Карлуково

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Карлуково.

Карлуково
Сградата на кметството в Карлуково
Сградата на кметството в Карлуково
Общи данни
Население 634 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 36,026 km²
Надм. височина 270 m
Пощ. код 5782
Тел. код 06987
МПС код ОВ
ЕКАТТЕ 36511
Администрация
Държава България
Област Ловеч
Община
   - кмет
Луковит
Иван Грънчаров
(ГЕРБ)
Кметство
   - кмет
Карлуково
Васил Тодоров
(ГЕРБ)
Карлуково в Общомедия

Карлу̀ково е село в България, в община Луковит, област Ловеч.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Карлуково се намира в Северна България, в западния Предбалкан, в територия с хълмист релеф.

Климатът е умереноконтинентален, характеризиращ се с топло лято, студена зима, голяма сезонна амплитуда на температурата на въздуха, пролетно-летен максимум и зимен минимум на общо взето недостатъчните валежи и сравнително устойчива снежна покривка.

Селото е разположено в Карлуковския карстов район, частично в просичащия района пролом на река Искър, известен в географската литература като Карлуковски пролом[1]. Проломът[2] започва след село Кунино̀ и завършва североизточно от село Реселѐц.

Поради геоморфоложките условия в Карлуковския карстов район, в землището на Карлуково могат да се наблюдават всички известни карстови форми, включително едно от малкото останали в България карстови блата – Лилов вир (Лилов гьол)[3]. Известни са над 600 пещери – хоризонтални и пропастни, сухи и водни [4]. Най-атрактивна е пещерата Проходна, която се слави с най-високия естествен свод на Балканите и със скалния феномен „Окната“. Пещерата Темната дупка е с дължина 215 м и денивелация[5] 44 м.

Землището на Карлуково е частично[6] в обхвата на „Карлуковски карст“ – защитена зона[7] в България от екологичната мрежа „Натура 2000“ по Директивата за птиците.

Природната забележителност „Карлуковски карстов комплекс с пещерите: „Темна дупка“; „Проходна“; „Свирчовица“; „Банковица“ и „Хайдушката дупка“ е учредена със Заповед № 2810 от 10 октомври 1962 г. на (тогавашното) Главно управление на горите към Министерския съвет (ГУГ), ДВ бр. 56 от 1963 г. Комплексът е еталонен в Международната програма за произхода и развитието на карста – International Programme of Genesis and Evolution of Karst (PIGEK)[8]. Като територия се припокрива частично от Националната екологична мрежа Натура 2000 във връзка с директивите на ЕС за птиците и местообитанията [9].

Карлуковският карстов комплекс заедно с Крайпътния ландшафтен парк „Панега, разположен край Луковит, образуват Геопарк "Искър-Панега".

По данни в Националния регистър на населените места, воден от Националния статистически институт, към 31 декември 1946 г. населението е било 2221 души, към 1 декември 1956 г. – 2104 души, към 2 декември 1975 г. – 1527 души, към 31 декември 1994 г. – 947 души, към 31 декември 2016 г. – 753 души.

Карлуково е гара на преминаващата през Карлуковския пролом железопътна линия София – Горна Оряховица – Варна.

Карлуково съчетава природни и исторически забележителности, като районът е населяван от дълбока древност.

История[редактиране | редактиране на кода]

Възникване[редактиране | редактиране на кода]

Поминък[редактиране | редактиране на кода]

Религия, богослужебни постройки и храмове[редактиране | редактиране на кода]

Тук по време на Второто българско царство е имало голям манастир, познат под името „Викторова лъка“, около който са възникнали скалните манастири „Света Марина“, „Св. Безсребреници Дамян и Козма“ и „Св.Никола“ (Глигора). В началото на османското владичество, а вероятно и по време на Втората българска държава, селото е влизало в кааза (област) Мроморнича (бълг. Мраморница).

Османско владичество[редактиране | редактиране на кода]

Култура и просвещение[редактиране | редактиране на кода]

Училище[редактиране | редактиране на кода]

Читалище[редактиране | редактиране на кода]

Паметници[редактиране | редактиране на кода]

Държавна психиатрична болница – Карлуково[редактиране | редактиране на кода]

През 1902 г. на територията на Карлуковския манастир е построен със съгласието на Българската православна църква приют за душевно болни[10][11]. С този приют се поставя началото на съществуването на Държавната психиатрична болница – Карлуково, а църквата „Успение Богородично“ – единствено съхранената част от манастира, остава в пределите на болницата.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени


Други[редактиране | редактиране на кода]

Карлуково е широко известно с Държавната психиатрична болница – ДПБ – Карлуково, която наскоро чества 110-годишния си юбилей[12], намираща се в близост до Гара Карлуково.

На отсрещния бряг срещу ДПБ, на висока скала над р. Искър e „кацнал“ Национален пещерен дом – Карлуково (Национален пещерен дом „Петър Трантеев“)[13]


Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Бележки и източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Трантеев, П. Карлуковският пролом. С., Медицина и физкултура, 1966.
  2. Тази част от долината на река Искър често е споменавана неправилно с имената Искърски пролом и Искърско дефиле.
  3. Карстово блато (Лилов гьол, Карлуково).
  4. http://www.cavesbg.com/index.php?lo=2363&ord=3 Информация за пещерите край Карлуково
  5. Терминът „денивелация“, приложим и в спелеологията, означава разликата между най-високата и най-ниската точка на даден обект, определена чрез извършване на измервания (виж Нивелация).
  6. Виж данните за Карлуковски карст в Информационната система за защитени зони от екологична мрежа „Натура 2000“.
  7. Съгласно терминологията по Закона за биологичното разнообразие.
  8. Програмата се създава към Международния спелеоложки съюз (UIS), в структурата на Комисията по физикохимия и хидрогеология на карста (Commission of Karst Physicochemistry and Hydrogeology). Главната идея на програмата е изследване на хидрохимичните процеси в различни карстови области. Осъществяват се експериментални изследвания в малки моделни карстови басейни в Полша (Судетите), Куба (Sierra del Rosario), Архипелага Шпицберген (района на Hornsund) и България (Родопи и Стара планина – съвместно с карстолози от Географския институт на БАН, Музея на родопския карст в Чепеларе и Института по хидрология и метеорология (ИХМ) (1962 – 1989 г. в БАН).
  9. Карлуковски карст, Регистър на защитените територии и защитените зони в България
  10. Българска енциклопедия (Братя Данчови), София, 1936 г., статия „Карлуково“.
  11. "Митрополит Калиник благослови Психиатричната болница в Карлуково"
  12. http://kulturoterapia.hit.bg/pictures/2012/iubilei.htm
  13. http://www.journey.bg/bulgaria/bulgaria.php?gtype=9&&city=1864&searchsub=1

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]