Свети Иван Рилски (Габрово)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
„Свети Иван Рилски“
Вид на храма православна църква
Страна Flag of Bulgaria.svg България
Населено място Габрово
Вероизповедание Българска православна църква - Българска патриаршия
Епархия Великотърновска
Архиерейско наместничество Габровско
Съвременен статут действащ храм

„Свети Иван Рилски“ е източноправославен храм в Габрово.

История[редактиране | редактиране на кода]

На 28 октомври 1898 година е взето решение за построяване на храм в с. Бичкиня, днес квартал на Габрово. Идеята е на жителите на с. Бичкиня и на балканджиите от съседните села и махали – Кряковци, Йовчевци, Негенци, Илевци, Беленци, Стойковци, Пройновци.

Главните инициатори са Васил Радков, Иван Немцов, Димитър Шандурков, Стою Венков, Иван Белчев и Беню Белчев, Тотю Петров, Илю Велков, Иван Стоев, Георги Чубриков, Георги Велчев.

За църковни настоятели са избарни Георги Христов и Венко Велев.

Планът е изработен от инж. Стефан Манафов от Габрово, а майстори са Събчо Генчев, Косю Колев и Марко Тихов.

Основният спорт, който възниква между енориашите от Бичкинята и съседните села е за мястото на църквата.

Васил Радков подарява земя и през пролетта на 1900 г. строителството започва.

През реката, срещу новоградята се църква е разполажена фабриката на Иван Калпазанов. Директорът Васил Карагьозов отива да нагледа строежът и изказва своето компетентно мнение: "Черквата ще строите по плана на храм "Успение на Пресвета Богородица" в Габрово, но по-малка и ние ще помагаме, ако я кръстите на фабричния празник на Свети Иван Рилски." Оказва се, че Васил Карагьозов е кръстник на храма.

Храмът е построен с дарения, като дарителите надхвърлят 260 човека. Когато събраните средства се изчерпали, благочестивите х. Радка Стоянова и х. Влаю Стоянов дават 2000 лв. като рискуват цялото си материално състояние, за да бъде доизкарана църквата и направен покривът. В знак на признателност те били погребани в църковния двор.

Църквата в действие[редактиране | редактиране на кода]

Храмът е осветен на 21.07.1902 г. от Негово Високопреосвещенство митрополит Климент.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Чолакова Красимира, "Храмът в Бичкинята навърши 100 години", в-к "Днес +"/18.10.2000 г.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]


     Портал „Православие“         Портал „Православие          Портал „България“         Портал „България