Карлуково

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Карлуково.

Карлуково
Сградата на кметството в Карлуково
Сградата на кметството в Карлуково
Общи данни
Население 634 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 36,026 km²
Надм. височина 263 m
Пощ. код 5782
Тел. код 06987
МПС код ОВ
ЕКАТТЕ 36511
Администрация
Държава България
Област Ловеч
Община
   - кмет
Луковит
Иван Грънчаров
(ГЕРБ)
Кметство
   - кмет
Карлуково
Васил Тодоров
(ГЕРБ)
Карлуково в Общомедия

Карлу̀ково е село в България, в община Луковит, област Ловеч.

География[редактиране | редактиране на кода]

Разположение[редактиране | редактиране на кода]

Село Карлуково се намира в Северна България, в западния Предбалкан, в територия с хълмист релеф.

Селото е разположено в Карлуковския карстов район, частично в просичащия района пролом на река Искър, известен в географската литература като Карлуковски пролом[1]. Проломът[2] започва след село Кунино̀ и завършва североизточно от село Реселѐц.

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Климатът е умереноконтинентален, характеризиращ се с топло лято, студена зима, голяма сезонна амплитуда на температурата на въздуха, пролетно-летен максимум и зимен минимум на общо взето недостатъчните валежи и сравнително устойчива снежна покривка.

Геоморфология[редактиране | редактиране на кода]

Поради геоморфоложките условия в Карлуковския карстов район, в землището на Карлуково могат да се наблюдават всички известни карстови форми, включително едно от малкото останали в България карстови блата – Лилов вир (Лилов гьол)[3]. Известни са над 600 пещери – хоризонтални и пропастни, сухи и водни [4]. Най-атрактивна е пещерата Проходна, която се слави с най-високия естествен свод на Балканите и със скалния феномен „Окната“. Пещерата Темната дупка е с дължина 215 м и денивелация[5] 44 м.

Екология[редактиране | редактиране на кода]

Землището на Карлуково е частично[6] в обхвата на „Карлуковски карст“ – защитена зона[7] в България от екологичната мрежа „Натура 2000“ по Директивата за птиците.

Карлуковският карстов комплекс заедно с Крайпътния ландшафтен парк „Панега, разположен край Луковит, образуват Геопарк „Искър-Панега“ [8].

Население[редактиране | редактиране на кода]

По данни в Националния регистър на населените места, воден от Националния статистически институт, населението на Карлуково [9] е било 2098 души към 1934 г., 2221 души – максимум, към 1946 г., намаляло е двойно до 1090 души към 1992 г. (средно с по 24 – 25 души годишно), след което по-плавно намалява до 722 души към 2018 г. (средно с по 14 – 15 души годишно).

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

Карлуково е гара на преминаващата през Карлуковския пролом железопътна линия София – Горна Оряховица – Варна.

Карлуково има пътна връзка с общинския център град Луковит и околните села, а през селата Румянцево и Златна Панега – с европейския път Е83 и автомагистрала Хемус.

История[редактиране | редактиране на кода]

Карлуково съчетава природни и исторически забележителности, като районът е населяван от дълбока древност.

Тук по време на Второто българско царство е имало голям манастир, познат под името „Викторова лъка“, около който са възникнали средновековната църква "Успение Богородично", чиито последен стенописен слой датира от 1602-ра година, както и скалните манастири „Света Марина“, „Св. Безсребреници Дамян и Козма“ и „Св.Никола“ (Глигора). Заедно с изграденият в най-ново време храм "Света Троица", общият брой на църквите в Карлуково наброява пет - признак на високо културно и историческо наследство по тези земи. В началото на османското владичество, а вероятно и още по времето на Втората българска държава, селото е влизало в кааза (област) Мроморнича (бълг. Мраморница).

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

Държавна психиатрична болница – Карлуково[редактиране | редактиране на кода]

През 1902 г. на територията на Карлуковския манастир е построен със съгласието на Българската православна църква приют за душевно болни[13][14]. С този приют се поставя началото на съществуването на Държавната психиатрична болница – Карлуково (ДПБ – Карлуково), чествала през 2012 г. 110-годишния си юбилей[15]. Болницата се намира в близост до гара Карлуково, а църквата „Успение Богородично“ – единствено съхранената част от манастира, остава в пределите ѝ.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Природната забележителност „Карлуковски карстов комплекс" с пещерите: „Темна дупка“; „Проходна“; „Свирчовица“; „Банковица“ и „Хайдушката дупка“ е учредена със Заповед № 2810 от 10 октомври 1962 г. на (тогавашното) Главно управление на горите към Министерския съвет (ГУГ), ДВ бр. 56 от 1963 г. Комплексът е еталонен в Международната програма за произхода и развитието на карста – International Programme of Genesis and Evolution of Karst (PIGEK)[16]. Като територия се припокрива частично от Националната екологична мрежа Натура 2000 във връзка с директивите на ЕС за птиците и местообитанията [17].

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени

Други[редактиране | редактиране на кода]

На около 250 м източно от ДПБ – Карлуково, на отсрещния бряг на р. Искър e „кацнал“ на висока скала Националният пещерен дом – Карлуково (Национален пещерен дом „Петър Трантеев“)[19].

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Бележки и източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Трантеев, П. Карлуковският пролом. С., Медицина и физкултура, 1966.
  2. Тази част от долината на река Искър често е споменавана неправилно с имената Искърски пролом и Искърско дефиле.
  3. Карстово блато (Лилов гьол, Карлуково).
  4. Информация за пещерите край Карлуково www.cavesbg.com
  5. Терминът „денивелация“, приложим и в спелеологията, означава разликата между най-високата и най-ниската точка на даден обект, определена чрез извършване на измервания (виж Нивелация).
  6. Виж данните за Карлуковски карст в Информационната система за защитени зони от екологична мрежа „Натура 2000“.
  7. Съгласно терминологията по Закона за биологичното разнообразие.
  8. Геопарк Искър-Панега
  9. Справка за населението на с. Карлуково, общ. Луковит, обл. Ловеч
  10. Справка за събитията за кметство Карлуково, общ. Луковит
  11. Кметство Карлуково
  12. Читалище „Дико Илиев“
  13. Българска енциклопедия (Братя Данчови), София, 1936 г., статия „Карлуково“.
  14. "Митрополит Калиник благослови Психиатричната болница в Карлуково"
  15. culture-therapy.orgfree.com
  16. Програмата се създава към Международния спелеоложки съюз (UIS), в структурата на Комисията по физикохимия и хидрогеология на карста (Commission of Karst Physicochemistry and Hydrogeology). Главната идея на програмата е изследване на хидрохимичните процеси в различни карстови области. Осъществяват се експериментални изследвания в малки моделни карстови басейни в Полша (Судетите), Куба (Sierra del Rosario), Архипелага Шпицберген (района на Hornsund) и България (Родопи и Стара планина – съвместно с карстолози от Географския институт на БАН, Музея на родопския карст в Чепеларе и Института по хидрология и метеорология (ИХМ) (19621989 г. в БАН).
  17. Карлуковски карст, Регистър на защитените територии и защитените зони в България
  18. ИНДУСТРИАЛЕЦ, мн. -лци, м. Лице, което притежава и използва индустриално предприятие.
  19. www.journey.bg

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]