Соколски манастир

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Соколски манастир
„Успение Богородично“
Sokolski monastery.jpg
Католиконът
Вид на храма православна църква
Страна Flag of Bulgaria.svg България
Населено място Габрово
Вероизповедание Българска православна църква - Българска патриаршия
Епархия Великотърновска
Архиерейско наместничество Габровско
Време на изграждане 1833 г.
Съвременен статут действащ храм, паметник на културата
Соколски манастир
„Успение Богородично“
в Общомедия

Соколският манастир „Успение Богородично“, наричан още Габровско-Соколски или Габровски манастир, е действащ девически манастир на Българската православна църква, намиращ се в Северна България, близо до Габрово. Манастирът е основан в началото на 1833 година от Йосиф Соколски.[1]

Местоположение[редактиране | редактиране на кода]

Манастирът е разположен в местността Соколова пещера по горното течение на река Янтра, сред северните склонове на Стара планина, на 4 километра южно от етнографското селище Етъра и на 12 километра югоизточно от Габрово. До манастира има автобусен транспорт, а от Етъра може да се достигне по маркираните пътеки за по-малко от два часа.

Местността Соколова пещера дава името както на манастира, така и на неговия създател архимандрит Йосиф Соколски.

История[редактиране | редактиране на кода]

Соколския манастир е основан през 1833 година от Архимандрит Йосиф, известен по-късно в борбата за църковна автономия като униатски архиепископ Йосиф Соколски. Той пристига в родния си край от Троянския манастир придружен от йеромонах Агапий.

Църквата и първата жилищна сграда са построени от известния първомайстор Константин от Пещера, който впоследствие ще построи още и съборните църкви на Троянския и Батошевския манастир. В двора с жилищните корпуси се намира известната Соколска чешма, която се сочи за дело на първомайстор Никола Фичев.

Новооснованият манастир е тържествено открит на 15 август 1834 г. от Търновския патриаршески митрополит Иларион Критски. През 1836 г. Йосиф Соколски открива в манастира училище, където за кратко време учител е Неофит Бозвели. В манастира Йосиф Соколски разкрива и книжовен център. Дякон Иларион е изпратен в Търново да изучи псалтира, да търси и подготвя учители.

На 31 юли 1856 г. тук се установява четата на Капитан Дядо Никола (1856 г.), с намерение да го превърне в център на подготвяното от него въстание. Тук е и осветено знамето на четата. Васил Левски също е намирал подслон тук.

Години наред църквата на Соколския манастир стояла без украса. Тя била без стенописи, без хубав иконостас, с лоша подова настилка. Руският вицеконсул от Пловдив Найден Геров, който посетил манастира на храмовия му празник (15 август) 1858 г., с възмущение отбелязал, че църквата е оставена в занемарено състояние, лишена от всякакви украшения, дори нямала и храмова икона „Успение Богородично“.

През 1862 година поп Павел Зограф и синът му Никола от с. Шипка, Казанлъшко украсяват със стенописи наоса на църквата и нартекса ѝ. Същата година е изработен и иконостасът с царски и празнични икони от известните представители на Тревненската школа Йоаники папа Витанов, Симеон Цонюв и др. За направата му са похарчени 2500 гроша. На него били поставени 6 големи царски икони и 15 малки празнични икони. В купола е изобразен Исус Христос. Храмовата икона е рисувана от габровския живописец Христо Цокев и е негово дарение. Тя е подписана: „Живопис Хр. Цокев, Габрово, 8 авг. 1880 г.“. През 1868 година Уста Кольо Фичето построява каменна чешма, днес ценен архитектурен паметник.

На 1 май 1876 се събират въстаниците на войводата Цанко Дюстабанов и оттук Габровската чета започва бойния си път. По време на Априлското въстание от 1876 г. тук е приютена четата на Дюстабанов. От манастира, благословени от монасите, те се отправят и бият селата Кръвеник и Ново село). Турците разбиват четата, а осем от четниците увисват на бесилката на скалите край манастира, а телата им са хвърлени в пропастта. Дюстабанов увисва на бесилката в Търново.

По време на Руско-турската война (1877 – 1878) манастирът е превърнат във военна болница.

От основаването си до 1959 година манастирът е бил мъжки и в него са служили над 100 монаси. Монашеското братство се е оглавявало от 15 игумена. През 1839 архимандрит Йосиф Соколски основава в Габрово девическия манастир „Свето Благовещение“, който е взривен през 1959 г. от комунистическата власт в България и монахините са преместени в Соколския манастир. В северната част на манастира през 1968 г. монахините уреждат параклис „Свето Благовещение“ и в него експонират запазения иконостас и иконите „Иисус Христос“ и „Света Богородица с Младенеца“, рисувани от Захари Зограф.

Други[редактиране | редактиране на кода]

  • Към манастира е изграден музей, където е изложена експозиция с реликви от борбата за освобождение.
  • Соколският манастир е обявен за историческа местност със заповед №357/11.03.1973 на КОПС. Прекатегоризиран е в защитена местност със същото име със заповед № РД 1322 от 27.12.2002 на МОСВ. Обхваща площ от 75,5 хектара манастирски гори и земи от горския фонд.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Темелски, Хр. Габровският Соколски манастир „Успение Пресвятия Богородици“. – Духовна култура, 1983, № 12, 9 – 19.
  • Темелски, Хр. Соколският манастир „Св. Успение Богородично“ край Габрово. Велико Търново, Фабер, 2004, 124 с.
  • Тулешков, Н. Архитектура на българските манастири. С., 1988.
  • Тулешков, Н. Соколски манастир „Успение Бгородично“. – В: Божилов, И., Н. Тулешков, Л. Прашков. Български манастири. С., 1997, 158 – 163

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Соколски манастир „Успение Богородично“. // bulgariamonasteries.com. Посетен на 30 септември 2016 г. (на български)
     Портал „Православие“         Портал „Православие          Портал „България“         Портал „България          Портал „Македония“         Портал „Македония