Пещерна

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Пещерна
Общи данни
Население86 души[1] (15 септември 2022 г.)
14,5 души/km²
Землище5,992 km²
Надм. височина203 m
Пощ. код5788
Тел. код06988
МПС кодОВ
ЕКАТТЕ56318
Администрация
ДържаваБългария
ОбластЛовеч
Община
   кмет
Луковит
Иван Грънчаров
(ГЕРБ)
Peshterna.jpg

Пещерна е село в Северна България, област Ловеч, община Луковит.

География[редактиране | редактиране на кода]

Пещерна се намира в подножието на Централен Предбалкан на 18 км от град Тетевен, на 55 км от Ловеч, на 25 км от Луковит, на 108 км североизточно от София, както и на 3 км от главната пътна артерия София-Варна. Селото е разположено в непосредствена близост до река Вит, която извира от Тетевенския балкан. Климатичните умерено-континентални условия с наличието на черноземни почви, както и алувиално-ливадни (наносни) по витското поречие са благоприятни за развитието на земеделска дейност. В района преобладава широколистна – горска и храстовидна растителност, а на по-високите места се среща и иглолистна. В района на с. Пещерна не липсват типичните низини и долини (Витската долина) от където хората произвеждат своята земеделска продукция, която е разнообразна и най-вече натурална с високо и утвърдено качество. Релефа на село Пещерна е смесен (хълмисто-равнинен), и съчетан с климатичните условия е подходящ за развитие на селски туризъм.

Името на селото произлиза от близката пещера, която е разположена в гората, на 15 минути пеш от центъра на селото. От нея извира ледено студена вода, която някога жителите са използвали за пиене и за битови нужди. В близост до селото на около 8 км се намира една от най-красивите пещери в България – Съева дупка. Друг туристически обект, е Гложенският манастир – „Свети Великомъченик Георги Победоносец“. Това е един от най-интересните и живописно разположени старопланински манастири. Манастирът се намира на около 25 км от с. Пещерна.

История[редактиране | редактиране на кода]

Първите български заселници на село Пещерна датират от края на 1877 г. по времето на Руско-Турската Освободителна война(1877-1878). Корените на населението основно са от Тетевенския Балкан и по-малко от близките населени места. Към настоящия момент жителите наброяват около 150 души.

Към 1881 година в селото са живели 254 помаци.[2]

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

На 2 август се чества празника „Св. Илия“, който е празник и на с. Пещерна. Традиционно всяка година местните жители отпразнуват този обичай по различен начин, като се събират роднини, приятели и гости на селото.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.grao.bg.
  2. Райчевски, Стоян. Българите мохамедани. второ издание. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 83.