Карлуковски карстов район
Карлу̀ковски ка̀рстов райо̀н или Карлуковско плато е карстово синклинално плато в Предбалкана, от двете страни на река Искър, в района на село Карлуково, община Луковит, област Ловеч.
Започва от село Кунино, община Роман, област Враца и завършва с чудно красивия каньон над селата Реселец[1]и Бресте, община Червен бряг, област Плевен.
Средната височина на платото е 310 м. Изградено е от дебели до 120 м слабо наклонени (до 12°) мастрихтски варовици[2].
Процепено е от тектонски пукнатини, основно водопроводящи пътища, които улесняват развитието и на повърхностни, и на подземни карстови форми. Повърхностният карст в Карлуковския карстов район е представен от кари, карни повърхнини, въртопи и понори. На места обикновените и кладенчовидните кари са с дълбочина до 1 м. Има много въртопи и пропасти. Само в землището на село Карлуково има 132 такива форми – 23 от тях са пропасти, проучени от български пещерняци[3] (Банковица, дълбока 51 м, Кучешката пещера или Мурговица, дълбока 32 м и други). Проучени са и 24 пещери (Темната дупка, Аверковица, Проходна – дължина 265 м, Зиданка, Свинарка и други).
В Карлуковския карстов район (в пещерата Проходна) са открити следи от кроманьонски човек, примитивна керамика, стрели с кремъчни върхове и други.
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Каньон „Калето“ Архив на оригинала от 2016-07-21 в Wayback Machine. – каньон с дължина приблизително 750 метра и височина 30 – 40 метра.
- ↑ Мастрихтските варовици се отнасят към мастрихтския етаж (между приблизително 70 и 65 милиона години назад) на периода креда – трети и последен от мезозойската ера.
- ↑ Пещерняк е човек, който се занимава с посещаване и изучаване на пещерите и живота в тях.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Енциклопедия „България“, том 3, София, 1982 г.
| |||||||||||
