Беленци
 | Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: форматиране и уикипедизация. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
| Беленци | |
|---|---|
  Беленци  Беленци | |
| Общи данни | |
| Население | 464 души[1] (15 септември 2022 г.) 18,1 души/km² |
| Землище | 25.705 km² |
| Надм. височина | 374 m |
| Пощ. код | 5783 |
| Тел. код | 06980 |
| МПС код | ОВ |
| ЕКАТТЕ | 3373 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Ловеч |
| Община – кмет | Луковит Иван Грънчаров (ГЕРБ) |
| Кметство – кмет | Мустафа Джелил |
Беленци е село в Северна България. То се намира в община Луковит, област Ловеч.
География[редактиране | редактиране на кода]
Село Беленци е разположено в полите на Стара планина. Оградено е от 3 върха – Свети Илия, Свети Петър и Селския връх. Намира се на 15 км от град Луковит. До него се стига по асфалтов път. На юг от Беленци е село Орешене, община Ябланица, а на югоизток е село Стояновци, община Роман.
Климат[редактиране | редактиране на кода]
Климата е умерено-континентален. Зимата е мека, а лятото прохладно.
Почви[редактиране | редактиране на кода]
От почвите преобладават сиви горски и канелени почви.
Растителност[редактиране | редактиране на кода]
Иглолистни, дъбови и букови гори, тучни ливади изпълнени с лековити билки. В горите се срещат ядливите гъби: манатарка, булка гъба, пачи крак, млечница, сърнелка, орешки, печурки, магарешки и кладница.
История[редактиране | редактиране на кода]
Селото е основано през първата половина на XVII век от изселници павликяни от Белене.[2]
Според стара легенда името на селото идва от името на една много красива българка на име Бела. Тя ходела много често да пере на реката (която минава през селото) и един ден я забелязали турци, харесали я и решили да я отвлекат. Очевидец разказвал, че тя бягала от тях като кошута нагоре по реката и оттогава никой не я е видял. Така селото започнало да носи нейното име Бела, по-късно преименувано в Беленци, а реката по която е бягала носи името Кошута.
Религии[редактиране | редактиране на кода]
Към 1893 година в селото са живели 53 помаци.[3]
Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]
Село Беленци е взело активно участие в партизанското движение. В неговия район е бродела четата на Васил Симеонов/Мотов/-Чавдар. Много ятаци са дали живота си за налагане на комунистическия съветски режим в България – Баба Стойна, Дядо Доко, Лазар Генов и други. Те са застреляни на 12 май 1944 от жандармерията на Луковит. В центъра на селото в тяхна чест е построен паметник, на който всяка година на 12 май се събира цялото село идват и школници от Плевен, за да почетат паметта им със салют.
Днес на този паметник, освен имената на ятаците са добавени и имената на загиналите в Балканската и Втората световна война.
Друга забележителност в селото е църквата „Свети Архангел Михаил“, в която има изключителни стенописи. В нея са кръстени всички деца до набор 1951 година. В първите години на XXI век е полуразрушена.
В селото има бряст, на който годините не се знаят. Диаметърът на ствола му е над 1,5 метра. Под това дърво години наред поколения са чествали Петровден. Пренасяли са курбан, свирила е музика и са се веселили до късно.
Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]
На 14 януари всяка година в салона на читалището се провежда традиционен бал, на него момите показват какви носии имат, а кмета на селото с жури избира най-хубавата женска и мъжка носия и им се присъжда награда.
На 2 август се прави увеселителен бал, на него присъстват всички жители на селото и гости от околните села. За доброто настроение се грижи духовата музика на село Беленци, известна със своето умение в цялата околия.
Препитание[редактиране | редактиране на кода]
Основният поминък на селото е земеделие. А също така билкарство и събиране на гъби. От ранна пролет до късна есен се събират всички лековити билки в района и се берат ядливи гъби.
Други[редактиране | редактиране на кода]
В селото има много прочути майстори на къщи: Христо Панчев, Петко Панчев, Фильо Испирдонов, Тодор Ганчев, Сульо Осинов и други.
Най-прочутия от тях е бил Христо Панчев. Няма къща или селскостопанска сграда, която да не е построена от него. Не само в село Беленци, но и във всички околни села. Бил е самоук майстор, но на майсторлъка му можело да завиди дори и най-добрия.
Кухня[редактиране | редактиране на кода]
Традиционна българска кухня. Тук може да си похапнете печено агне в трап, пита в подница, домашно приготвено сирене и масло, да вкусите лековитото вино от къпини и шипки, което се приготвя в почти всяка къща. Не бива да се пропусне и прекрасната сливова ракия, която присъства на трапезата на всеки беленчанин.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Радио и телевизия в Беленци Архив на оригинала от 2007-10-14 в Wayback Machine.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Васил Симеонов-Чавдар „Последното робство“ записки издателство БКП 1970 г.
- ↑ www.grao.bg.
- ↑ Радева, Донка. Павликяни и павликянство в Българските земи. Архетип и повторения VII-XVII век. София, Парадигма, 2015. ISBN 978-954-326-241-0. с. 364 – 365.
- ↑ Райчевски, Стоян. Българите мохамедани. второ издание. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 83.
| ||||||||
