Карлуково
- Вижте пояснителната страница за други значения на Карлуково.
| Карлуково | |
|---|---|
 Сградата на кметството в Карлуково | |
  Карлуково  Карлуково | |
| Общи данни | |
| Население | 704 души[1] (15 септември 2022 г.) 19,6 души/km² |
| Землище | 36,026 km² |
| Надм. височина | 263 m |
| Пощ. код | 5782 |
| Тел. код | 06987 |
| МПС код | ОВ |
| ЕКАТТЕ | 36511 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Ловеч |
| Община – кмет | Луковит Иван Грънчаров (ГЕРБ) |
| Кметство – кмет | Марияна Маринова-ГЕРБ |
| Карлуково в Общомедия | |
Карлу̀ково е село в България, в община Луковит, област Ловеч.
География[редактиране | редактиране на кода]
Разположение[редактиране | редактиране на кода]
Село Карлуково се намира в Северна България, в западния Предбалкан, в територия с хълмист релеф.
Селото е разположено в Карлуковския карстов район, частично в просичащия района пролом на река Искър, известен в географската литература като Карлуковски пролом.[2] Проломът[3] започва след село Кунино̀ и завършва североизточно от село Реселѐц.
Климат[редактиране | редактиране на кода]
Климатът е умереноконтинентален, характеризиращ се с топло лято, студена зима, голяма сезонна амплитуда на температурата на въздуха, пролетно-летен максимум и зимен минимум на общо взето недостатъчните валежи и сравнително устойчива снежна покривка.
Геоморфология[редактиране | редактиране на кода]
Поради геоморфоложките условия в Карлуковския карстов район, в землището на Карлуково могат да се наблюдават всички известни карстови форми, включително едно от малкото останали в България карстови блата – Лилов вир (Лилов гьол).[4] Известни са над 600 пещери – хоризонтални и пропастни, сухи и водни.[5] Най-атрактивна е пещерата Проходна, която се слави с най-високия естествен свод на Балканите и със скалния феномен „Окната“. Пещерата Темната дупка е с дължина 215 м и денивелация[6] 44 м.
Екология[редактиране | редактиране на кода]
Землището на Карлуково е частично[7] в обхвата на „Карлуковски карст“ – защитена зона[8] в България от екологичната мрежа „Натура 2000“ по Директивата за птиците.
Карлуковският карстов комплекс заедно с Крайпътния ландшафтен парк „Панега“, разположен край Луковит, образуват Геопарк „Искър-Панега“.[9]
Население[редактиране | редактиране на кода]
По данни в Националния регистър на населените места, воден от Националния статистически институт, населението на Карлуково[10] е било 2098 души към 1934 г., 2221 души – максимум, към 1946 г., намаляло е двойно до 1090 души към 1992 г. (средно с по 24 – 25 души годишно), след което по-плавно намалява до 722 души към 2018 г. (средно с по 14 – 15 души годишно).
Транспорт[редактиране | редактиране на кода]
Карлуково е гара на преминаващата през Карлуковския пролом железопътна линия София – Горна Оряховица – Варна.
Карлуково има пътна връзка с общинския център град Луковит и околните села, а през селата Румянцево и Златна Панега – с европейския път Е83 и автомагистрала Хемус.
История[редактиране | редактиране на кода]
Карлуково съчетава природни и исторически забележителности, като районът е населяван от дълбока древност.
Тук по време на Второто българско царство е имало голям манастир, познат под името „Викторова лъка“, около който са възникнали средновековната църква „Успение Богородично“, чиито последен стенописен слой датира от 1602 година, както и скалните манастири „Света Марина“, „Св. Безсребреници Дамян и Козма“ и „Св. Никола“ (Глигора). Заедно с изградения в най-ново време храм „Света Троица“,[11] общият брой на църквите в Карлуково наброява пет – признак на високо културно и историческо наследство по тези земи. В началото на османското владичество, а вероятно и още по времето на Втората българска държава, селото е влизало в кааза (област) Мроморнича (бълг. Мраморница).
Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]
- Село Карлуково е център на кметство Карлуково.[12][13]
- Читалище „Дико Илиев“ е действащо читалище, регистрирано под номер 894 в Министерството на културата на Република България. Има библиотека с 11448 тома.[14]
Държавна психиатрична болница – Карлуково[редактиране | редактиране на кода]
През 1902 г. на територията на Карлуковския манастир е построен със съгласието на Българската православна църква приют за душевно болни.[15][16] С този приют се поставя началото на съществуването на Държавната психиатрична болница – Карлуково (ДПБ – Карлуково), чествала през 2012 г. 110-годишния си юбилей.[17] Болницата се намира в близост до гара Карлуково, а църквата „Успение Богородично“ – единствено съхранената част от манастира, остава в пределите ѝ.
Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]
Природната забележителност „Карлуковски карстов комплекс" с пещерите: „Темна дупка“; „Проходна“; „Свирчовица“; „Банковица“ и „Хайдушката дупка“ е учредена със Заповед № 2810 от 10 октомври 1962 г. на (тогавашното) Главно управление на горите към Министерския съвет (ГУГ), ДВ бр. 56 от 1963 г. Комплексът е еталонен в Международната програма за произхода и развитието на карста – International Programme of Genesis and Evolution of Karst (PIGEK).[18] Като територия се припокрива частично от Националната екологична мрежа Натура 2000 във връзка с директивите на ЕС за птиците и местообитанията.[19]
Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени
- Дико Илиев, композитор (1898 – 1984)
- Христо Цанев Карлуковски (1870 – 1956 г.) – индустриалец,[20] основател на фабрика „Енергия“ в Бяла Слатина и общественик, деец на БРСДП (Широки социалисти)
- Димитър Ненчев, (р. 1939), български политик от БКП
Други[редактиране | редактиране на кода]
На около 250 м източно от ДПБ – Карлуково, на отсрещния бряг на р. Искър e „кацнал“ на висока скала Националният пещерен дом – Карлуково (Национален пещерен дом „Петър Трантеев“).[21]
Галерия[редактиране | редактиране на кода]
Читалище Дико Илиев
Църквата „Св. Троица“
Държавна психиатрична болница, Карлуково
Пещерата Проходна
Национален пещерен дом
Искърско дефиле при Карлуковския пролом
Бележки и източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ www.grao.bg.
- ↑ Трантеев, П. Карлуковският пролом. С., Медицина и физкултура, 1966.
- ↑ Тази част от долината на река Искър често е споменавана неправилно с имената Искърски пролом и Искърско дефиле.
- ↑ Карстово блато (Лилов гьол, Карлуково).
- ↑ Информация за пещерите край Карлуково www.cavesbg.com
- ↑ Терминът „денивелация“, приложим и в спелеологията, означава разликата между най-високата и най-ниската точка на даден обект, определена чрез извършване на измервания (виж Нивелация).
- ↑ Виж данните за Карлуковски карст в Информационната система за защитени зони от екологична мрежа „Натура 2000“.
- ↑ Съгласно терминологията по Закона за биологичното разнообразие.
- ↑ Геопарк Искър-Панега, архив на оригинала от 11 септември 2018, https://web.archive.org/web/20180911223147/http://www.geopark.lukovit.bg/, посетен на 2019-06-25
- ↑ Справка за населението на с. Карлуково, общ. Луковит, обл. Ловеч
- ↑ Към януари 2020 г. в Национален публичен регистър на храмовете в Република България няма регистриран храм „Света Троица“ в село Карлуково.
- ↑ Справка за събитията за кметство Карлуково, общ. Луковит
- ↑ Кметство Карлуково
- ↑ Читалище „Дико Илиев“
- ↑ Българска енциклопедия (Братя Данчови), София, 1936 г., статия „Карлуково“.
- ↑ „Митрополит Калиник благослови Психиатричната болница в Карлуково“
- ↑ culture-therapy.orgfree.com
- ↑ Програмата се създава към Международния спелеоложки съюз (UIS), в структурата на Комисията по физикохимия и хидрогеология на карста (Commission of Karst Physicochemistry and Hydrogeology). Главната идея на програмата е изследване на хидрохимичните процеси в различни карстови области. Осъществяват се експериментални изследвания в малки моделни карстови басейни в Полша (Судетите), Куба (Sierra del Rosario), Архипелага Шпицберген (района на Hornsund) и България (Родопи и Стара планина – съвместно с карстолози от Географския институт на БАН, Музея на родопския карст в Чепеларе и Института по хидрология и метеорология (ИХМ) (1962 – 1989 г. в БАН).
- ↑ Карлуковски карст, Регистър на защитените територии и защитените зони в България
- ↑ ИНДУСТРИАЛЕЦ, мн. -лци, м. Лице, което притежава и използва индустриално предприятие.
- ↑ www.journey.bg
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Геопарк Искър-Панега
- Пещера „Проходна“ – Карлуково – Drevnite.com Архив на оригинала от 2011-09-25 в Wayback Machine.
- Село Карлуково Архив на оригинала от 2013-10-06 в Wayback Machine.
- bulgariancastles.com
| ||||||||