла, след като е предпочетен пред дипломирания инженер чужденец. Мостът на Бяла по това време е едно от най-красивите и монументални съоръжения на Балканите по оценката на Феликс Каниц. За него Колю Фичето получава ордена “Меджидие”, 50 х. гроша и парцел в Търново.

През 70-те години на XIX век, въпреки напредналата си възраст Колю Фичето проектира и строи едни от най-мащабните си проекти – Конака във Велико Търново (1873-1874) и Покрития мост в Ловеч (1872-1874).

Като майстор и архитект Никола Фичев се отличава с изящните си леки конструкции и елементи с тъй наречената „фичевска кобилица”. В сградите си въвежда барокови черти и собствен стил – колонки, еркери и каменни релефи с народна символика: нимфи, грифони, лъвове, орли и други фигури с възрожденската знаковост. Със своя монументален стил и извисеност на храмовете и камбанариите изразява порива на българите към свобода, независимост и духовен напредък.

След Освобождението Никола Фичев е назначен за градски архитект в Търново и извършва строителни експертизи и надзор.

Знаел е отлично турски език, говорил е добре гръцки и румънски език.

Почива през 1881 г. в Търново, където днес в парк „Дружба“ се намира гробът му. Оригиналният кръст е в окръжния исторически музей „Конака“. Българският генерал Иван Фичев му е внук.

Памет

На Колю Фичето е наречена улица в квартал „Красна поляна 3“ в София (Карта).

Името на Никола Фичев носи морският нос Колю Фичето в Антарктика.^[1]

Ликът му е изобразен на банкнотата от 2000 лева (емисия 1996 година, в обращение до 1999 г.).^[2]

Известни постройки

Беленски мост над река Янтра край град Бяла (1865 – 1867)
Църква „Света Троица“ в Свищов (1867)
Икономовата къща в Дряново (1859)
Камбанарията в Пчелище
Мост над река Росица, Севлиево
Мост над Дряновска река, Дряново (1861)
Църквата „Св. Никола“, Дряново (1849 – 1851)
Църква „Св. Преображение Господне“, Преображенски манастир край В. Търново
Църква „Св. пророк Илия“, Плаковски манастир
Църква „Св. Никола“, Горна Оряховица,съборена от земетресението 1913г.
Църква „Св. Димитър“ в Килифаревски манастир (1840 – 1841/2)
Чешма в двора на Соколски манастир.
Църква „Св. св. Кирил и Методий“ („Св. Атанас“), В. Търново
Църква „Св. Никола“, В. Търново, на нея майстора получава своя колан.
Църква „Св. Богородица“, В. Търново
Къщата с маймунката на Никола Коюв, В. Търново, реставрирана от НИПК.
Сградата (изгоряла и възстановена) на бившия конак, Велико Търново, сега музей „Народно събрание“.
Църква „Св. Марина“, В. Търново
Църква „Св. Димитър“, Лясковец
Църква „Св. Богородица“, с. Присово
Ханът на хаджи Николи Минчоолу, В. Търново
Фабриката за коприна на Стефан Карагьозов, В. Търново
Църква „Света Троица“ в Патриаршеския манастир край В. Търново (от 1847 до 1913 г.)
Покритият мост в Ловеч над река Осъм (1872 – 1874, оригинален до 1925 г.)
Църква „Св. св. Константин и Елена“, В. Търново
Църква „Св. Спас“, В. Търново

Галерия

Беленският мост над река Янтра
Камбанарията в Пчелище
Църквата „Св. Никола“ в Дряново
Църквата „Свети пророк Илия“, Плаковски манастир
Църквата „Св. Никола“ в Горна Оряховица е съборена от земетресението 1913г. на снимката е възстановената църква!
Чешмата в двора на Соколския манастир.
Икономовата къща в Дряново
Камбанарията към църквата „Св. Никола“, Велико Търново
Църквата „Св. Богородица“, В. Търново е нова, старата на майстора е съборена от земетресението 1913г.
Къщата с маймунката, В. Търново
Сградата на бившия конак, В. Търново
Ханът на хаджи Николи, В. Търново, само малка част от снимката е на хана!
Оригиналният Покрит мост на Кольо Фичето в Ловеч преди 1925 г. Той е изгорял, новият мост не е оригинала.
Църквата „Св. Преображение Господне“ и камбанарията с часовника в Преображенския манастир
Църквата „Св. Димитър“ в Килифаревски манастир
Църква „Св. св. Кирил и Методий“ („Св. Атанас“), В. Търново